За "лошите" решения и последствията от тях.. (от мрежата)
Corsemish
В една мразовита зима човек бързал за интервю за работа в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята точно пред него. Човекът погледнал падналия мъж, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да стигне навреме за планираната среща. Интервюто обаче не минало успешно и не го взели на работа.
В една прекрасна лятна вечер човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който актьорите изпълнявали, бил равлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват. Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и какво мисли за играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му даде шапката, за да пусне в нея пари. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.
В една дъждовна вечер човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и меки завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.
Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.
– Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Колко жалко за живота ми…
– Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.
– Какво имаш предвид?
– Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти.
Ами онази жена – уличен клоун, помниш ли я? Онази, която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти.
Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто, за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал, ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб беше сърцето ти.
Comments
Браво!
Супер е и доста поучително. Браво 🙂
Хората постоянно правят грешки пред очите ми. Най-тъжното е, че го виждам, но съм безсилна да повлияя над "лошите" им решения. Много е тъжно!
O7
o7
Нещо истинско да прочета тези дни!
Силно
Много поучително!
Накратко: Ми на, нашият бокь(или галфона дет' уж прави нещата такива, каквито са) те създаде такъв, какъвто си, да предприемеш решенията, които знаехме, че ще предприемеш, защото знаехме, че си такъв, изгъбаркахме те яко, и сега ти го казваме, за да ти е още по-гадно.
Ако искаш да помогнеш някому, няма извинение да не знаеш и съобразиш как би реагирал в дадена ситуация. Дори аз, като простосмъртен, съм наясно с това, а какво остава за всевиждащи и всезнаещи екзистенции, като въпросния ангел хранител(ама бая яко го нахрани, верно). В случая просто са се изгаврили с човека, не се връзвайте на емоционалнозакачащи въдици като тази.
🙂 вероятно за това е измислена притчата бре, за да докосне определени емоции, които да те накарат да си спомниш и видиш човека в Теб.Не животното подвластно на стрес,агресия,насилие и т.н. Остави "децата" да се сгреят на този пламък, пък макар и за кратко. Не разбивай илюзията им. 🙂
Да, забележката е уместна. Но и децата все някога трябва да порастнат. А и алтернативна гледна точка не е излишна. К'о да пра'я, тия дни съм трол.
Повечето хора са толкова уплашени от гилотината в края на тунела, че предпочитат да се самозаблуждават с наличието на тояга и морков след това. Плюс илюзията за личен контрол кое точно ще получат.
Притчата удобно заобикаля всички пияници, просяци и клетници в живота на въпросния човек, от които само по една бройка са били усилие, което ще се отплати, и то по непотвърдените твърдения на някакво извънземно.
Но наистина е добре написана.
А и доколкото си спомням Бог те е създал,прави нещата такива каквито са, но не в едно или две направления,а във всякакви.И тогава само благодарение на правото на независим избор,с който те е дарил като единствен дар,освен живота ти избираш какъв избор да направиш-всеки път може да е съдбоносен някъде напред във времето. Поне доколкото си спомням това беше концепцията.
Не че съм религиозен,но ми е направило впечатление някога
Примерно днес Иван е на 12 години.Усърдно се учи да пуши.В гъзарията си Иван на 13 вече опъва джойнчета,на 15- дърпа кодеинче с гултет, на 18 вече е лежал 2 пъти в Суходол. На 22 - катастрофа, поспива няколко месеца в кома да кажем,време достатъчно да се изчисти организма,после се буди и се окзава,че е настъпил и духовен катарзис.(не е задължително,но да върви примера,че ми се приспа 🙂 ) Възстановява се напълно, започва да работи,чука мацки, живее,намира си жена и да кажем на 35 се жени.
Живеят щастливо-1-2 деца,може би трето на път, ама изведнъж цък-инсулт,инфаркт,левкемия,каквото си пожелаеш от гадостите.И хоп Иванчо на 48 си отиваааа..... И цялата тази работа води началото си от едно погрешно хрумване и направен избор на 12.
Та това ми е виждането по темата.Повече няма да се намесвам.Коментирайте си на воля 🙂
Имаш "свободен избор" само да грешиш, не и да определяш кое е грях. Това е все едно да избереш дали да се признаеш за виновен в нещо, което не си извършил (напр. първородния грях) или да "избереш" да те изтезават заради това нещо. Християнството не ти дава нито свобода, нито избор, само разрешение.
По точно някакво обяснение и повече направление към "удобните" коловози на мисълта.Ставаш нещо като кон с капаци.
Единствената правилна мисъл на талмудистът Кашел Мардохай- религията е опиум за народите!
Благодаря ти! 🙂
Коментирайте
Птичката каца веднъж на рамото: Късметът идва само веднъж!
Бих казал повече пъти,но рядко.Не всеки и не всеки път се усеща да я хване.
За добрите хора!
Супер е и доста поучително. Браво
Ще е интересно да прочетем мнението и на еПопа на еБългария.Все пак той е официалният ни Теолог 🙂
Пълен тъпизъм! Не са ни нужни обещания (или назидания) за бляскави кариери, богатства, любов и успехи, за да бъдем добри. Човек или е добър и иска да бъде такъв, или не е. Рай, Свети Петър, Страшен Съд - тъпизми за манипулация на човешкото поведение. Истинските неща относно добротата и любовта ги е казал Петър Дънов.
еПатрирахът да се произнесе и заклейми тази ерес!
Ама, а де още не е дал мнение
Страхотна статия!
На един плакат, който ми подариха някога, пише:
The choices you make and not the chances you take determine your destiny!
А връзката със статията е: ако си решил да постигнеш нещо, няма да разчиташ на случайността, а на решенията си (които вероятно не са инцидентни)