Мастиления лабиринт 4 - Дзак!
IvJorell
Това е то.. еРая, там, където се оттегляш, когато се еИзмориш от пустият му еЖивот. Но дори и там, понякога се чудиш какво ли става еТук, мястото на пропиляно време, при намирането на нова компания за порция пърж. картофки с бира и вече бивше място за дондуркане на еБебешори.
И все пак, след като погледнах изпод ъгъла на моя спокоен еРай видях интересен конкурс, на благодатна тема и але хоп! и аз да участвам
😃
Темата на конкурса бе интригуваща - една адски дразнеща, набиваща се до дебрите на душата ти песен, която радиата се "скъсаха" да я пускат през 15 минути.
Единственото достатъчно дразнещо, виртуално, всеповтарящо и циклично може да бъде само еРепублик! Най-вече този "стил", в който разни хора, призовават към еПатриотизъм като много добре са наясно, че такова животно просто не съществува. Играта така е направена, че еднаж да си отгоре, еднаж да си отдоле, още еднаж да си отдоле, после пак малко отгоре и те така..
🙂
Ето представянето на наш'та неповторимо интригуваща игра:
Момиче, което изглежда тихо, но играе, когато се играе
Момиче, което пуска косата си да падне на раменете
Момиче, което се прикрива, но все пак е по - секси от момиче, което показва всичко
Ето такова разумно момиче
И себе откриващите се в следващия стих:
Аз съм мъж - мъж, който изглежда спокоен, но играе когато се играе
Мъж, който напълно полудява, когато правилното време настъпи
Мъж, който вместо с големи мускули, е пълен с набъбващи идеи
Такъв тип мъж
Само дето.. това настъпващо време е постоянна величина
😉
Ай, до скиф, от еРая
😉
Ваша (не толкова) Ив
Comments
вот ту дъ топ! 🙂
Вот!
вотадо петнадесето.. в тоя ред на мисли:
Plato, my only true friend ;d http://www.erepublik.com/en/article/2172604/1/20
Ииииииииииииииффф :Р
Уха, Ив. По-пряма от всякога.
Но както пееше Вълдобрев :
..
ТОЗИ РААААЙ, води в адаааа.....
http://www.youtube.com/watch?v=3Bf9niztf5E
тя мир не знаеееее. тяяя
: )))