Join the new world

Преди да започна статията за несъмнено героите на съвременна България.Ще честитя успешното ни завършване на 69 национален поход Козлодуй-Околчица.И пожелавам на всеки истински българин поне веднъж да изпита тръпката да мине по стъпки на воеводата !


Днес, 2 юни, отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев и героите, дали живота си за свободата на България.
Тази година отбелязваме 139 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.
Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално (1854-185😎 учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище.
През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме“.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. На 13 юли 1875 г. пише във вестника:

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави“.


През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), е последният тежък бой на четата – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си „Хаджи Димитър“ невероятното му слово „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“ през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитат в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев





Революционерът осъзнава обречеността на априлци, но умира с мисълта, че гърмежът на пушките, писъците на децата и воплите на умиращите най- накрая ще стреснат Европа. И тя ще обърне поглед на изток към „сичките краища на паяжината", където е „тихо и мирно".

Всяка година на 2 юни в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на две минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите. През 1948 г. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

За първи път 2 юни се отбелязва през 1884 г., но само във Враца и Пловдив. Официален ден е от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи ботеви четници.

От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.


Поклон пред героя

https://www.youtube.com/watch?v=m2RFPeRIZ3I