Join the new world

Здравейте, драги читатели!

Не съм писал много отдавна, но неотменни задачи от РЖ ме отделиха от виртуалното ни общество. Бях се оттеглил за известно време от бойните полета на родната ни преса и геополитически анализ и кротко се бях отдал на творчество в стихоплетството, но последните събития сериозно разстърсиха политическото пространство и дори заплашват да завихрят още по-взривоопасна поредица от събития и процеси. Ето защо реших да поиздухам прахта от клавиатурата и да се опитам да представя моята гледна точка на нещата, без да ангажирам никого с моите размисли на глас.



Напоследък геополитическата обстановка в еСвета се промени радикално. ОНЕ загубиха своето тотално преимущество и се превърнаха в боксова круша за жадните за мъст сили на ЕДЕН и ТЕРА. Големият военно-политически обрат стана възможен благодарение на събития, които промениха глобалната ситуация тотално. На първо място някои промени, въведени от админите преди няколко месеца позволиха на действителните играчи за пръв път да надделеят над армиите от ботове. По този начин тоталната доминация на сръбските и полските чийтъри беше подкопана или най-малкото балансирана и ТЕДЕН започна да завоюва първите си победи.
Точно в този момент Турция - една от гравитиращите към ОНЕ държави със значителен военен потенциал влезе в колосален конфликт с членовете на гореспоменатия съюз по отношение на някои ресурси. В интерес на истината първите искри на конфликта проблесната още докато се провеждаше общ референдум за добавянето на Албания и Косово. Тогава турските граждани ясно заявиха позицията си в подкрепа на независимостта на Косово, което беше ярко противоречие с интересите на водещата ОНЕ страна - Сърбия.
От тогава насетне се развиха действия, които малко или много доведоха до постепенно охладняване на взаимоотношенията на Анкара с Белград, Скопие, Будапеща, Варшава и Мадрид. Постепенно Турция се ориентира към конфронтиране с довчерашните си съюзници, връх на което бе Иранският конфликт, завършил с одтеглянето на Турция от ОНЕ и последвалите МПП-та с редица страни от ЕДЕН.
Тази промяна на позиция повлече след себе си процеси, които доведоха до решаването на някои стари проблеми като военния паритет между враждуващите военно-политически групировки, но в същото време породиха много повече конфликти и подложиха сериозен заряд на напрежение в рамките на вече взелия тотален военен превес ЕДЕН.
Мисля, че е излишно да задълбавам в естеството на проблемите, на които всички сме свидетели и знаем до болка. Предпочитам да направя един блед опит за анализ на ситуацията и да се опитам да дам малко храна за размисъл на управляващите - бивши, настоящи и бъдещи, защото колкото и да говорим, че това е само игра, на практика еСветът е проекция на РЖ с всичките му плюсове и минуси. И както в РЖ и тук действат редица принципи и механизми, които движат световната политика и ако ние пропуснем шанса си рискуваме да не успеем никога да бъдем реален фактор в еСВЕТА.



За мое огромно съжаление външната ни политика от последните 2 месеца се провали. Не желая да посочвам обвинително с пръст и да излизам на лов за вещици, нито ще остракирам някого за допуснати грешки. Просто искам да направим разбор на ситуацията, да изведем поуки от нея и да се изправим отново по-силни от всякога



Общоизвестен факт е, че Турция винаги е била страна, която се движи само и единствено от собствения интерес и обича да изнудва по-слабите и да се подмазва на по-силните само и единствено да се докопа до някой ценен ресурс или да демонстрира своето политическо влияние и мощ. Аз също не харесвам поведението на тази страна, носеща името на митична и вкусна американска птица, но "когато фактите говорят и боговете мълчат".
За всички нас и най вече за нашите политици трябва да е повече от ясно, че в световната политика няма място за емоции и слепи прояви на честолюбие и геополитическа твърдоглавост. Пак искам да кажа, че изобщо не понасям пуйките и с радост се млатя срещу тях
НО един мъдър човек ми каза на времето "фанатикът може единствено да умре геройски, но не и да победи".
За съжаление ние взехме ролята на пенещ се психопат, който овреща цял свят, че не иска гадните пуйки да му влизат в двора. На практика се хвърлихме с глава да разбиваме бетонена стена. Още по-лошото в случая е, че като изкушен от историята човек мога да намеря неизброимо количество примери от РЖ, които са ни подхлъзнали като държава по същия начин. Най-яркият от тях е Междусъюзническата война, когато поддадени на емоциите правителство, генерален щаб и държавен глава хвърлят България в Първата национална катастрофа. Ни най-малко не оспорвам справедливостта на каузата на българите, но изпълнението на националния идеал никак не е на ниво и резултатът днес е очеизваждащ - разпокъсана, унизена и днес България.
Този факт ви го изтъквам само, за да разберете, че емоциите никога не са добър съветник на политика, особено когато той има претенциите да играе решаваща роля в Голямата политика. Нашите политици направиха поредица от грешки, които сериозно накърниха международния авторитет на страната ни:
1. Поддадоха се на емоциите и на откровенните провокации на нашите противници. Разсипахме отношенията си с Украйна, изнервихме съюзниците и най-лошото разделихме обществото на две враждуващи фракции.
2. И правителство и общество се държаха първосигнално като ощипана мома по отношение на Пуйколандия и приемането и в съюза. От твърдоглавието ни се възползваха именно пуйките и техните поддръжници в щаба на ЕДЕН. Като по учебник те ни изпровокираха с няколко последователни стъпки:
а) Украйна си поиска регионите, с което ни притиснаха икономически.
б) Единствения ни път остана на югоизток, където сдобиването ни с нужните ни ресурси можеше да се получи единствено чрез разбирателство с турците. На практика това беше брилянтен ход от страна на туркофилите в еденския щаб, които на практика ни наткаха в ъгъла.
в) Турция се възползва от итуацията и започна да ни извива ръцете, на което ние отвърнахме с очакваната от тях реакция с Иранската пролет.
г) Това отприщи гнева на огромна част от ЕДЕН срещу нас и завърши с провал на операцията, за радост на ОНЕ и на турците.
3. С политиката ни от месец назад сами успяхме да си го забодем по един безапелационен начин:
а) дискредитирахме се пред ЕДЕН и се превърнахме от верен съюзник в лошото ревниво дете.
б) турчагите станаха "жертви" на агресия и всички заблудени съюзници се втурнаха да ги утешават колко лоши са българите
в) българското общество буквално се разцепи на две, а всички знаем как враговете се възползват от максимата на Цезар "разделяй и владей!"



Искам само да кажа, че ни трябва радикална промяна на външната ни политика. Трябва по-балансирано да се действа по отношение на Турция и ЕДЕН. Не бива да показваме мускули, без да сме си подсигурили дипломатически гърбовете, защото не пуйките ще останат "forever alone", а ние.
Да факт е, че ЕДЕН ни пренебрегнаха, факт е, че предпочетоха изменчивата турска щета пред предаността ни до гроб към съюзниците. Факт е, че забравиха жертвите ни и ни притиснаха подло и двулично.
НО ИСКАМ ДЕБЕЛО ДА ПОДЧЕРТАЯ Всеки гледа собствения си интерес и когато той е в разрез с българския няма да се поколебае да го пренебрегне - пореден тъжен факт.



И аз усещам горчивият вкус на предателството и мъката, че сме пренебрегнати, но животът ме е учил, че в такива случаи не трябва да се отчайвам, а да преосмисля ситуацията и да превърна недостатъците в предимства.
ЗАТОВА:

Нека не се пънем, да охладим страстите и да помисли с горната глава, а не с топките :о)!
Нека играем по тяхната свирка, но танцът ще си бъде наш
1. Какво като подпишем МПП с турчагите? Нема жива сила на света да ме накара да се бия в турски битки !!!
2. Нека се подпише МПП, а в същото време пуйките да се държат в чакалнята. Нека им дадем шанс да се докажат, че са се променили (в което се съмнявам)
3. Нека прехвърлим топката в тяхното поле. Ако ние протегнем ръка, а пуйката я клъвне пак - тогава, кой ще бъде лош? Кой ще провокира? Кой ще е агресор?

БЪЛГАРИ, в навечерието на националния празник Ви призовавам да помислим малко по-хладнокръвно. Нека ги преметнем в тяхната игра. Нека не им позволяваме да ни провокират и след това да ни разпъват на кръст като расисти, твърдоглавци, фанатици и егоисти. Нека подходим с повече търпение, такт и разум и на края да превърнем еБългария във фактор в играта - нещо, което всички ние заслужаваме. Само проявете малко повече търпение!!!

Ваш бОдилник!!!