1. Mazandaran and Golistan, Iran.

Day 1,566, 02:29 Published in USA Serbia by Saint Nikolay

Пронизителен звук, сирените за въздушна опасност, и тая канавка. Какво правя в нея. Звука се забива в главата ми чак до хипоталамуса. Защо нищо не виждам, ах да лицето ми е в сместта от кал и кръв стичаща се покрай мен.
Не, моята ли е ... очите не ме слушат, слабостта в крайници те е отчайваща. Нещо мина покрай мен отърквайки мазна козина покрай бузата ми. Мириса на кръв ме смразяваше, чувах хаоса около мен. Диви крясъци на психопат, свистене на снаряд от базука. Някой се стовари върху ми с цялата си тежест, усетих топла течност на гърба си и мирис на фекалии. Не мога да мръдна. Крясъци на турски отляво, някой срита тялото лежащо върху мене, лайната му се распръснаха наоколо, псувня на турски отново. Не мога да дишам, косматото нещо бе притиснато между тялото над мен и долната ми челюст опитващо се да се освободи, ... плъх, ужасеното му църкане за миг ме накара да потръпна, жив съм. Косматия се освободи и изчезна нейде в небитието.
Постепенно звуците започнаха да утихват. Бързи стъпки някой пробягва познат глас, ах да новобранеца дето оня ден се спъна и изля боба си върху мен в столовата The Unuque a.k.a. Marto - “Извинявай Rimisark” - и бърше с припрени движения петното в скута ми, а оная ми работа беше се вдлъбнала от болка….
- Янкоооо - вика - и разтърси леко изстиващоти тяло отгоре ми. Миризмата на лайна се засили, ох да това бе другото светило на военното изкуство Qnko8ReBorm за жалост май мъртво. Усетих студени пръсти на врата си.
- Има пулс – сподавено се провикна.
Още някой се прибяга до мен, оръжието му изтропа със стряскащ метален звук до лицето ми, и с рязко бутване на рамото ме обърна по гръб.
– Не се моткай бре, ай че турците са през 2 преки – чух басовия тембър на Митрев – спомените взеха да се завръщат по малко, ... и първия бе от щаба на Комити, който бе в едно влажно и пропито с миризма на мухъл мазе. Снощи пак сме се наковали. Съвестта ме загриза, бяхме опоропастили пиячката на МЮ-то, но другите още не знаеха. Само да не ни репотнат пред Велчев.
– Кво правиш бре, шепнешком изстреля Митрев.
– Махам му ватенката цялата е в лайна.
Клепачите ми най сетне ме послушаха, в сумрака 2те фигури се суетяха. След малко ме бяха хванали през рамо, нищо не усещах. И тогава видях Янко, базуката го бе треснала у корема, черва навсякъде краката ги нямаше. Лицето му в лека изненада и все още с цигара в уста. Как я бе стиснал, бе прогорила горната му устна но едва ли му пукаше вече. Жалко, преди 2 седмици едва отърва кожата и от тогава му лепнахме прякора ReBorm.
С наркоманска наслада следях влаченето на краката ми по тротоара. Дясната ми кубинка се бе развързала и почти изула опитах се да надам глас но нищо не излезе, още едно тръсване и остана на бордюра.
Грозно бучене на танк се приближаваше. Стъпките на Марто и Митрев се ускориха и хлътнахме в един вход, вратата висеше и в бързината ми хлопнаха главата в дръжката. Топла струйка се стече покрай лявото ми око надолу, ех мерси пичове за аркадата ... светна ми – десанта в иран “нещо си and Golistan” отстрел на пуйки и тем подобни. Стовариха ме на мозайката във входа.
- Няма му крака - ужасено прошепна Марто - усетих как се спогледаха.
- Тук е, въздъхна Митрев. Счупено бедро, запретнал се е нагоре ... и на истина палеца на босия ми крак по необясними причини беше почти в носа ми .
– Кокала стърчи бе Митрев, - в гласа му имаше нескит ужас - в тоя момент се радвах че нищо не усещам, съзнанието ми бавно помръква, и нов спомен - Конан мрънкащ че се бия срещу турската паплач, и заплашващ ме да ме изгони от ЕМС-а ... но вече ми е е през оная работа, от 9 месеца не сме имали битка с толкова опасности и тръпка в нея ... тъмнината превзе съзнанието ми.