ДЖАНКИ В МАНХАТЪН - II част

Day 3,186, 07:07 Published in Bulgaria Bulgaria by DukeDeWolf

Джанки в Манхатън

Откраднато от Хасан Ефраимов



Една вече бяхме се събрали отново. Обади се Мълчаливеца по телефона на всеки един от нас, че се връща със скъп подарък от България.
Пристигна той и всички се събрахме около една картонена кутия, която беше помъкнал със себе си.
– Познайте какво има вътре? – предизвика ни Мълчаливеца.
– Локум… С онова момиче на кутията, което бере рози в една кошница…
– Бонбони лукчета…
– Карамел му-у-у-у…
– Детски закуски с изрисувано мече на кутията… – започнаха предположенията едно след друго и скоро стаята се огласи от искрен и неподправен смях.
– Предавате ли се… предавате ли се…? – извисяваше се над всички гласът на Мълчаливеца.
Когато и последният от нас се предаде, седнахме около кутията и Мълчаливеца пристъпи към нея. Хвана капака на кутията и постоя известно време, за да усили ефекта на изненадата.
– Ади де… ади де… – развикаха се по-нетърпеливите.
По едно време, най-накрая отвори капака…
Кутията беше пълна с костилки…
– От джанки са… – изрече Мълчаливеца с въздишка. – От жълти джанки… От червени… От пембени… Има всякакви… Цяло лято ги събирах… Дето видех джанка, спирах… Ще ги посадим… Ще се грижим за тях… Ще направим цели градини… Като цъфнат… ще вдишваме аромата на България… Като узреят… ще си припомним вкуса на България… Повече няма да сънуваме скърцащата джанка… Обещавам ви…
Решихме и почнахме… Ентусиазмът ни беше огромен. Хукнахме по цветарските магазини за пръст, компост, торове и различни препарати. Накупихме саксии, ръководства за отглеждане на растения и започнахме. Ръководство за отглеждане на джанки нямаше. Засадихме внимателно костилките в саксиите и зачакахме.
Минаха дни, седмици, месеци… Дойде есента, зимата, после пролетта, но от нашите костилки нито една не покълна.
Не направихме голям проблем от това, а само омърлушени стояхме около саксиите.
Не и Мълчаливеца… Лятото отново хукна към България и този път се върна с огромен кашон с костилки.
– Без малко да ме арестуват на летището – изцепи се по някое време.
Знаехме си урока от миналата година и започнахме пак. Този път бяхме още по-старателни, но ефектът отново беше същия.
На третата година Мълчаливеца освен костилките, докара и десетки млади фиданки.
Как е минал през летищните власти, идея си нямам. Засадихме ги и скоро, една по една повехнаха и изсъхнаха, колкото и да ги поливахме.
Не получихме положителен резултат и следващата и по-следващата година… И още много години след това. Накрая се предадохме и омърлушени седнахме около безплодните саксии.
– Има нещо, дето не го знаем – поде разговор Мълчаливеца. – Нещо пропускаме… Или нещо не им достига… Или има нещо, което им пречи… Замърсеният въздух… Някакво вещество в почвата… Не знам… Има нещо… Та джанки са това… У нас растат под път и над път… И не може да се отървеш от тях… Всяка година ги изкореняваш, а те започват да растат още по-настървено… Да сте видели джанка да се полива? Или пък да се тори…
Дълго умувахме над проблема, но до някакво решение така и не достигнахме. По всичко изглеждаше, че за да видим джанка, трябваше да прескачаме до България.
– Джанката трябва да е символ на България… Какви са тези рози-мози… Розата расте навсякъде… Къде ли няма рози… А да сте виждали джанка в Манхатън? – обаждаше се по някое време Мълчаливеца.
Замисляхме се дълго и продължително, но така и никой не се сещаше някъде из Манхатън да расте джанка.
– Ще поразпитам останалите българи – реши накрая Мълчаливеца. – Някъде някой може да е успял… Или пък да знае защо не се получава… Корав народ сме ние… Оцелели сме през вековете… А сега една джанка не можем да завъдим… Дядо ако чуе… ще се преобърне в гроба… Направо ще умра от яд.
Тръгна Мълчаливеца и известно време никой нито го чу, нито го видя. Докато един ден не ми звънна по телефона.
– Съберете се всички – изрече с развълнуван глас. – Направо ще се гръмнете… И идея си нямате какво открих.
– Има цяла градина с джанки… – започна директно, като се събрахме. – Някакъв нашенец…
– Аре, бе… – ахнахме всички в един глас.
– Пустите дяволи го взели… Как е успял… Умът ми не го побира… И знаете ли къде се намира градината?
Мълчаливеца изчака известно време, за да чуе нашите предположения, но никой не се и опита да направи такива. Бяхме толкова учудени. Никой и не го подкани да говори. Просто стояхме така, с отворени усти.
– Тук… В Манхатън… – изрече накрая.
– Аре, бе… – отвърнахме в един глас.
– Да… Някакъв нашенец… Цяла градина… Отвсякъде е обградена със зидове… Високи по три метра…
– Аре, бе…
– Огромна е… Усетих аромата на цъфналите джанки през зида… А дори не са цъфнали сега… Зима е…
Повече дори не можехме да ахнем и само стояхме и слушахме. Толкова учудени бяхме.
– Представяте ли си… джанки в центъра на Манхатън? Там живее… Там е градината… В центъра на Манхатън… Сигурно е някоя откачалка… Като знам колко луди има у дома… Да дойде чак дотук и да направи градина с джанки… Представяте ли си… Градина с джанки в центъра на Манхатън… А у дома никой и не поглежда джанките.
– Сигурно е някой бизнесмен… – предположи някой. – Някой от номенклатурата… Откраднал е парите на народа… и избягал тук… в Америка.
– Да… Откраднал е парите на народа и си е направил градина с джанки в центъра на Манхатън – сряза го друг. – За какво му е да го прави? Да беше си стоял у дома и да не краде… Пълно е с джанки.
– Някакъв от Делиормана бил… – продължи Мълчаливеца. – Особняк някакъв… Не се събирал с никого… Те там в Делиормана всички са луди… Диваци… Откачалки… Един нормален не видях…
– Луди сливи… – изкрещях изведнъж. – Това са луди сливи…
Всички млъкнаха и се загледаха учудени в мен.

Следва продължение!