17 ма-Денят в който България плака !
BeTepaHa
На 17 май почитаме паметта на хилядите изклани невинни българи, жени, деца и мъже в Батак през 1876 г. Един исторически варварски акт, който някои политици, а за съжаление и създатели на учебниците по история опитват да скрият. Но историята трябва да се пази и съхранява.
Баташкото клане е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки, между 1 400 и 5 000 души от селото са избити.
Възпоминания от Батак
От Батак съм чичо,
Знаеш ли Батак?
Там зад тези планини.
Нямам татко,майка,
ази съм сирак,
и треперям ако зима идва.
Ти Батак не си чул,аз съм от там,
помня го страшното клане,
бяхме девет братя,а останах сам
ако ти разкажа,страх ще те завземе...
Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?
Като ги изклаха,чичо аз видях,
с брадва на черния дръвник.
А пък ази плачех,и ме беше страх,
само бачо Пейо с глас извика.
И издъхна бачо,а един хайдук,
баба ми под стряхата закла,
и кръвта потече из нашият капчук,
мене не заклаха,бях тогава малък.
Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?
Татко ми излезе от къщата тогаз,
стиснал брадвата в ръце.
Бяха много те,гръмнаха завчас,
и куршума татко го уби.
Майка ми изскочи,откъде не знам,
тя над татко зарида.
Нея там заклаха с кървав ятаган,
затова съм чичо аз сега сираче.
Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?
Comments
8/56
От броя коментари си ни личи, че си заслужаваме новите учебници !! Сега може и да затролят 🙂
Нека се преклоним пред героиството на тези хора и нека не го обвързваме политически ГОРДИЯ БАТАК
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0
Ако си направиш труда да потърсиш повече информация за кланетата през 30-годишната война, ще разбереш, че светът не започва и не свършва с Батак (само в Бохемия са изтребени 700,000 души). Нито кланетата по света. Хора умират и в момента в Сирия и в това също няма нищо справедливо.
Никъде не казано,че светът започва и свършва с Батак просто 17 май е годишнина от геройството на тези хора и реших да го почета.
Кракра, все пак статията е за България. Кланета по света има и то в много по-големи мащаби от посоченото, но надали чужденците ще тръгнат да си ги сравняват с баташкото такова.
А учебници, писани от политкоректни евро-атлантически толерасти няма какво да се коментират. Робство ли, "присъствие" ли... сега е модерна демагогията и подменянето на историята срещу солидно заплащане.
В момента издръжката на един "сириец" в България е равна на сумата от пенсиите на няколко българи... които биват клани за десет лева по селата от разни "момчета", а не от цигани.
Справедливостта е субективна, но истината не е.
: (
Оправи заглавието, 17 ма... рт/й 😉
Не ми дава ако искам да оправя заглавието трябва на ново да сложа статията.И мен това ме дразни.
Вечна памет на загиналите герои, мъже, жени и деца, клани по най-жесток начин от турците!
Българийо, за тебе те умряха!
Добре е да отбележиш, че датата 17 Май е по нов стил.
Просто календара е преместен с 13 дни напред иначе датата си е тази.Като освобождението вместо на 19 февруари е на 3 март.Историята никога не се повтаря. Тя, като всяко творчество, е с неизчерпаема фантазия и възможности. Всичко в нея обаче върви по едни и същи закони и поради това, че народите или хората не съблюдават тези исторически закони, често резултатите си приличат. Затова е важно да се знае за да не се повтори.
Не са клани от турци, а от помаци основно от село Барутин.
Там конфликтът е назрявал отдавна заради икономически интереси. Не е ясно точно каква е истината, но помаците твърдят, че батачанлии редовно пребивали хората от околните села, когато минавали през града и че дори там безследно изчезвали хора, но никой не предприемал действия, защото търговският маршрут минавал през Батак и жителите му имали много връзки в Пловдив и особено в Пазардик и дори уредили човекът, който им пасе говедата да стане местен полицейски началник (бъдещия Ахмед Ага). Според помаците, дори на Ахмед Ага не му се разминало в Батак - няколко месеца преди въстанието, му се наложило на връщане от Пещера да пренощува там и няколко батачанлии го пребили, взели му част от стоките и изнасилили жена му. При избухване на въстанието армията е в Босна и властите в Пловдив решават да мобилизират и въоръжат башибозука и Ахмед Ага Барутанлията се оказва военачалник и води действията срещу Батак, като най-дейни в клането са съселяните му от Барутин. Конфликти с помаците имат и Перущица, Копривщица и др. подбалкански градове. Останалото всички го знаем. След погромът на въстанието започва търсенето на изкупителни жертви по веригата - властите в столицата искат обяснение от районния център Пловдив защо са допуснали този погром и зверства, оттам се оправдават, че не знаели за местните конфликти и просто са организирали башибозука, докато дойде редовната армия и прехврърлят цялата отговорност на водачите на башибозука, съставен предимно от помаци. За залавянето на петима от водачите са обявени големи награди, Управата в Пловдив също дава фира.
Според батачанлии Ахмед Ага Барутанлията е заточен в Диарбекир, после е помилван (официалните обвинения, че едва ли не на своя глава е тръгнал да решава местни конфликти основателно отпадат, защото башибозукът е бил мобилизиран и изпратен там). Здравето му обаче е влошено по време на заточението и умира няколко години след завръщането си.
Благодаря за написаното, което ме накара да се разровя и прочета нова за мен информация относно клането!
Всъщност нека внеса една корекция, батачанлии не изнасилват жена му, а убиват сина му, който им е на гости по време на избухването на Априлското въстание, а го убиват понеже трябвало да се направи крачка "от която после връщане назад няма". Тази крачка не е никак случайна, както и крачките на Левски, Бенковски и Ботев, понеже те са знаели, че българите след реформите на султан Мурад 2 започват да се замогват, да носят фесове и да говорят на турски.
[removed]
Ще спра с разсъжденията си дотук и нека видим какво се е случило с Ахмед Ага после:
"След въстанието Ахмед ага е заточен за малко в Мала Азия и после се връща в Барутин. В онези години той е един от най-богатите хора в Доспатско. Има много стока - стада, пари. Най-хубавата къща в селото е неговата. През 1881 г. обаче се разболява от проказа. Постепенно го изоставят и най-близките му хора. Остава сам. Никой от селото не иска да му помогне. През 1885 г. някаква вътрешна мъка и вина го кара та праща човек до Батак да потърси и повика да дойде при него войводата Ангел Керелов /сина на Трендафил Керелов изгорен на клада/ спасил се по чудо през 1876 г.
Било месец май, когато Ангел възсяда коня и отива в Барутин. Когато влиза в къщата на Ахмед ага, вижда мрак, пустош и един призрак, стопен от болестта човек, който го гледа с горещи като факли очи. На поздрава му агата тихо отронил “Евалла, чорбаджи”. Така оценил постъпката на Ангел и му сторил евет. Макар и трудно, разговорът тръгнал. Говорел повече Ахмедаа, а Ангел слушал. Разкайвал се агата за това, че на доброто, сторено от Трендафил Керелов за него лично, отговорил с лошо и за него, и за Батак. Жалвал се, че никой не го поглеждал.
“Удари му един чакмак на този дом, Ангел чорбаджи, видело да стане на всички, та да се свърши...” Излязъл Ангел навънка, намерил в селото ламба някаква, купил газ, върнал се, запалил ламбата. Дошли с Ахмедаа до същината, причината за повикването му - прошка за прегрешенията си поискал от него Барутанлията. Сгъстило се времето и пространството в собата, огън сякаш ударил по Ангел Керелов - не била лесна тази работа. Претеглил и преценил пак всичко коравият и прозорлив батачанин, виждал какво е сега дереджето на агата, сълзите в очите му. Като че ли Господ му връщал за стореното зло. Казват, че изрекъл: “От мен и от Батак да ти е просто! Дано и Аллах ти прости...” Разридал се агата и после разговорът тръгнал по-леко. Поканил Ангел да преспи в къщата.
На другия ден чрез ходжата Ангел Керелов изнамерил и близките на Ахмед ага, почистили къщата, измили и преоблекли агата. На раздяла Ахмед пак го помолил ихтибар да му стори - като умре, хабер ще пратят да възседне коня и да дойде, искал като го заровят, Ангел Керелов да присъства. През лятото дошъл човек от Барутин, потропал на вратата и съобщил за смъртта на Ахмед ага. Оседлал коня Ангел и заедно с пратеника стигнал в Барутин по обед. Погребали агата подир обяд. Когато го свлекли в гроба, мъртвият се обърнал по очи. Значи Аллах не му е простил... Ангел Керелов им рекъл да влязат да го обърнат, ходжата не давал. Тогава той влиза и го обръща... "
А Вазов ще напише във Възпоменание от Батак:
"Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха."
Тия неща трябва да ни бъдат за урок!