Join the new world

За Ботевия четник Калъч Нено казвали, че куршум не го лови.

Неделчо Кайков пък само месец по-рано се бил оженил Ботевият четник Нено Иванов Стоянов - Калъч Нено от Колиби Златевци, Габровско, бил роден през 1852 г. Известен е като Калъч Нено, заради занаята му ножарството. На четническата фотография е с румънска офицерска шапка и униформа с ширити. В Румъния заминава през 1867 г. - 15-годишен. Работи в ножарската работилница в покрайнините на Браила. Майсторът често пътувал из панаирите. Останал сам, Нено изработвал и снабдявал своите приятели хъшове с "габровски калъчки". Това му създало главоболия с румънската полиция, но и верни другари. При сформирането на четата отрано заминал за Бекет, за да не събуди подозрение. Качил се на "Радецки" със "занаятчийските си инструменти". Тъй като всичко му се отдавало, бил в техническа помощ на четата. Зачислен към обоза, той участва в сраженията срещу черкезите и успява да се опази. "Него - разказвали четниците - куршум не го лови". Това се дължало на пъргавостта му, бил неуморим и здрав физически. След Освобождението Калъч Нено живее в София в Ючбунар. През 1885 г. участва в Съединението на България, а след това се сражава в Сръбско-българската война. Участва в контрапреврата срещу съзаклятниците по абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. Неговата униформа от участието му в Ботйовата чета се е съхранявала дълго време от роднините му, но сега е в неизвестност. Неделчо Тинчев Кайков от с. Крамолин, Севлиевско в личното тефтерче на Христо Ботйов е записан на стр. 45. Роден е в 1851 г. Опитва различни занаяти. Встъпва в брак в Румъния със Съба Дикова само месец преди да отпътува с четата. Според нейни твърдения, бракът им е бил ускорен именно поради събитията, които предстоели. Мечтаели за добър живот, но той не можел да си го представи без освободеното отечество. Инициатор за включването му в четата е Кольо Гончев, за когото Неделчо говори с неприкрит възторг. Събитията на "Радецки", слизането, участието в боевете - всичко споделят като братя. След разгрома те не тръгват към дома, а търсят начин да се доберат до Сърбия. За съжаление били забелязани от козарчета и скоро обградени в една пещера. Кольо се качил да стреля от дървото пред нея и бил убит. Неделчо попаднал в плен. Той скрил истинското си име, което остава неизвестно за съдебния състав. Осъден е като Неделчо Кънчов от несъществуващото село Гръмикло. Присъдата е "вечни окови". Името си скрил, за да спаси семейството си от преследване. Прекарва пет години в Диарбекир. Поради лошите условия боледува три пъти, но оцелява. При амнистията, за да се сдобие с билет, продава дрехите си. Капитанът на кораба, грък, до такава степен се трогнал, че му дал от собствените си дрехи. Съселяните му го посрещнали с хора и гайди. Остатъка от живота си обаче прекарва в почти непрекъсната мизерия. Умира 27 юни 1912 г. Неделчо Стоянов Цанев от Сухиндол, Севлиевско, бил роден около 1850 г. В Сухиндол е известен като Цанев, което се приема за негово фамилно име. Още от малък отива в Севлиево, където работи железарство. Майсторът му го изучил да изработва сечива и някои по-груби предмети като лопати, мотики, брадви и ченгели. Спял и живеел в работилницата. През 1865 г. се преместил в Габрово, после във влашко. В Ботевата чета се включва заедно с други емигранти от Габрово и Севлиево. Участва в сраженията на 18-и, 19-и и 20-и май, проявил мъжество и помагал на ранени другари. При оттеглянето в планината е бил в някой от по-малобройните отряди. Предполага се, че се отправя към Габровско и Севлиевско с надеждата да се укрие у познати и стигне до Сухиндол. Вероятно е ранен, тъй като името му не се среща между последните оцелели четници.



Преди бях член на младежка организация и следях редовно вестник, който във всеки свой брой имаше статия заделена за историята.Името на вестника ще запазя в тайна, за да не е агитация.Тогава те бяха пуснали поредица от статии за Ботевата чета и след като ги намерих реших да ги споделя с вас.Надявам се да ви е интересно!
П.п.:Извинявам се, ако съм допуснал грешки!