Л Е К С И К О Н - брой 33

Day 4,127, 05:57 Published in Bulgaria Bulgaria by The Nutcracker

В днешния брой на Л Е К С И К О Н ви представям Дамата с Метлата


Кой си ти в реалния живот?
Обикновено момиче. 🙂 (стандартният отговор 🙂 )
Както всички обикновени момичета обичам да пътувам, да се срещам с приятели, да срещам интересни хора, да откривам интересни места, да танцувам, да чета, да слушам хубава музика, понякога да мързелувам, да ровя из нета.
НО голямата ми любов е театъра.
Единственото което ме различава от модерните обикновени момичета е че не обичам моловете, силикона и лъскавите парцалки.

Име?
Ана 🙂 (едва ли има някой да не знае, ама пак да го кажа)

Години?
Аууу, станали са 29 вече. Много бързо започна да върви времето напоследък.

Професия?
Разкажи нещо за себе си?
Аз май казах вече доста неща, ама нека пробвам да продължа. 🙂
Освен всичко изброено по-горе обичам сладките неща като еклери и торти с много сметана например или пък хубав шоколад.
Не мога да живея без кафе. Много силно и много ароматно.
Мързелива съм. Не обичам фитнеса, но с удоволствие играя тенис когато имам време.
Казват че съм сръчна и се паля по най различни неща. Като започнеш от направата на бижута и стигнеш до направата на разни красоти от плодове или зеленчуци. 🙂 Понякога тези ми хобита ми докарват прилични доходи. Особено през няколкото поредни години когато по причини които не бих коментирала се наложи да прекъсна ученето а нямаше как и да работя.

Кой си ти в eRepublik?
Най-лесно е да кажа Andromeda 11 🙂 https://www.erepublik.com/en/citizen/profile/6823264
Според някои съм вещица и "оная с метлата", а за някого просто "любима вещица".
За едни (надявам се повечето) приятел, за други дразнител, според трети някой на когото може да се разчита, а може да попаднеш и на такива които ме смятат за манипулатор или пък за скандална.
Ама сега ще ти кажа под секрет - не слушай никого. Аз съм си просто аз и съм каквато съм. Имам невероятния талант да не премълчавам когато мисля нещо за нередно и това ме вкарва в какви ли не филми.

Герой?
Тук отговора ми нахлува в главата. Леля ми.
Хората които ме познават знаят за какво става дума. По-всеотдаен и самоотвержен човек от нея не съм срещала.
Лельо, зная че ще го прочетеш и използвам случая да ти кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ за всичко, което си правила и продължаваш да правиш.

Кога и как научи за играта?
О, това си го спомням много добре. 😁
За играта знаех отдавна. Леля, а тогава и сестра ми играеха и съм ги слушала да си говорят, но не проявявах интерес.
Беше 8ми декември 2012. прибрах се вкисната вечерта в празната и студена къща (нашите бяха на гости) след провалено пътуване и провален празник. Късно след обяд времето "хвана" и затвориха пътищата. Щем не щем се върнахме от насред пътя към една хижа където се канехме да празнуваме студентския празник, а на следващия ден и именния ми ден. Отворих домашния комп и на една бележка се мъдреше линк към играта, оставен там не заради мен. 🙂
Цъкнах го и ... до сега продължавам да го правя. 🙂

Отряд, как и защо?
Както повечето от новодошлите в началото влязох в първия който ми попадна пред очите- мечетата. Малко по късно се включих към една програма на МнМ. е-университет и по нейните правила отидох в отряда на министерството.
Първият ми "осъзнат" така да се каже избор бяха Ябълките. Много хубави е-дни преживях там. 🙂 За съжаление лека полека активните в отряда намаляха и тогава Стан ме покани да отида в Spetsnaz, където съм и досега. Гостувала съм при ловците на сънища и в Перун, ама все се завръщам "в къщи".

Партия, как и защо?
Една от първите мисии в играта е да влезеш в партия. Поисках съвет как да си избера партия и една умна жена ми нахвърля линкове към вестниците на ППтата и на най-активните членове на различните партии. Каза "чети и избери тези които са най близо до твоето мислене". Така и направих. 🙂
Точно тогава НКФВ беше ПП на Напред и имаше няколко много силни статии които определиха избора ми.
През годините се е случвало да ходя в други партии, но винаги съм казвала че съм там като гост и винаги след това съм се прибирала в нашата партия. 🙂

Бил ли си депутат ако да какви са целите ти като такъв, ако не не какво би те подтикнало и за какво би се борил като депутат?
Била съм много пъти. Влизала съм в парламента като част от листите на различни партии и винаги съм го правила когато имам какво да предложа или когато трябва нещо да свърша.
Не е тайна че съм предлагала и провеждала много програми.
Моята партия Напред отдавна не е в списъка на топ 5 партиите и за да се случват тези програми ми се е налагало да питам ППтата на различни партии дали биха ме включили в листата си. Както казват хората "на вълка вратът е дебел защото сам си върши работата".
Ако ми се пръкнат нови идеи чието решение зависи от парламента вероятно пак ще го направя.

Ако те поканят да си част от президентския кабинет, каква длъжност би ти подхождала най-много, с какво би бил полезен?
Била съм доста дълго МнМ когато имаше нови играчи и имаше какво да се прави там. 🙂 Била съм за малко част от екипите на военното и на външното министерство.
Най-полезна съм била в МнМ. Да помагам на новите е нещо което винаги ми носи удовлетворение.
Сега предпочитам да стоя отстрани и да не се бъркам много, много. 🙂

А президент?
А, не. Това не искам да си го причинявам.
Всъщност била съм за около седмица след като парламента импийчна Гиас, ама не го броя. Едно че времето беше прекалено малко за да се направи каквото и да е и второ че беше точно на връх Нова Година. Това обяснява всичко. 🙂
Някой ден ако ме подразни липсата на президентски медал в профила може да си го купя в някоя е-държава без активни играчи, но у нас... да пази Господ. 🙂

Какво би посъветвала новите неопитни играчи?
Първо да не забравят че това е игра и че сме тук да се забавляваме, а не да се натоварваме с излишни измислени проблеми.
После да гледат небето (да се ориентират към авиото), да се сприятеляват, да питат за всичко преди да цъкат бутоните.
И накрая пак да не забравят че това е само игра. 🙂

И последно, но не и по важност. Какво те задържа в играта и какво е тя за теб?
Ще прозвучи като клише, но какво да се прави. Клишетата са такива защото са истини. 🙂
Хората ме задържат тук. А напоследък и навика.
Някак вече не си представям сутрешното кафе без преглед на е-пресата и многобройните чатове.