[eRepublikileaks] Част трета - Завесата се вдига (част първа)

Day 1,661, 10:04 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AparopH II

В този брой на eRepublikileaks реших да ви запозная с епизоди от моята история в играта, като ги вплета в други интересни събития, които се случиха в еБългария в далечното минало.
За повечето играчи тук съм познат като AparopH, но това далеч не е единсвеното ми превъплащение, просто под това име добих най – голяма популярност.

Моята история започна през далечния ден 676 от новият свят, а името под която се регистирах е почти същото като настощият ми ник Drago.Bankov.
Тогава явно не бях прочел добре правилата на играта и реших да си понаправя малко реферали сам и ефектът на закъсня. Направих си още един непосредствено след бана и реших да играя сериозно с него.
Всичко за тази игра ми обясни Даниел Димов (Dimow Brando) – човекът който ме й покани в нея. По това време работих в една от фирмите на Димов. Аз бях на дъното на таблицата в нея, като играча с най - нисък скил, а в топа беше моят бъдещ акаунт - tedibor .
tedibor беше акаунт в топ 5 тогава по сила и опит в Държавата ни от едва 100тина актвини играча, но изоставен от повече от 2 месеца, по неизвестни за мене причини. В един хубав ден реших да пробвам 2 - 3 пароли на този акаунт. До 3 не се стигна, още на първия (123456) вече от номер 95-и бях 5-и.
Акаунта нямаше почтни никакви фирми и активи. Започнах почти с 0 голд и една ку 2 фирма за пушки, но пък беше със завиден работнически и военен скил.
Играта обаче беше адски скучна, в България не се случваше нищо, нямахме никакви битки, по силните играчи бяха наемници в Русия, Сърбия, Унгария. Преживяхме 4 скучни мандата на президента cTaHucJIaB. Аз оглавявах опозицията тогава с Atanas Yourdanov, bradichkata, Madboycho, Daniel Dimow и други на който им беше писнало.
От другата страна на барикадата - това е и моя статия от тези бурни времена. Тогава загубихме с по малко от 10 гласа, но Станислав след това не се и кандидатира повече.
За да направим нещо същесвено обаче ни трябваха хора, а старите бяха повече от младите. Време беше да привлечем нови играчи, започнахме да спамим насам натам, но беше много трудна, тогава играта не беше особено атрактивна.
Голям мой приятел и човека с който успяхме да реализираме идеята за истиснки бейби боом с клип във вБокс, беше boikov.
Това е и клипът който аз лично съм превеждал - http://vbox7.com/play:77909ff6.
Вярно не се регистрираха кой знае колко играча, но пък тези който се регистрираха бяха само първата вълна от многото. Тогава се появиха и Емпайър, и Подкрепа, и много други, който след това щяха да променят играта.

Но изненадите не спираха. В кореспонденцията на тедибор намерих кординатите на един от отказалите се „бета титани” – Kardam2008. Свързах се с него по скайп, оказа се че играем една друга игра заедно, и не след дълго вече имах достъп до всички негови фирми. Една от фирмите беше и първата ку4 фабрика за хляб в еБългария, и си представяте какви печалби, без конкуренция, реализираше тя. От самото ми регистриран в играта имах афинитет към икономическата част на играта, а сега с този ресурс, който имах беше лесно като детска игра, златото се лееше буквално. Успях да построя фирма за оръжия ку4 в Мексико. И имах проект за първата ку5 фирма за хляб в България. Ставах и лягах с еРепублик. Сънивах голд тогава 🙂.
Един ден обаче се събудих с червеният надпис. Един от най – силните акутни в еБГ и активи за около 1000 злато бяха в историята. Искането на обяснение от админите не помогна.
Цитат от статия на Atanas Yourdanov :

И така след няколко месеца на върха на хранителната верига, бях отново в дъното. За моя радост вече имах широк кръг от приятели, а един от тях беше Ради (AparopH), който тъкмо се беше отказал и ми подари акаунта си. Не бях в топ 5 с 1000голд, но пак бях в 20ката с чисто нова ку4 фирма и 100голд в акаунта. Отново можеше да действам.
Няколко дни след като започнах с AparopH дойде и имейла от eRepublik Administration – бях избран за модератор, тогава бяхме само 2-ма в от България. И така на пук на всички банове през последните месеци, станах модератор и то след като подадох апликешъна от имела на баннатият тедибор.
В началото си бях инкогнито, но после като сложиха модераторски значки, нещата станаха страшни. Винаги съм бил много коректен с българските играчи, и съм подминавал доста провинения, дори от хората, който най - ме мразеха, дори има хора, на който съм им помогнал да си върнат акаунтите, а те далече не бяха от моя лагер(няма да споменавам имена, защото още играят).

По същото време станах много близък и с един от най – уважаваните и до днес български играчи cnac , уникален характер – няма две мнения. С неговият нюх на пазара за компании и моят за инвестиции, бързо се превърнахме в силен фактор на пазара, с редица компании една от които беше фирма за ку5 оръжия, една от малкото в България. Помагах на много млади играчи, един от тях беше и Емпайър. Много харесвах идейте му в началото. Все пак ние и не бяхме много различни, аз само преди няколко месеца, се бунтувах срещу управляващите.
Основните ни доходи обаче идваха с препродаване на фирми(за по новите играчи – тогава може ку5 фирма за я пуснеш на пазара за фирми за 1голд, а сещате се като хванеш една такава сделка, че си напред с 400 голд за 1 мин.). Не беше трудно да препродаваме фирми, защото в БГ тогава имаше много свежо злато от рефералите.
Бях поканен дори от Емпайър в един от кабинетите му. В политиката съм приел единсвено офертата на Гарабеда, и то като икономически съветник и управител на Balkan Investment Fund. Това беше една организация с около 400 голд активи, която играеше предимно на валутният пазар, но аз тогава я преорентирах към стоковият. 5 месеца заемах този пост, никога не съм пропуснал да платя дивидента на Държавата, който беше мисля към 20 голд на седмица.
Младите много съживиха играта, вкараха доста злато в употреба. Но бяха убединеми от едни хора, които не искаха да делят конгрес, злато и президентски пост с никой. Това бяха БНФ, не признаваха нито един стар играч. Играчи като мене бяха наричани „олигарси” – хора които само взимат от Държавата и стават все по – богати. Истината е че нито мене нито Гарабеда и тогаващните хора в кабинета, имаше с какво да ни хванат в кражба. Гарабеда горкия нямаше пукната стотинка. еЖан Виденов му викахме. Аз пък си имах собсвен бизнес, който ми носеше повече от колкото можеше да изхарча (за по - младите - едно време имаше дневен лимит в битките)
Самата партия разполагаше с повече средства от нас взети заедно.
Нещата станаха адски грозно по едно време. БНФ начело с Емпайър и Подкрепа, не без помоща на Синия Алианс, успяха да настоят най – накрая млади срещу стари.


Съвместна работа между част от младите и част от старите не същесвуваше като опция за БНФ. Те си мислиха, че парите който имат старите играчи градени дълго време, са крадени от Държавата. А по - голямата част от тях дори не бяха влизали в нито едно правителство.

Накрая БНФ взеха властта, не остана нито един стар кадър, който не беше с тях, беше против тях. Чистката в армията достигна и до Елитния отряд.

Парите събирани в БНБ от няколко правителства преди това, изчезнаха. На армията спря да се дава субсидия.

В един хубав ден и аз се събудих изморен от толкова безплодни спорове и не виждах смисъл вече да турпам някакви виртуални пари, които вече не ми носеха удовлетворение. Половината фирми отидоха в спас, а ку5 фирмата остана в мен. 800 оръжия имаше в нея, равняващи се на почти 800 голд. Никой не се навиваше да я купи. Никой освен БНФ, само Емпайър и БНФ имаха свежо злато тогава от рефералите. Вярно купи я Щурмана, но дълбоко се съмнявам, че парите тогава дойдоха от него. Както и да е, но дори за слепя тогава беше ясно че тази компания струва тройно, и който я купи ще удвой богатството си.
Това беше времето което тъкмо пуснаха в2, а аз нямах много и време да я играя.
Тук свършва и първа част от разказа ми.
Как се върнах отново след няколко месеца и успях този път да стана най – богатия еБългарин, модератор за втори път и за голямата тайна, която AparopH пазеше от Плато, ако имате интерес ще разберете във следващата част от поредицата.