Мечта без време
love myself
Драги читатели и днес, както всеки друг ден ще ви запознаем с творчеството на един от участниците в нашата станала вече традиционна рубрика „Мастиленият лабиринт”.
Предполагам, че на всички ви е известно мотото под което минава тази седмица, а именно „Имам си една мечта…”.
Време е да ви представим интерпретацията на г-жа Лав Майселф.
Някога в едно крайречно гранично селище
Две дечица малко по-високи от кухненска маса припкат по асфалтирания прашен път. Хванати за ръце с бодра крачка се носят в утрото на очертаващия се прекалено горещ ден. Бързат, наистина бързат. Два чифта очички греят с неописуем блясък, а малките ранички в електрикови цветове се поклащат плавно върху гръбчетата им. Днес е ден за плаж, но на тях не им е до това, а и никой не би ги пуснал на тази крехка възраст сами. Те имат друга задача, която им носи радост и предизвиква усмивки.
Стигат до целта. Сграда, връх в строителството по време на комунизма, носеща името „Културен дом”. Може би са дошли на детско кино, уроци по пиано, макраме…
Малките разбойници уверено поемат през една странична врата към втория етаж на този мраморен паметник на човешките умения.
Скръц…скръц….
- Лельо Юле, дойдоха ли новите книжки – плахо пита момченцето.
- Да, миличък, но сами трябва да си изберете.
Двете деца като сенки минават през библиотеката и попиват с очи заглавията. Не минава и четвърт час и вече пъхат книга след книга в зелената (мъжка) раничка и контрастната розова (женска).
- Мишок, не си ли твърде малък за Винету ?
Малкото момченце смело вдига очи и с надежда да получи подкрепата на сестричката си прошепва благородна лъжа:
- Тя е за кака, но при нея няма вече място.
Сякаш да даде сила на малкия момиченцето застава зад гърба му и кима положително.
В късния следобед на този изгарящ като пещ ден, каката решава да провери защо иначе честният и неподправен до болка малък брат е решил да изопачи истината. Отваря „Винету”- том първи и потъва в една друга Вселена. Дори на тази крехка възраст разбира, че :
„За да можеш да чуеш себе си, са нужни мълчаливи дни” и „ „Трябва” важи единствено за смъртта”. ( индиански поговорки )
Няколко дни по-късно има нова колективна игра в махалата, на индианци и „каубойци” и до късен здрач може да се чуят момчешки и момичешки гласчета, които зоват един към друг:
- Мишилчи*, бързо, че белите идват!
- Къде си, Мишититла**?
Но не само игрите и измислените имена се родиха тогава, роди се и една мъничка мечта.
Седем години по-късно в провинциална езикова гимназия
- Ок, гайс***, за да продължим по американския начин на обучение, бих искала да ви задам типичната за нашите гимназии задача. Имате две седмици да направите презентация на социално значима тематика или изцяло обучителна такава. Някакви въпроси? Слушам те…
- Ако пишем за северно-американските индианци и техните бит и война дали ще е достатъчно социално значима тема?
Едва ли има по-учудено изражение от това на г-жа Кларк. Тя поглежда чернокосото момиче на първия чин и се усмихва. По есетата и знае, че момичето се вълнува от странни и нетипични за тийнейджъри теми, но все пак индианци. Каквито и да са очакванията на учителката за точно тази презентация, две седмици след разговора се разбиват на прах. За един час целия клас разбира как най-младия и успешен боен вожд на сиукси оглала Крейзи хорс ( Ташунка Витко ) умира на христова възраст, предаден от своите, няколко месеца след като е постигнал исторически значима победа в битката с генерал Кастър при Литъл Биг Хорн. Научават каква е разликата между Лакота и Дакота, кои са най-бойните северно-американски индиански племена, кои са най-дипломатичните. Разбират, че :
„ Едно „вземи” е по-добро от две „ще дам”, „Тия, които лягат с кучетата, стават с бълхи” и „ Белите хора имат прекалено много началници”. ( индиански поговорки )
Мечтата бе покълнала, израснала и разперила криле, сега просто трябваше да се научи да лети.
Наши дни в столично предградие
Будното малко момиченце е пораснало, девойката със странни интереси е станала просто спомен. Сега всяка сутрин в огледалото се усмихва една прагматична и любяща майка. Жена, която на пръв поглед е влюбена в работата си и дели времето си между бизнес задачи и семейни ценности. На пръв поглед…Ако тайно се вгледате в очите и, когато зарея поглед през прозореца, ще видите живи огньове и…една мечта.
Тя вече знае, че няма реална снимка на Лудия кон, останала да радва поколенията; знае, че уви не Хитлер е наложил най-големия като мащаби и продължителност геноцид в света и най-вече знае, че няма да успее да осъществи своята мечта, защото е родена в късно време.
Няма да седне срещу индиански шаман (свят човек ) под разлистено дърво и няма да чуе разказана автентично и директно от извора тази индианска притча:
„ Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризма. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.”
Зрялата жена пази надежда, че след години ще разкаже на децата си за своята мечта, за това, че е несбъдната. Ще ги научи, че:
„ Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.”
Ще им покаже, че думите
„ Когато си се родил, ти си плакал, а светът се е смял. Живей така, че когато умираш, ти да се смееш, а света да плаче.”
не са спомени от лексикон, а индианска поговорка. Но най-вече се надява, когато е ангел на небето да чуе своя родственица как разказва на синовете и дъщерите си
„ че някога, отдавна, една ваша пра-роднина написала историята, която ще ви разкажа за участие в един конкурс на една игра и в края й се обърнала към всички българи в нея с призива:
- Мили хора, нека храним правилния вълк в себе си и да си припомняме, че всеки един играч тук е изключителна и уникална личност и внася свой цвят и форма в забавната ни стратегическа игра. Че ако по един или друг начин се загубят цветове, то това няма да помогне на уюта в нашата еБългария. И както старите индианци са съветвали младите бойци „ Родината е там, където ти е добре”.
Защото това била прекрасна и велика игра, такава в която всеки можел да започне изречение с думите „Имам си една мечта…” и да го завърши с „Аз казах…Хау.”.”
• * Мишилчи – детско обръщение, препратка към името на коня на индианския вожд Винету, Илчи
• ** Мишититла – виж предното, но за Олд Шетърхенд
• *** Ok, Guys – Добре, младежи…паразитна фраза в английския език
Бел. Ред. Статии във виртуалното пространство, подкрепящи с факти и исторически данни засегнатите по-горе моменти от индианския живот и култура може да намерите на
http://prit4ite.blogspot.com/2010/09/blog-post_1536.html
http://www.eaglecircle.org/indexbg/almanach.html
и
http://www.cross.bg/1325606
Comments
Браво : )
"Винету" е книгата, която съм чел най-много след учебниците по анатомия. Тя ме направи фен на тайнственият свят на книгите...
А статията - тя нахрани добрият вълк в мен.
Браво за статията!: )
Много добро! Вотче и събче : )
имам въпрос.
Винету се четеше в 4-5 клас, ако не греша. днес на тази възраст никой не чете такива книги. бих казала, че тези книги никой от родените в последните 25 години не ги е чувал. е, ако има филм може и да знаят за какво иде реч. споменаваш "културен дом". правя си изводите, че първата "епоха" от развитието на момиченцето е точно от преди 89-та година. интересува ме дали съм права или греша. не питам случайно.
Съвсем си права....
знам, че съм права, но все пак чакам потвърждение. 🙂
Смятай, че си го получила. Директно от извора.
А в 4-5 клас се четяха други работи от онова малкото момченце ....
🙂
Позволявам си да отговоря като замесено лице, тъй като сестра ми освен всичко днес сигурно няма да влиза 🙂
[removed]
няма как човек с божествен произход като мен да сбърка. нямам спомен по онова време да се е продавало каквото и да е с електрикови цветове! раниците бяха забранени в училищата. това е лека неточност в описанието.
[removed]
Ако не беше с божествен произход щях да си помисля, че си търсиш за какво да се хванеш.
; )
[removed]
Ми тъпа съм, но снимката не би доказала нищо 😃
@lihvar31 тъпа си като вчерашното ми лайно,ае ходи се шибаш някъде и стига се заяжда с хората
[removed]
Зададох въпрос. Стана ми интересно. Ако ти харесва да се сърдиш - сърди се. Аз обичам да задавам въпроси, които никой не би задал. 😉
Имам чувството, че лихвата започва да ми чука конкуренцията, за да ме набара насаме. И каква изненада хем малък, хем мек : ) Ще има часове мъки : )
[removed]
лихварке да те разочаровам - има и такива които са родени в последните 25 години и въпреки това знаят и са чели книги като "Винету", "Оцеола", "Квартеонката", "Коникът без глава" и много други, но като цяло е доста вероятно да чуеш отговори като: "Това някоя нов татус на известен ли е?", "Галеното на кое име е това?". Въпрос на навици - все още има хора закърмени с любов към книгата, колкото и малко да са те.
[removed]
Невероятно. Имо стягай се, че май ще губиш отново от кака си : )
Мисля, че това е първият ми коментар под статия ... страхотна статия ...
Първо да Вотна с голямо "В", щот съм напит от историята и начина , по който е поднесена!😁)
От безобидния хумор към индианската философия... Интересно!
Определено съм впечатлен и се чувствам вече победен и набит с "Шагренова кожа"!:Д
Наистина прекрасна история и статия!!!
Импрессс, агейн! Ляйк южуали!
И без отказване, щото ти ме вкара в..., нали.
А на твойто Винету, мойто Текумзе с Кръвните братя! Покахонтас, по- натам!😃
И бате Гойко за всички. За малко да го забравя.
[removed]
вот+съб
Браво 🙂
Крайно време е САЩ да върне земята на коренните й собственици - индианците.
Вот !
и наще индианци да се завърнат по исконните си земи оттатък Анадола и Ганг
Вот !
Най-хубавата статия по темата. Заслужено е спечелила 49 точки... Само не знам кой сноб и е дал 9, вместо заслужените 10.
Както и да е, с риск да се повторя, поздравления, скъпа. (:
Love myself, вълците у хората не са черно-бели като в индианските легенди, по-скоро всеки човек си има своя собствена противоборстваща двойка, която по уникален начин разпределя положителните и отрицателните му черти. Още не съм открил каква трябва да е философията на храненето, но се надявам хората да различават ясно какви качества има любимият им звяр.
ПП: И в историята на Щатите, и в "Песен за огън и лед" вълците постепенно изчезват; дали всеки вълк си има двама люде, които да се борят в душата му?