Join the new world

Привет, еРепички!

Започвам с 2 уточнения. Да, статията ми е провокирана като заглавие от известният български филм Господин за един ден (който не го е гледал да поправи тази грешка). Като отговор на коментарът от предния брой: Съзнателно нарочно избирам точно такива моменти. Може би и затова шимпанзетата са извън играта :-j. И варианта за фоновата музика Дони - Тя иска. Песента е на български но е от неговите типични отвлечени текстове е така, че ще ви бръмчи нещо отзад и няма да пречи.

Битката!
За битката се знаеше като дата много преди тя да се състои. Знаех, че такава ще има и преди да обявим датата и. Все пак имаше Kak Аматьорите спасиха Чешката бира!
Ще Говоря за тазгодишните събития защото вече е махнат частично грифа "Строго секретно".

Подготовката
Аматьорите макар и в непълен състав се събраха. Което както и да погледнеш за отсрещната страна си е стряскащо. Тук е момента да кажа че съм се постарал за времето което съм бил вътре противниците да усетят, че с нас шега не бива. Гонещи нашият медал или тези от отсреща дори и да победят здравата ги изпотяваме и медала им излиза наистина златен. Това разбира се си има цена. За себе си поне мога да твърдя, че тия танкове които заминаха съм ги купувал на няколко пъти поради простата причина, че аз рядко успявам да удрям с Q7-ци (инцидентно някое раздаване за битка най-много).

Битката
Щом има паркирана Q7-ца в статията и не е раздаване е няма как до края на статията да не гръмне – тъй де да не иде зян. Стартирахме въстанието в n-ския регион. В началото нещата тръгнаха много добре. Късметът и подготовката беше на наша страна. Танковете от отсреща още не бяха се активизирали в пълният си капацитет. Това разбира се дойде когато аз бях наред да се включа.

Късата клечка
Стотиците танкове бяха подгряти, вафлите бяха разпечатани от станиолчетата, ракетите бяха с въведени кодове за достъп. Както и да го разглеждаме идилийка. Както и в предната подобна наша битка и тук беше ясно, че ще оставя всичко от-до. И така се случи в два съседни рунда. Първият тръгна добре, но в последствие видях бая народ като за това забутано място. Факт е че удържат рунда, не без помощ от момчетата. Увенчах се с медал, но за мен от тук започна шоуто. Очаквах, че милионите вкарани от мен са отнесли много от на противниците щетата и в някаква степен човекът след мен ще бъде облагодетелстван. Не го вярвах чак, но се надявах. Да, да ама не. Само в него рунд вкарах 20 милиона за да се класирам на почетното 2-ро място. Взехме го пак. И някак закрепихме и следващите рундове. От едно време натам обаче битката заора заради численото превъзходство и танкът (не тяхно производство) който си беше навил на пръста, че ще е на неговото. Е и на него не му излезе евтино въпреки победата.

Да, те победиха но веселото в случая беше, че макар и загубили битката ние си направихме веселото със странните форми да привлечем съплай, със нашите отрядни разговори и въобще атмосферата. Да имахме помощ и от други отряди, което донесе допълнителен привкус.

Да се върнем леко назад
Разбира се отново за мен си беше еСоциален експеримент. Да ако сте следили броевете, като онзи в който "вкарах" близо 11 милиона. Бях по-бърз и по-концентиран като щета. Бях още по-далеч от идеята за медали за сметка на груповата игра. Видях какво да удариш много като някой от големите танкове в играта. Отново наизлязоха ония ми ти предложения за приятелства от тези с които се биехме – леко сервилничесне. Като се показах в листата в топ 100 на 4-та позиция пак заприиждаха нови. Все пак идеята за танк много се промени от времето в когато малцина бяха тези които накланяха везните на цели държави.

Новият момент беше с това как при едно от влизанията ми тогава в играта бях посрещнат с предложение за продажба на танкове. Предполагам този някой си беше написал домашото с ботовете, че е наясно, за хората които са му целевата група.

За накрая
Въпреки всичките танкове, базуки, пари, ракети, вафли и амортизация на мишката това беше нещо което си струваше да се случи. Защото за мен това беше много по-важно от удобното продаване на щетата под една или друга форма вместо да се забавлявам с останалите. Именно с такива заразителни моменти е най-забавно. Защото играта все още е социална и изображенията ни в профилите са нещо което почти не показва какви се ме, как играем, на кого помагаме и как се свързваме.

И аз бях там и аз пих бира!