Битката при Дойран
MadBulgarian
В първото издание на вестникът вчера, ви запознах с една история за българите в Македония.В днешната публикация започвам една нова рубрика,която има за цел да ви припомни или запознае с известни и не толкова известни личности,събития и случки свързани с миналото и настоящето на нашата мила Република България! Надявам се да ви хареса,защото не го правя само за мен,а и за вас!
Битката при Дойран (1916-191
😎
Дойранското езеро се намира на 390км. южно от София.
Чисто географски то е от групата на Егейските езера,разположено е в югоизточна Македония,разделено е почти поравно между Република Македония и Република Гърция.
По форма,езерото прилича на око,а това око е видяло ужасно много.
Ниските и хълмисти поля край Дойран са най-високият връх в историята на българската слава.Те са нещо като нашият Еверест,ако ние имахме подобно на викингите - Валхала,мястото където падналите с храброст ги очаква вечен живот то именно полята край Дойран са българската "Валхала".
Там, край Дойран, се е водила една наистина грандиозна битка в която смъртта са намерили много млади,стари,но смели българи.Там,смъртта си е намерил поетът Димчо Дебелянов,който бил прострелян от войник - част от Ирландската пехота,докато се опитвал да вдигне своите братя на оръжие.
Поредица от безкрайни,тежки сражения и то не срещу традиционните ни противници от Балканските войни, Сърбия или Гърция,освен тях там са били и световните сили - Франция,Англия,даже две руски бригади.
Сраженията край Дойран, са били най-голямото предизвикателство,най-голямото усилие,което буквално се е изтискало от нашата малка страна изправена срещу армиите на тези световни колоси.
Та така на нареченият Македонски или Южен Фронт,срещу нас е действала над 350 хилядна армия,която накрая се срива до 6020 човека с 2000 оръдия и 3000 тежки картечници.Три години сме отстояли на тази сила,четири генерални щурма сме отблъснали - повече от 1000 дни!
Хиляда дни и нощи,почти непрекъснат артилерийски огън,като са употребявали и газови снаряди.Въпреки това никой не е издържал на българите от Дойран,никой не успял да се опълчи на контра-атаките и на българските атаки на нож.
Позициите край Дойран заемаме след нашето кратко участие в Първата Световна Война през 1915,като прогонваме англичаните.Така били изплашени англичаните от Втора Тракийска Дивизия,че оставят оръжията си на фронта,включително и своите лични оръжия.
Българите получават неочаквана заповед да останат на граничната линия след завземането на Дойренските позиции.Целта на тази заповед,която издават германците е да има фронт,който да отвлича войски от Западният фронт.
През тези години,България мобилизирала 950 хилядна армия,което значи,че всеки четвърти българин бил войник.Германците ни снабдяват с провизии,както и с бетон и цимент за да изградим една отбранителна линия,стотици бетонни бункери под земята,които могат да поберат цялата дивизия и благодарение на тези бункери имаме малко жертви.
Между 9 и 22 август 1916г. се случва първият щурм,който бил ръководен от французите,като на мушка били позициите на двата полка - Пловдивски и Чепински,чийто щурм бил отбит със страшни загуби от френската страна,но за съжаление и нашите дават много убити.
През месец май и април 1917г. идва втори,много мощен щурм,който бива отбит от Генерал Вазов без особено затруднение.
Финалът е грандиозната операция предвидена да обкръжи цялата българска армия - 600 хиляди души в Македония.Удар при Добро поле от френските части,който успява за съжаление и удар в района на Дойран от двете посоки,надявайки се да затворят българските части.
Пробива при Добро поле успява,защото тогава не осъзнаваме,че там ще бъде насочен един от главните удари,при който удар се получава разкъсване на фронтовете и българските полкове отстъпили бавно.
Съотношението на силите е било едно към седем, две гръцки,две английски и една френска бригада атакуват наши позиции.Българските войници губят вяра в победата и си обличат бели ризи,очаквайки своята гибел,а офицерите слагали парадните си униформи.
През септември 1918, англичаните тръгват на финален щурм с четири дивизии,заедно със своите съюзници,подпомогнати от тежък артилерийски обстрел.
Вазов обаче подготвил една хитринка,която се изучава и до днес във военните академии по света.Пред петте последователни линии има застави.Това са хълмчета,които са свързани в един окоп,с главната отбранителна позиция и в което има само по един взвод с много картечници.Когато англичаните тръгват в атака,нашите войни заставят със силен картечен огън,карайки англичаните да залягат,а веднъж залегнали войници,които са понесли жертви трудно се вдигат в атака отново.
Англичаните дават 60 хиляди жертви,а французите околко 10 хиляди.
Отчаяният английски генерал е хвърлил всичко в атаката,но пак не успява.Накрая събира готвачите,санитарите и т.н и хвърля тях в една последна атака,но българите отблъскват отново по същият начин - тежък артилерийски огън и пехотна атака.
Отбиваме всички,а до нашите позиции стигат 10-15% от тръгналите в атака,тъй като артилерията ни била много добра.
На 20 септември 1918г. Генерал Вазов вдига фронтовият телефон и казва: "Пред себе си нямам противник,унищожих противостоящият противник, искам да настъпя към Солун,да го превзема и да се свършва.",но за съжаление българският политически елит отхвърля идеята.
През 1936г. при честването на годишнина от войната, Генерал Вазов вече Софийски кмет отива в Англия заедно с германски,австрийски и турски генерали.Само и единствено пред него,когато минава по червеният килим свири почетен марш,а всички знамена били свалени.
Comments
1ви съб 🙂
1
v&s
!!
07
На 20 септември 1918г. Генерал Вазов вдига фронтовият телефон и казва: "Пред себе си нямам противник,унищожих противостоящият противник, искам да настъпя към Солун,да го превзема и да се свършва.",но за съжаление българският политически елит отхвърля идеята.
Това става още в началото на войната,когато изхвърляме врага от наша територия.. Вазов иска разрешение за настъпление към Солун.Не е нашият елит...нашата армия се подчинява на генералният щаб на Германската армия...именно от там идва отказа за напредване към Солун...за да можем да увличаме войски ,които да не нападат германските позиции във Франция а нашата окрепена линия а при затваряне на този фронт това нямаше да е възможно...
1918г. е далеч от началото на войната
да затова казвам ,че това не е вярно....искане за настъпление има в началото на войната а не в края...
"Дойранската епопея" на м-р Н.Недев.Задължителна.
"Защо не победихме" на Нойков.Задължителна.
Нека помним Дойран и нека и за миг не забравяме Добро поле.
Вечна Слава на Героите паднали за Майка България !
o7
Това са на Божо Димитров лакърдиите, информацията в тази статия, особено за жертвите няма потвърждение от нито един източник - нито български, нито чужд. Търсил съм много, даже и той е питан откъде вади тия цифри - явно ги вади от задника си и заблуждава Ганю колко е бил велик.
Дотук установените факти са - атаката наистина е отблъсната с много героизъм и жертви и от двете страни, на другия ден българските войски получават заповед за отстъпление заради пробива в Добро поле и позициите са заети от "унищожените" англо-френски дивизии. Общо взето има около 7000 убити англичани, францизи и гърци и около 2500 българи - това са техните данни, а те са тия дето са броили труповете.
И на мен ми се иска Божо да беше прав, но той ги изкара Антантата че при Дойран са дали повече жертви отколкото при Вердюн и Сома
Най-точната информация за броя на загиналите англичани,дават британските пенсионни регистри.Ясно е,че няма да подминат нито един случай.Цифрата,която дават за цялата кампания е малко по-малка от цитираната в статията за Дойран.Ранените, разбира се,са многократно повече.Най-доброто изложение на боевете дава бъдещият генерал Никола Недев.Другият подробен анализ,със сравнитени таблици,е на един офицер от ГЩ от края на '80.На английски препоръчвам G.Ward Price-"The Salonica Army",а който може да си позволи-Under the Devil's Eye: Britain's Forgotten Army at Salonika 1915-1918, в Амазон.
Искам дебело да подчертая,че божовизма в нашия национален характер е сред основните фактори за краха при Добро поле.
o/
o7
Идеята за рубриката е чудесна. Искам да добавя малко статистика.
Генерал Вазов укрепва Дойранската позиция като дължината на окопите в цялата система е над 100 км, всички оплетени с телени мрежи. Изградена е система от тунели и скривалища под земята, засилени от желязо и бетон. Така позицията издържа на мощните артилерийски стрелби на врага.
От 21 април 1917 г. за 4 дни са изстреляни повече от 20 хил. снаряда към българските позиции. Над 12 английски дружини се нахвърлят през нощта върху 34-ти троянски полк и 33-ти свищовски полк.
На 14. септември 1918 г. атаката е далече по-мащабна. В продължение на един ден противникът стоварва 70 хиляди снаряда, надявайки се да изравни със земята всички укрепления. В действителност нито едно скривалище не е разрушено, а българите дава едва 9 жертви. На бойното поле има над 10 хиляди убити вражески войници и следва заповед да отстъпят.
Жалко за подпоручик Димчо Дебелянов. В негова памет публикувам едно негово стихотворение. ЕДИН УБИТ
Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
o7
😉
До автора
Зле скалъпена статия, няма посочени източници, личи пристрастност в изказа (разделяне на добри и лоши) няма общо с посочената категория статии и ако наистина си нов а не просто някое мулти е добре да знаеш, че статии нямащи нищо общо с играта принципно се санкционират когато им се занимава на админите.
Даже в Уикито има по-добри статии, така че или си вземи бележка и пиши качествено като толкова те напира или вземи спри да ни губиш времето!
А пък според мен това е много хубава идея и по принцип надъхва българина, не само в реалния живот, а и тук, в еРепа !
Така че или не му се карай или спри да мрънкаш ! На никой не е изгубил времето ... най-много твоето ...
Пич, като ти е интересна историята ще си намериш нещо истинско и професионално написано, ти сериозно ли ми говориш, че тези драсканици имат стойност за теб, аз съм историк и географ и ти казвам, че така се раждат митове и легенди вредни за историята и държавата. И да, загуба на време е тук да правиш подобно нещо.
Като говорим за история трябва да се посочват източници иначе си е просто прочит - разказ на лаик. Всеки е свободен да си прави каквото си иска, но мен ме боли когато България се профанизира прогресивно.
Щом си такъв голям историк и географ, защо спомогнеш малко в развитието на статията, не запишеш поне част от онези истински и доказателства, за които говориш, а само съскаш ??? Някои хора не познават историята толкова добре и определено не е нещото, с които си изкарват парите ... и им е много приятно да четат такива откъси докато си цъкат играта.
Един истински "историк и географ" би се взел в ръце и би развил статията, точно както правят и някои хора по-горе в коментарите !
Така че, "пич" ... вземи се скрий някъде и не създавай излишни напрежения
до образа "rad mlad":
Не се познаваме и не ми харесва жаргона, с който ми пишеш.
Как са те възпитали не е моя работа, но ако искаш диалог трябва да уважаваш отсрещната страна за да го получиш.
Точно защото съм историк и географ написах, че не бих се занимавал с писането на подобни неща, защото първо не му е мястото (прочети правилата на играта) и второто ... не му е мястото.
Човек не разполага с вечността за да не си избира "битките", в началото когато започнах тази игра си въобразявах, че може да опитвам подобни неща като автора, но бързо видях, че няма смисъл и НЕ МУ Е ТУК МЯСТОТО.
Ще ми е интересно дали имаш навършени 10 / 14г, защото някак първосигнално пишеш, но не вярвам да си честен, затова може да не си правиш труда да ми отговаряш.
Приятна игра и ако бях на твое място докато цъкаш отваряй в друг прозорец нещо, което ти е приятно за четене като трябва да е на компютър.
Дори щом такива истории те вълнуват ще ти дам един пример, който може реално да ти е полезно ако се зачиташ в сайта, който ще ти споделя:
http://geopolitica.eu/aktualno
Източникът го пише в коментарите: Божидар Димитров. Явно се имаш за по-добър историк от него,ама не те виждам да си директор на Историческият музей! 😁)
Да напишеш автор не е оказване на източник, трябва да напишеш наименованието на материала, който си ползвал за написаното от теб. Ще ти споделя също, понеже си му симпатизант на този образ "неземен", че колегията е с много ниско мнение за него. Колкото до къде се е добрал, ти сериозно ли ми даваш пример в съвременната ни история за "доказал" се професионалист чрез поста, който заема?
И като министър беше бездарен и като директор е такъв. Ходил ли си в НИМ да видиш как дори едни плочки не можа да постави в една от залите? За Вежди Рашидов, който също по тази логика би трябвало да харесваш мога да ти кажа как години наред се слага на всеки, който може да му плаща яденето и пиенето, на което съм бил лично свидетел.
Сериозно, подбирайте по-старателно източниците си за да се развивате разумно.
Не ми слагай думи в устата.Това,че имам симпатии към Божидар Димитров,не означава,че харесвам тази пияница - Веждичката. Не знам,защо постоянно историята се смесва с политика..
Ти си единствения,който вместо да благодари или да каже браво за труда търси кусури на всички статии...като на теб ти е загуба на време не я чети..за мен не е както и за останалите ...Като си толкова знаещ напиши ти една да те видим...
1000 слепи не прави един виждащ
Много готина статия!
Вечна памет, юнаци, лека нощ!
Поздрав: 😁)
https://www.youtube.com/watch?v=a4kHhfhtFWs
Слава!