eStory of one eSoldier

Day 4,385, 11:59 • Published in Bulgaria Russia • by theCrow.

Привет НЕмъртви граждани, на еБългария !

Аз съм едно еБебе, което не е чак толкова еБебе.

Защо бебе, а в същото време не?!
Ами всеки лесно може да си отговори на този въпрос, тъй като не съм единствен случай.




Таа... ето я и моята кратка историйка в света на еРяпичката.


Всичко започна през 2012г. , когато един от най-добрите ми приятели започна да ми говори за тази игра, колко била яка. Да, да си призная харесваше ми и тогава замисъла на играта (имаше нЕква логика..хмм). Иии така след не много приказки през 2014 ( O.O ) година, мисля че беше Август, когато реших все пак да й дам шанс и мен да завладее (ако може). Направих си акаунта и както може да си представите... пълна трагедия още от първите дни, но в моите очи си беше успех след успех. Амии така ще е като човек си няма понятие какво точно трябва да направи от самото начало. Но... имах късмет. Може би само след месец игра или дори бяха няколко седмици, се сдобих с акаунт (няма да казвам как - не е с пари), който беше истински звяр дори и за по-горните дивизии, а той беше 2-ра. Чак тогава взех играта много на сериозно въпреки работата ми и всичко останало от реалния свят. Започнах да трупам медали, да развивам акаунта и не само на бойното поле, а и в парламентарните среди. Натрупах опит като член на конгреса в БДП (единствената партия, в която съм бил и ще бъда). Веднъж дори се кандидатирах за ПП и спечелих (мноооУ горд). Тогава играта вървеше ОК. Имаше всякакви пингвини, идЕоти, гъби, андромеди, принцеси, патриоти - абе всякакви... и само една КОЗА. Истинска машина и човек, който винаги ще уважавам. Човек за пример (в моите очи, а във вашите дори не ме интересува 🙂 )
Такаа... та... дори се наех да направя eдна "помощ" за еБебета какъвто съм сега аз. Включиха се много желаещи да подкрепят "малките" с танкове и храна. Хората започнаха да се чудят защо няма МнМ, а "обикновен" гражданин трябва да го прави това... Съответно влезнах и в МнМ под някаква си форма. Играта ми процъфтяваше... но едва след няколко месеца игра реших, че е време за друго предизвикателство и лефтнах.
...и.. ето ме сега. С новичък профил и не искам да разкривам предишната си самоличност. Сега един войник и нищо повече.

Ммм, та днес искам да благодаря на всички тези, които ми помогнаха с хлебец и така доброто тогава ми се върна днес (никога не съм вярвал, че ще дойде това време).

Ще използвам и момента да поздравя най-вече тях, а защо не и всички вас, на които ще допадне този стил музика:

https://www.youtube.com/watch?v=ItJFcVdxPrI

Който иска да вотва,шаутва и дарява. Всичко е добре дошло.


Поздрави от
еВойника!
🙂