Join the new world

Привет, еРепички!
Едва ли човекът за когото е предназначено това ще прочете съобщението ми. Но аз ще го напиша. В тази статия няма да пише почти нищо за играта. Тя е за друго... Ще отворя спрямо моите разбирания душата ми с всичките му последствия от това ми контролирано безумие. Но аз ще го напиша, ако трябва дори това да ми струва перманентен бан в тази игра. Защото тази и много други "жертви" са нищожни за мен в сравнение с това което искам да кажа.

Да, ще е аматьорско.
Знаете че съм в отряда на Аматьорите. И днес аз по аматьорски ще постъпя. Да вметна една шега: Първият път когато си изпращах заявлението за да вляза в редиците им защото вече бях готов, аз сбърках и вместо Аматьори бях написал Анимационери. Представяте ли си, даже влизането ми при тях беше аматьорско. Но това е грешка която не се видя защото има ограничение в заглавието на личните съобщения в играта и трие последните символи.

Твърде лично
Рядко, изключително рядко си позволявам волността да пиша публично за моя личен живот.. Него както и връзката бяха лично и само лично, свято и непристъпно за чужди очи. И го пазех с всичките си сили да е така. Защото аз ценя това което имам. Но днес пристъпвам този си принцип. Защото това са дни в които е нужно чудо да си върна най-милия, най-възхитителният, най-зареждащият ме, най-нужният, най-истинският, най-мотивиращият ме, и много други най... човек когото смятам за всичко най-красиво в този свят.
С нея съм дълги години (не, няма да говоря в минало време). Обичам я и го знаех още преди да я срещна за първи път. Никога не съм и обещавал да и свалям звезди, както и не съм я "свалял", но аз и се показвах най-истинският и нищо по-малко показвайки любовта с си цялото ми сърце. Да, тя се влюби в мен самият и аз я обичам много страшно много. Знаех още тогава, че това е жената с която искам да прекарам живота си. През годините, аз се борех с всички сили тя да получи нищо по-малко от най-доброто за да живеем заедно и да имаме прекрасно семейство. За да успея да и осигуря това се провалях се неведнъж и ставах. Ще ви дам пример:

Големият проект (или как се повтаря думата "проект" твърде много пъти)
Преди години започнах нещо немислимо по мащабите си. Една твърде голямата хапка! Но Тери Пратчет го е казал: "Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва." Ако трябва да нарека нещо с високопарното "проекта на живота ми" няма да се замисля кой е той. Нещо в което вложих всичко научено през годините, всичко което притежавах и много, много повече. И проучванията ми тази игра, както и други начинания бяха насочени само и единствено да го създам. За редовните читатели на вестника това не изненада мисля. Ако смятате, че говоря врели некипели – погледнете статиите ми (започвайки от първите). Да, да всичките до една ще ви "говорят", че аз нещо съм кроил :-j. Чувствате ли се използвани, и наблюдавани 😛? Не, аз на никого не съм навредил, а и както е видно и в статиите ми, не съм се и крил прекалено, че го правя. Съзнавам и съм съзнавал, че е твърде наивно ,но ще ви призная: и тук търсех човек с който да го направя. И това примесено с всичката ми параноя, че нещо може да "изтече" около него.

Неволята
През годините "виках и неволята" за да мога да го осъществя същият този проект вярвайки, че ще срещна и друга подкрепа по пътя защото съвсем не е за сам човек, накрая като не намерих и съвсем се отчаях си хванах партакешите и започнах сам, изцяло сам да го правя. И избрах да е по най-трудният възможен начин. Без чужди готови решения. А дали бях сам? Не, аз не бях сам. Тя беше до мен неотлъчно помагайки ми по всякакъв възможен за нея начин, не казвайки дори една дума, че той може да не стане (аз бях този който на моменти губеше всякаква надежда). Това е тази моя любов, тази върховна мечта за която ви говорех беше нечовешки търпелива защото ми вярваше. А тя е много, много повече от този така възхваляван проект за когото ви говоря. И това въпреки че смятам, че същият е способен да изкърти отвсякъде тавана - нещо революционно в не в едно и две неща (умря циганката дет ме хвали 😃). Да, аз съм нескромен, да за някои неща съм и перфекционист но съм и много други неща. И за да опиша себе си ще използвам аналогия на икономико-психологическа книга за мислещите шапки (нека не става реклама, а и книгата се описва в няколко изречения...). Носех всяка една от шапките, но може би най-много се спирах на черната. Нещо което смятам да променя (както и съм променил и сега в себе си) ако всичко се оправи. Защото важният за мен човек не трябва да пролее и една ненужна сълза.

Нужно чудо и нищо по-малко
Броени дни ме делят от рожденният ми ден. Пожелал съм си подарък с цялата ми душа- най-големият който съм искал в живота си. Какъв е? Нима не е очевадно? Не едно и две чудеса да се случат, за да се върне при мен и за да и дам всичко прекрасно което тя заслужава и нищо по-малко. Да заживеем заедно, да имаме деца, да споделим старините си... Аз се моля от цялата си душа това да стане. Тя го заслужава.
Дори да трябва да направя саможертвата да даря целият ми труд през годините на някой друг който да го осъществи или изхвърли. (тук вече има намесен човек да го прочете и се изчервявам леко)
Да, повтарям, дори това да трябва да значи да подаря този проект за когото ви проглуших ушите (на някои от вас дори много повече), защото той заслужава да се случи макар и без мен. И не само него бих дал...
Дори това да е безсмислена и пълна глупост за някои от вас, знам че съм способен да го направя. И се боря това да е стане - нещата да се наредят. И мога да защитя думите си, всяка една от тях макар и да изглеждат фрагментирани и твърде емоционални - с мозъкът ми и със сърцето ми. Не само мога, ами и го правя макар и привидно да изглеждам афектиран или някакви подобни асоциации. И макар да се повторя не ме е срам да заявя нещо което написах и на друго "публично" място... Защото тя го заслужава!

Габи, прости ми! Бъди с мен, остани с мен. Нека бъдем заедно завинаги!
Обичам те, и не ме е срам да го изрека пред всички!
Габи, обичам те! Ще те направя най-щастливото момиче на света ако пожелаеш да бъдеш с мен. Искам да прекарам живота си с теб!