Join the new world

Да вярвам? Какво ли туй значи?
Къде е вярата и що е тя?
Дали когато малкото дете заплаче?
Или щом дойде пролетта?

Аз вярвам и знам и вий вярвате с мене
Вий - демони без глас, без стон….
И на крилете си поели
Вий сядате на своя трон.

На своя трон от злост, коварство, страсти
В своя свят от жлъчка и поквар,
Не знаете, не чувате с пристрастие
Възползвате се от божията дар.

Когато стана сутрин бледна,
С подпухнали от плач очи,
Се моля тази нощ да е последна,
И моля се да спре да ми горчи.

И моля се смъртта да дойде бързо
Но не за тях… о Господи.. прости..
Нима виновна съм, нима избързвам..
Да стигна аз до твоите врати…

Но разбери ме ти, о Господи всевластен
Смили се… някога над мен
Не знаеш ти какво е сладострастие
И що за смърт е да си в неговия плен.

Не знаеш ти, какво е да изпитваш болка
Затуй, че ти си праведен човек.
Затуй, аз моля в изнемога..
И мисля си.. тя.. злобата нима е век?

Поглеждам през прозорец до леглото.
И виждам вън играещи деца,
Замислям се и тръгвам към живота
И давам шанс на болка и смъртта.

Дали си заслужава? Аз не зная..
Но, знам че вярвам в тебе аз
И ако някога за нещо.. грешката си не призная
То накажи ме… в сетния ми час…