Обичате ли да четете книги ?
nadeto ivanova
Здравейте, драги читатели. Тази статия беше планувано да бъде пусната доста по - късно, но така се получи, че реших да я напиша сега, тъй като ми е дошла музата. 🙂
Темата е насочена към всички четящи хора, които се надявам да не са никак малко.
Четенето е едно от любимите ми неща и е така още откакто бях дете. Баща ми навремето е работил в "Книгоразпространение" и той, и майка ми са обичали много да четат книги. Вкъщи имаме огромна библиотека, имаме и много книги, които са нахвърляни в шкафовете понеже няма къде да се сложат. 🙂
Запалих се по четенето от брат ми. Той е доста по - голям от мен и като дете е искал постоянно книги за подаръци. Като бях на 9-10 години прекарвах летата на село и там това ми беше единственото развлечение, тъй като нямаше деца, с които да си играя. За 2-3 години изчетох всичко от малката селска библиотека. 🙂
Харесваше ми да си лежа в стаята и да се пренасям в друг свят на приключения и интересни преживявания. Хубавото на книгата е, че можеш да си представяш героите, картините, местностите през които преминават.
Като всяко дете и аз обичах много да чета книги за индианци. Винету се беше превърнала в моя любима книга и специално първата част, която е най - добра, беше прочетена от мен около 3-4 пъти, а отделни пасажи и над 10. 🙂
По онова време бях много вдъхновена и се опитвах да повтаря прочетеното. Един ден излязох на поляната пред къщата и реших, че трябва като Олд Шетърхенд да яздя кон. Това обаче не беше постижимо, тъй като кон нямаше. Затова реших, че ще яздя магаре - то е почти същото. 🙂
Огледах се и видях едно подходящо, което беше със спрепнати предни крака. Опитах се да се кача на него 1-2 пъти, обаче беше прекалено високо. Затова на в следващия си опит се оттласнах с все сила. Не е трудно да се досетите, че тупнах от другата страна. 🙂
С това обаче не свършиха моите опити за яздене. Огледах се и намерих едно по - ниско магаре. Този път успях да се кача върху него и бях много доволна. Почнах да го ръчкам в ребрата, но той отказваше да върви. Вече мислех да слизам от него, когато животното се наведе да пасе трева. Понеже бях седнала доста напред и се държах за врата му, се оказа, че увиснах с главата надолу. Умрях от страх тези няколко минути.
Това обаче, също не ме отказа. Послдното животно, което пострада от моето желание да пресъздам книгите наистина, беше една овца. Върху нея се качих без проблем. За разлика от магарето обаче, овцата изпадна в ужас като ме усети на гърба си и хукна с всичка сила по поляната. Това пък ме изплаши много. Повозих се към 20-тина метра, когато овцата ме свали от гърба си в един гъсталак. Така приключи опитът ми за яздене. Реших, че не е толкова хубаво изживяване. 🙂
След това преминах на криминални романи. Прочетох всичко, което намерих на Дойл, Чейс, Кристи и По. Манията ми по тези книги продължи докато навърших 15-16 години. Тогава учителят ми по история ме насочи към по - сериозната литература. Препоръча ми да прочета "451 градуса по Фаренхайт".
Започнах да чета класика. Обожавам руската класическа литература. Така и не разбрах защо не изучавахме тези произведения в училище. По онова време печелих и награди за лично творчество и в областта на прозата, в тази на поезията. Ако на някой му е интересно, мога да споделя нещо, защото пиша и до днес. 🙂
В момента започнах да чета "Властелинът на пръстените". Въпреки че не харесвам фентъзита, и книгата, и авторът и ме грабнаха страшно много. Който не я е прочел още го съветвам да го направи. Аз тъкмо приключих с първата част и искам да кажа, че в нея има много повече от елфи, джуджета, хобити и магьосници, които пускат мълнии. 🙂
Иначе любимите ми жанрове са приключенски и исторически книги. Ще ми е любопитно да споделите и вие, какво обичате да четете и обичате ли да четете избощо. Ще се радвам и да ми препоръчате някоя книга. 🙂
Comments
Да.
Много обичам.
Предимно исторически, но и книги свързани с географията. Също така чета и на руски език книги в различни жанрове. Обожавам и криминални книги, и с политическа тематика за огромни събития.
Четеното е хубаво, защото смятам, че по този начин се развива нашия мозък и възможността да се изразяваме по-богато на родния си език.
Напълно се припокриват мненията ни. 🙂
Noice, quite noice... 😃
Довърши Толкин, няма да съжаляваш. Трябвало е да започнеш с "Хобит", но и така става. След "Властелинът" премини към "Силмарилион" или "Децата на Ху(ю?)рин" - четох я само на английски, всъщност, всичките ги четох на английски, много по-добри са от преводите".
Това, което най-силно бих ти препоръчал (и бих се изненадал, ако вече не си чела, е Дан Браун. Приключенски трилъри и история, плюс щипка философия. "Изгубеният Символ" беше любимата ми книга от него, последвана от "Ад". Някой предпочитат "Шифърът на Леонардо". Като приключиш с бестселърите (всеки отнема около 2-3 дни 😃) обърни внимание на "Цифрова Крепост", която е по-малко известна, но ми допадна.
Ако политическите и социалните аспекти на историята ти допадат, прегледай поне по едно ревю на следните:
- The Dictator's Handbook by Bruce Bueno de Mesquita and Alastair Smith
- The Prince by Niccolо Machiavelli
- The Discursus by Niccolо Machiavelli
- The Art of War by Sun Tzu
- Rules for Radicals by Saul Alinski
- Eutopia by David Nickle
- Guns, Germs and Steel by Jared Diamond (featured in a previous CGPGrey video)
- Why Civil Resistance Works by Erica Chenoweth
- The 48 Laws of Power by Robert Greene
- Democracy in America by Alexis de Tocqueville
- Democracy: the god that failed by Hans-Hermann Hoppe
- Propaganda by Edward Bernays
- 1984 by George Orwell
- Animal Farm by George Orwell
- Manufacturing Consent by Noam Chomsky
- Marx, Lenin, and the Revolutionary Experience by Paul Le Blanc
- On War by Carl Philipp Gottlieb von Clausewitz
- Escape from Freedom by Erich Fromm
- The Rebellion of the Masses by Josе Ortega y Gasset
- Invertebrate Spain by Josе Ortega y Gasset
- Coup d'etat a practical handbook by Edward Luttwak
- The Cunning of History by Richard Lowell Rubenstein
- Meditations by Marcus Aurelius
- Political parties by Robert Michels
Започнах със средновековие... малко се отплеснах. Стигат до наши дни. Някой са алтернативни времена. Свърши ми мя
Ортега-и-Гасет не е лесно четиво за всеки. Макиавели пък въобще 🙂
Всъщност е трябвало да започне със Силмарилион почти до края. Това би и обяснило много от нещата във Властелина 🙂
Силмарилион задълбочава значително в детайлите на вселената на Толкин. Зависи от човека, предполагам. Може да е прекалено много за първа стъпка.
Макиавели съм го чела. Трябваше ми за университета. 🙂
Аз почнах с "Билбо Бегинс или до там и обратно".
Попаднах случайно на книгата в училищната библиотека, когато бях 4-ти клас. Но веднага ми направи впечатление като нещо различно от останалите книги (става дума за 1977-ма).
" —Добро утро! — каза Билбо, като имаше точно това наум, защото слънцето грееше, а тревата беше зелена, зелена. Но Гандалф ... попита:
— Какво искаш да кажеш? Пожелаваш ми добро утро или искаш да подчертаеш, че утрото е добро независимо дали това ми е приятно, или не; или пък, че в такова утро човек трябва да бъде добър?
— Всичките тези неща заедно — рече Билбо. "
Дан Браун ми е заплануван. Първо ми се ще да прочета по - старите произведения. 🙂
също така и:
The Revolt Against Civilization: The Menace of the Under Man by Lothrop Stoddard
там е обяснено защо света в момента е на това дередже и до къде ще стигне в близко бъдеще
Обичам...
Само се чудя, след като не обичаш фентъзи защо си започнала "Властелинът на пръстените". Още повече, че Толкин е създателят на може би най-всеобхватния фентъзи свят въобще в жанра....
Реших да пробвам и да видя дали ще ми хареса. Е, хареса ми. 🙂
Чак пък толкова... Толкин е прекалено прехвален защото 99% от хората не са чели повече от 3 фентъзита и са прехласнати по прекрасния, но всъщност нищо общо нямаш филм с книгата (която намирам за далеч по-обикновена, но сякаш по-приятана като сюжет).
Коя точно от всичките му книги?
Защото човека има и обяснения за флората на света си. Да не говорим, че има цял собствен език.
Не мисля, че има друг фентъзи свят, който има статия, посветена на монетосеченето на съществуващите в него държави 🙂
Не знам дали е най-богатият, но със сигурност е в топ 3. Лично за мен по детайлност и мащаби фаворити са:
1. Малазанска книга на мъртвите-Стивън Ериксън, Йън Есълмонт
2. Толкин
3. Песен за огън и лед на Дж. Мартин
...стото 😃
И да не забравяме родните шедьоври:
Цончо Родев: "Тътени", "Бурята", "И Стана Ден". Първите две са любимите ми български творби. Родев е страхотен. Впрочем, книгите засягат Сливенския регион от 18-ти век. Като Сливналия, вече бяха спечелили бонус точки за мен. Но съм убеден, че на всеки ще му се харесат. Трудно се намират, но ги има в Интернет, ако не успееш.
Няма нужда да ти препоръчвам класиците, вероятно си запозната с повече от солидна част тяхно творчество. Но, ако си падаш по поезия и морални дилеми, прегледай по-обстойно ранния Смирненски.
За сега - толкова, може пак да намина с още, просто тези ми бяха на ума в момента 😉
(Не отказвам препоръки)
Под игото ме отказа да чета като малък. Може би, ако не беше тази книга, щях да продължа.
Не си само ти. Това е цялостен проблем на образованието. То не е пригодено за отделния човек, а е масово. Поради тази причина доста хора нямат желание и интереси да учат. На мен също не са ми харесвали всички книги от задължителната литература. Това му е хубавото сега. Можеш да четеш, каквото си поискаш. 🙂
Ами, питай ги... дават "Под Игото" на 14 годишни? Спираш след десетина страници и оставаш със следния спомен: Някаква бозава, раздута история, дето ни я искаха за даскало...
Или Смирненски... кой ще ти чете комунистическа идеология на тях години? :/
А после дори не се захващаш с тези творби, защото "си ги чел и не са ти харесали". И губиш, Губиш много... (Не визирам теб, говоря общо)
Смирненски и комунистическа идеология? 🙂
Да беше споменал Гео Милев, разбирам...Ама Смирненски е такъв идеалист, че в него грам комунизъм няма 🙂
Imoen, Смирненски е именно комунистически идеолог. Говоря за комунистическата идеология, такава каквато е била в зараждането на движението. Не за изкривяванията, настъпили когато се заражда политическия "комунизъм".
СТига бе Под игото ми беше първата наистина прочетена книга, която са ме карали насила и то с голем кеф
И аз стартирах с Под игото, хареса ми и до днес не спирам да чета. Сега съм започнал "Игра на тронове" доволен съм от първата книга и по коледа мисля да си подаря другите 4 .
fermera86 Троновете е поредицата "Песен за огън и лед", като само първата книга е "Игра на тронове" и е добра фантастика, с неочаквани обрати. Съвсем скоро завърших петата книга, като според мен, определено си заслужава. Бави се шестата нещо, но Дж. Мартин я е обещал и чакаме да я издаде. Трябваше да е тази година, но ...
На мен един ден ми дойде музата и казах Стоп на сериала (и без това съм го гледал само до края на сезон 2) и за си прочета книгите, но те се развиват прекалено мудно за мен, а и самата история ме отблъсна с невероятни нереалности във филма - Джон Сноу спи под открито небе на -20 градуса, драгоните на оная мадама (която всъщност е незнам си кое поколение дете от кръвосмшение на братовчети, братя и сестри) щели да станат 100 тона тегло, но видиш ли самите хора няма какво да ядат, а какво ще ядат чудовища в такива размери, които трябва да ядадт по повече от 10 коня дневно, диваците които имат десетки хиляди големи лотки и кораби и мъртвите които трудно мрът защо трябва да прескачат вала като могат да го заобилолят... Все такива неща които превръщат историята в пълно ала-бала и това ме отказа.
Киното, пак за съжаление, се опростачи тотално - то е сдъвкано като за нискоинтелигентна американска публика 🙂...
Грях ми е на душата, но никога няма да забравя как преди много години утрепах ентусиазма на 10-12 годишната ми племенница и нейните приятелчета, които заведах на някакъв хит, в който Брус Уилис за пореден път спаси света и американската демокрация - в последвалата почерпка с пасти бях толкова яхнала метлата от глупостите, че им направих 40 минутен анализ 🙂. Горките деца, както бяха въодушевени в началото, така помръкнаха в края с отворени усти.
За съжаление, и аз ненавиждам "Под игото"...Никога не съм го чела на по-дърти години, но дъвкането в училище поне в 3-4 различни години (при нас определено започваше по-рано от 14 години), наистина ме отврати.
Пак за съжаление, под изучаване на литература в БГ се разбира повтаряне като папагал на разни мисли на мнооого умни хора и детайлно избистряне на проблемите що, аджеба, авторът е употребил в тоз стих 15 пъти звука "е" и кво искал да каже с това...Тъжно, но наистина това го имаше в дебелите книги, които трябваше да четем, за да съчиним т.н. отговор на литературен въпрос. В гимназиална възраст рядко ми пишеха повече от 4-5, с анотация - "много хубаво, ама прекалено кратко".
Така успях да намразя и най-любимата си книга от 2-ри клас натам - "Хамлет", в момента, в който взехме да я "изучаваме"...
И докато нашето поколение четеше много (а и наистина нямаше такива забавления като Интернет), ако сегашните учители (повечето в предпенсионна възраст) преподават литературата по същия начин, не виждам как биха могли да предизвикат интереса на някого към четене и мислене.
Възразявам!!!🙂
При това, не защото майка ми е литератор.
Иначе за алитерацията кандисвам, макар първо, това да е част от обучението и второ, защото от Ботев може да се научи много.
Интересното поне за мен е, че при ярко описание и хармония в мелодията на стиха, тя някак се получава от самосебе си, което от друга страна ще рече, че най-често авторът не я търси. Т.е, съм склонен да кандисам и с това ти...!🙂
От цялата работа преди всичко разбрах, че си родена за есе!😁)
А, и ти го чел за Ботев 🙂...
Много силно ме съмнява който и да било наистина кадърен автор да се замисля кви звуци използва или що използва тази, а не друга дума.
Някъде бях чела как Вазов получил 2-ка на домашното за "Под игото", което написал на племенник 🙂. Сигурно и Ботев ще хлъцне, ако се стигне до броене на букви 😁).
Нормално е!
В повечето случаи учители, доценти, професори и т.н. са просто рамкирани. Учениците, студентите са с освободената фантазия, а в частни случаи и някой друг "малък Принц".
Апропо и аз имах двойка на матурата, ама не смарангясвам децата, ако някой неприятен мен "умира трудно"😁)))
Ботев е бил много начетен и ритмиката му е впечатляваща за онези години. Най-вероятно е броил срички. Поне според мен. Ама аз съм двойкаджията. Друг е въпросът, че в цялата стая май само аз не преписвах..😁)
Tц, иде реч за "Армагедон" - то бива, може ненаучна фантастика, ама това минава всякакви граници 🙂. Физикът и астрономът в мое лице не понесе необразоваността и веднага прочете една лекция 😁).
А и всъщност не е толкова просто да обясниш на петокласник какво е туй закон за запазване на импулса и що не може с атомна бомба да спасиш света от астероид 🙂...
Ами, пак даде подвеждащ жокер, ама поне за краставицата тъ фанах!🙂🙂🙂
За всичко описано си права, естествено. Сигурен съм обаче, че племенницата ти е гледала Афлек, не Брус.😁)
Поне за него една добра дума да беше написала!🙂
А аз заради "Под игото" се разминах с Половинката си.
Справих се с часа по литература, но.. загубих Нея.
В същото време разбирам каква роля е изиграл романът, както и "Епопея на забравените" в тогавашна България.
Хм, Иван Мариновски с " Космосът да ти е на помощ, Александър"
Николай Теллалов със "Слънце недосегаемо"
И задължително - Христо Стоянов с " Дневникът на една монахиня"
Просто давам едни от най-добрите книги от български автори.
И когато прочетеш тежи наистина стойностни книги, вземи и ОГРОМНАТА БОЗА
наречена "РАЙ" на Гизгинджиев.
Просто да видиш какво значи пълно неумение ....
Прочети Бюджолт, всико останало е боза
И какво българско има в Майлс Косиган??
Изредил съм български автори.
Не съм казал, че е българско, просто е много добро.
И защо изпусна "вор"?
щото още съм на база "Зимна" и там няма вор...
А докато стигна до Марк и Лорд Ревизора.. знае ли човек 🙂
чети, струва си времето
Бакалин - за тебе ,, Моето семейство и други животни '' Дж . Даръл
Не.
Предпочитам способи за възприемане на информация, по-скоростни от просто няколко лексеми в секунда.
Не подценявай мозъка си... С достатъчно практика и подходяща техника може да четеш средно по 600-800 думи в минута. Не мисля, че хората около теб говорят с тази скорост. Направи едно кратко проучване, ще се увериш, че е съвсем постижимо.
Всичко е много хубаво, ама после бам-от една картинка някой друг ще да извлече за няколко секунди информация, еквивалентна на десетки хиляди такива, а и без да се налага да я обработва и структурира в този ограничителен метод за унификация на мисълта, който, всъщност, е тясното гърло в системата.
Да, обичам да чета и лично аз смятам, че един филм трудно може да пресъздаде напълно една книга. Като пример мога да дам последната книга, която прочетох - като под книга визирам цялата поредица "Песен за огън и лед". Филмът "Игра на тронове", от който гледах първите 4 сезона, е добре направен сериал, но книгата определено дава по-голяма пълнота и дълбочина на персонажите. А това е едно от най-интригуващите и интересни неща в книгата.
един филм трудно може да пресъздаде напълно една книга - да не кажа, че я оаква направо
ас книги не чета..ама глеам яко порно!
За теб знаем
Исторически,приключенски,фантастика харесвам. Боян Болгар- Синеокия с късия меч, Бат Батил.Жул Верн,Стругацки,Клифърд Саймък и т.н. За жалост напоследък почти нямам време за художествена литература.
Наде, Надеее четене му е майката! Чети всичко наред! Аз чета всякакви жанрове и автори но имам едно првило - книга която не ме грабне до 5та стр. я зарязвам и почвам друга. Има и библиотеки онлайн, така че, парите не са проблем.