Какво ли ще стане ако спечеля 5-6 милиона лева от тотото?
Abell8
Снощи докато заспивах завит под дебеля юрган започнах да си представям, какво ли ще бъде ако спечеля някой тлъст "жакпот" от тотото. Едни 5-6 милиона лева, джоб пара. "Живот ли бе за да го опиша", така щеше да почват мемоарите ми които щях да напиша след година мощно трошене на пари. Година прекарана в разврат и различни видове унижения. И все пак не знам какво ще правя с толкова много пари. Най-много съм имал 10 лв. По толкова ми дават за училище нашите. Обикновено ги развързвам още сутринта, както казваше един човек снощи в една статия "разебавам" ги на лавката за три по два лева и две по 20 ст. После едната двулевка се разменя за три кафета, които трябва да пия защото кръвното ми е ниско. За да не съм сам в кафето с мен идва целия клас и стой солидарно два часа през които имаме Български и Математика. На тях много им се ходи точно в тези часове но приятелството е над всичко. На обяд заминава другата двулевка като обикновено ям капричозата на леля Цецка, но от време на време когато капричозата не се е получила и не изглежда съвсем като пица си взимам две кренвиршки изостанали от закуска а със стинките си купувам айран в чашка, който леля Цецка сипва от един жълтеникав чайник с дълъг чучур, на края на който боята е олющена от годините експлоатация. Накрая след много лишения и душевен тормоз ми остават два лева. 365 дни по два лева са ....... много пари ( не ми се смята ). Лошото е, че тези два лева никога не преживяват до другата сутрин. Направо прокоба. Няма жива двулевка от предния ден да разкаже какво се случва. Шегувам се. аз ще ви кажа. Обикновено ги давам без бой в магазина по-пътя към вкъщи. Ако е лято си купувам сладолед. Ако е зима, патронче с водка ( пак се шегувам ), зимата си купувам нещо сладко до два лева. Ако случайно пропусна магазина защото съм изкарал двойка и не ми е до ядене на каквото и да е защото знам, че в къщи гаранция ще ям.....бой, то парите остават в джоба ми от където биват прибрано по-късно от брат ми като такса "спокойствие" . Сега му ги давам но си записвам и когато пораснем ще си ги взема обратно. Някъде около взимането на парите обратно вече спя дълбока а на вън снега прави всичко бяло и чисто. Утре когато стана няма да имам 5-6 милиона но моите 10 лева ще ме чакат отгоре на скрина за да прекараме още един ден заедно.
Comments
Nice!
добро : )
Съби Вотев харесва.
струва си да се прочете
вот и съб
Добре е и предната ти статия е яка хехехе, а може и да има някаква истина в нея : D
Браво!
"Лошото е, че тези два лева никога не преживяват до другата сутрин. Направо прокоба. Няма жива двулевка от предния ден да разкаже какво се случва. "
Наистина се забавлявах, докато чета : )
[removed]
Браво! "но моите 10 лева ще ме чакат отгоре на скрина"-на мен ми даваха по 2 лв. на ден и пак преживявах 🙂 10 лева на ден са много,особено за ученик-замисли се за това,а не къде отива двулевката 🙂
2 лева.Пеш до училище.Нашите ме тренираха още от малък.В случай на адски снеговалежи-баща ми ми даваше неговите огромни обувки против триметров сняг.Даже заделях за касичката ми, която не беше прасенце /не можех да си го позволя/ а тенекиена консерва от разтворимо мляко на прах.
На мен ми даваха 20 стотинки на ден но поне два пъти на седмица Петкиша Пънка ми ги взимаше за да си купи бира. После му станах приятел и му купувах бира с парите на други деца жертва на естествения подбор
Много хубав разказ! : )))