Децата на ХХ век!
LogainAblar
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това времe никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме имейл на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
копирано от http://goo.gl/KF5dsz
Comments
Децата на ХХ век!
http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2584126/1/20
Са родителите на XXI век 😃
Имало едно време свят без интернет , наркотици и страх от толкова много неща .
През 90-те имаше наркотици, но бяха прекалено скъпи за да се ползват от всички...
Ти пак малко неща си правил или си ги забравил 😃
Определено беше много по забавно
Немаше ни GSM, ни интернет, Азис беше само Васко пеераса 😃
чели сме го това
м - да...и този дето го е писал е от младите ! Слизахме в кварталната млекарница с кастрони / какво ли е това ?/, в които ни сипваха киселото мляко, бутилките " Веро"..20 години по - късно...🙂
бул. " Скобелев" имаше по средата алея с кестени, които ни служеха за врати , играейки футбол..минаваше един тролей №5, на половин час...коли...???? ами, по- рядко...
Всяка сутрин, едни чичковци и лелки с големи маркучи, навити на макари, миеха улиците...не като сега ..един път в годината...
Много може да се разказва и за кварталните пекарни с дъхав хляб, и бонбоните " кръц-кръц", които ни даваха в бакалията, щом купим 200 грама сирене, примерно...
и много други неща....
вярно, за да отидеш в Ахтопол, искаха "открит лист", сиреч, отиваш в милицията и ти го издават или пък не...?!?
1968 год по време на Фестивала, ако видеха момиче на улицата с пола 5 см над коляното , биеха и печат на крака, като на крава...за " дълга" коса , аз съм прекарал поне 7 дни в кварталното..
Много може да се пише за тези времена...и положително и отрицателно..
Хората обаче, не трепереха за утрешния ден, бяха сигурни в немотията си, отстрани погледнато, но позволяваща им да водят живот, без страх за бъдещето на децата им...
Дълга е тя, и трудна за обяснение...
Алеята с кестените продължаваше и по Патриарха, а на 6 май по време на парада минаваха танкове .... ех, времена 🙂
Алеята с кестените продължаваше и по Патриарха, а на 6 май по време на парада минаваха танкове .... ех, времена 🙂
Чувал съм и други разкази от моя дядо, пак за 20-век ама по-рано и не на Скобелев, а на къра. За бой със змия която била изяла врабче, игра на челик. Как цяла зима се яде армеяна чорба (зелев сок с лук червен пипер и олио) и как са орали оная сива горска почва "дето рало не влиза"... Статията е за късния соц, ти говориш за ранния, а дядо ми за времето около и малко след войните...
Аз съм дете на 90-те и като гледам сегашните малчугани и ги съпоставям с динамичния напредък в технологиите, в бъдещето виждам едни кибер-зомбита, живеещи във фейсбук "реалността" и изобщо съществуващи повече дигитално, отколкото реално.
90-те имаше едни сиви тухли, дълги по педя и половина с тетрис на тях.
И едни плоски камъчета, наречени тамагочи. :Д
А имаше преди това един съветски тетрис с Ну-погоди, къде събирахме яйца.
Такъв с яйцата точно имах и завиждах на комшийчето че има с октопод. Имаше и будилник, като се прецака играта будилника работеше и майка ми се будеше с него.
пич не забравяй Мустафата и др ръчки,нинтендо (по 1 в квартала) ,терминатор и цяло лято навън без значение от t
Ако трябва да имам детство като сегашното, по-добре да не се раждам!
Дано не спре тока, че много народ ще изчезне.
Няма да забравя играта на фунийки 🙂 Играта беше колективна, имаше си стратегия, беше важно кой е с двуцевка, кой цели най-добре.. и т.н. ... дали фунийките са от сп. жената днес или вестник ...
.... качвахаме се на покривите на ж.блокове да крадем тръбичките от антените 🙂 А сега няма антени вече...
А ние годихме в гората, защото имаше много укрития. Да от "Жената днес" ставаха най-хубавите фунийки, успях да забия една в стена. Имахме правило да не се стреля по главата, ако уцелиш някого там, се счита че те е убил. Даже някои носеха слънчеви очила. На един съученик така му замина окото...
за да ги ползваме многократно , топяхме върха на фунийките в тубичката с лепило и върха ставаше много здрав.Проблема беше че ставаше твърде здрав хахахаха и понякога попаденията бяха доста болезнени
Крадяхме от пощите списание Жената днес.От време на време слагахме и по някоя карфица.
За мен най-хубави бяха от Burda, колко бой сме яли за това, че сме гепили списанието на майката на някой приятел ... 😃
бурдата не ми даваха да го режа, освен това то се появи по демокрацията чак...
а фунийката дето се заби в окото на Иван беше без карфица и пак стана беля. а Димитър ми се жалва че в педагогическата стая го боли точно с такава фунийка, защото забил пергел в гребена на съседския петел.
по наше време вече имаше бурда и беше най-добра ;д
ех детство , детство, никога няма да забравя тея "лагерници" както им викахме сглобени от дъски и лагери , както споменава автора.За спирачки ни служеха парчета от едни пластмасови кашони и само след една пускане се стопяваха та се налагаше да спираме с крака.Просто не е истина какво беше изражението на баща ми , когато се прибирах с поредния стопен чифт сандали 🙂.А помните ли плодовите млека в пликове...бяха уникални...още помня как пристигаха в едни дълбоки пластмасови касетки,как с нетърпение поемах пликчето плодово мляко,отхапвах бързо ъгълчето и излизаше ароматният въздух , после как жадно го изпивах до последната капка и накрая задължително надувахме пликовете и скачахме отгоре им .... получаваше се страхотен гръм..
Имаше и боза в такива пликчета и се пръскахме с тях. Много обичах след като го изпия да го надуя от отхапания край, после усуквам плика захапал отхапания край, пускам на земята и пукам с крак.
На лагерниците за спирачки отстрани се забиваха едни къси дъски само с един гвоздей така че да могат да се движат и като я вдигнеш предния край нагоре, задния опираше в асфалта и действаше като спирачка иначе ще си сцепиш главата някъде с тези наклони, които имаше...
Егати описанието! Сега и аз искам!
😃 Мляко, боза или лагерница?
"Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки" - е това е било по-добре, щото сега как се тровим от тия пластмаси, каквито и бактерии да има във водата от уличните чешмички с една ракия вечер и се оправиш, ама от пластмасата оправяне нема тровим се и това си е
http://youtu.be/lrNSjItTfes
фенската любов към полицията е необяснима!
07
https://xkcd.com/1227/
И аз си спомням фунийките, игрите на топчета, гоненица, борба на тревата, виенската топка. Тогава на "Скобелев" не минаваше трамвай.Вместо НДК и тунела- хубава градинка и една чешма с мечка.
А ножка?
И ножка, и народна топка, и стражари и апаши
само тази виенска топка не се сещам какво е
" виенска", ти срещу мен...врати бяха пейките и без " мешане", само със шут...който вкара повече, печели...🙂
носталгия по соца , маскирано като носталгия по детството
колко хубаво беше тогава и колко лошо е сега
ако излезем от ЕС и НАТО съм сигурен че ще си върнете младостта нали ?
толкова сте жалки русолюбските мишки с евтината си подмолна пропаганда че ми се повръща от вас,искате си соца ? ами бегайте в донбас бе да ви вържат по една червена връзка , боза нямат ама пък имат квас
това, че ти си мразиш детството не означава, че ние сме русофили,
а политиката е само в твоята глава
ако трябва да ползвам сбърканата ти логика -това че си тъп не означава че не си харесвам детството , това че си харесвам детството не означава че харесвам лайняния соц или пък че не мога да различа соцпропагандата
Политиката няма нищо общо. Става дума на къде е отишъл света. Сигурен съм че в западна Европа децата са играели повече навън през 70-те и 80-те и че сега не играят толкова и също висят пред електронните устройства. Е, те имат по-организирани средства за спорт, библиотеки, четат повече, отколкото у нас, но тенденциите са същите. Всички тези процеси са част от мутацията на капитализма и развитието на технологиите. Както и става дума за целенасоченото зомбиране на хората в консуматорско общество.
Хайде сега изкарай ме комунист!
политиката ВИНАГИ ИМА НЕЩО ОБЩО , всичко е политика , целия ти живот е политика ,всеки избор е политика , дали пиеш кока кола или пепси кола е политика , не сте първите нито последните които жалят прекрасното минало ,във всяко общество и във всяко време има такива като вас , преди са се жалвали от парната машина а днес се жалвате от пластмасовите бутилки , но за щастие човечеството върви уверено към роботронната революция без да обръща особенно внимание на такива като вас ,живейте си в спомените там ви е мястото
Хайде като са такъв хейтър, антитолераст, русофоб и политикан да ми обясниш кой е твоят Бог? Неолибералист ли си? Гербер? Масон? Илюминат?
"Ни бог , ни цар ,ни господар "
знаеш ли чие е това мото ?
аз съм просто свободен човек ,няма нужда от други определения
в случая, мишката си ти...
Споделяме си неща, които сме преживяли...няма политика
Ти, като си толкова отворен, сподели нещо...ама от партийната ти централа, не ти плащат за това...
Дрисльо !
ха, и сега видях...00, супер аватар..живота ти е това....
дрисльо ще викаш на баща си дето е изсрал такова лайно като тебе шибаняк скапан ясно ли е ?
Образа на благи старици, които седят на пейка, усмихват се, докато гледат как внуците им играят, беше през ХХ век. Дано ги има и през ХХI. Обаче аз си представям какви баби ще са сегашните момичета, седнали по кафенета с цигара в ръка, патешки устни и силикон, вместо цици и ми става страшно. Не знам защо...