Л Е К С И К О Н - брой 20

Day 4,112, 21:34 Published in Bulgaria Bulgaria by The Nutcracker

В днешния Л Е К С И К О Н ви представям човека умеещ умело да отнема живот и да дава такъв, Баткото с голямата инжекция ....


Кой си ти в реалния живот?
Този въпрос ми припомня един виц: Един пиян влязъл в едно кино по време на прожекцията, видял едно свободно място в средата на претъпкания салон, пробил си път до там и седнал... След няколко минути му станало скучно, извадил от джоба си бутилка и предложил съседа си отдясно да си пийне, но човекът не искал. И този отляво не искал.
Точно отпред седял един плешив мъж - пияният се пресегнал, и го шляпнал по темето: "Плешив, пий с мене, бе!" Човекът се възмутил: "Ама моля ви се, как може такова нещо, оставете ме на мира!". След малкo пак: Шляаап! "Пий с мене, бе плешив!", и пак възмутена реакция. Трети път, но тогава от различни места в салона се чуло: "Ей, плешив, айде пий с него бе, човек, пий, че да гледаме филма!"
В тази връзка сигурно читателите ти си казват - след толкова интервюта в играта всички го знаем. Дай нещо по-интересно.
И ако все пак някой все още го вълнува - чиче на прага на 40-те, щастливо женен от бая време и целунат от съдбата два пъти с две прекрасни деца.


Име?
Борис

Години?
39+ (плюсчето да се чете като няколко месеца отгоре)

Професия?
На разпит все да заприличва малко. Колега на Морфей, раздаващ сън, а понякога и сънища. Лекар, работещ в областта на анестезиологията, интензивната и спешната медицина. Занимавам се и с преподавателска дейност, което е и любимото ми занимание. Няма нищо по-зареждащо от това да виждаш млади хора, пълни с мечти и желание да ги постигнат. Опитвам се да бъда активен и като изследовател, но там нещата са на приливи и отливи.

Разкажи нещо за себе си?
Ако сте привлекателна дама и много държите да разберете отговора не се колебайте да ме потърсите на номер 0049... 🙂 За всички други - на същия този въпрос отговарям само в присъствието на адвокат. А ако трябва да съм сериозен - хубаво е с постъпките си да дадеш на другите повод да говорят за теб.

Кой си ти в eRepublik?
За едни пропаднала пиянка, за други върховния манипулатор дошъл да избива комплекси манипулирайки хората около себе си за някакви имагинерни виртуални облаги, а за най-голямата част - вероятно ония лудия с кредитната карта, дето е толкова прост да дава пари за пиксели. Преди да си сменя името на Morrpheus бях известен като Tablov. Мисля един от играчите оставили своята следа в историята на еБългария през годините.

Герой?
Сега ме хвана натясно, защото са много. Винаги се възхищавам на хора готови да пренебрегнат себе си за да им добре на другите. В един комерсиален съвременен свят, в центъра на който са поставени парите, тези които се борят за душата с риск да влязат в образа на Дон Кихот печелят симпатиите ми.
Ако трябва да посоча герой в рамките на играта това е bestboy999. Винаги съм се възхищавал на начина му на игра. Не знам ще се намери ли човек в еБългария, който да може да каже нещо лошо за него. А това само по себе си говори много


Кога и как научи за играта?
О най-кошмарен ден, защо ме ти наказа тъй... Мисля като повечето тук мога да заявя - човек и добре да е живеел един ден е паднал в капана на Плато. В далечната вече 2011 гледах репортаж по btv как във виртуалния свят воюваме за свободата си със съседни държави и другото беше въпрос на няколко цъкания с мишката.

Отряд, как и защо?
Мисля че първият отряд, в който ме поканиха беше нощната гвардия. После създадох Independent Civil Forces и прекарах в него няколко години, откъдето датира и приятелството ми с dillo111. Незабравим спомен е обиколката, която направих в най-силните за онова време отряди на еБългария. Срещнах много играчи, прекарах много вечери по чатове, абе концентрирана емоция от това, което всъщност е Ряпата. Комуникация, споделени емоции и кеф, че си сред себеподобни. Минах и през Масоните, където освен готините пичове се срещнах и с Квантума, за да станем добри приятели в играта и до ден днешен. Накрая създадох Сънчовците с идеята силни акаунти от различни дивизии да помагаме там където има нужда от щета. Да не казвам силни думи, но това мисля да е и последният ми отряд в играта.

Партия, как и защо?
Потънах в кафявата среда на еПолитиката благодарение на БРП. Към онзи момент група от много силни характери, от които научих много за този модул. Говорено е много за това как съм откраднал бебета, нещо което едва ли не е бил пъкленият ми план от самото начало, което в действителност е пълна глупост. Истината е, че в седмиците преди да напусна не понасях арогантното отношение на парията ми спрямо останалите. Едва вечер след няколко питиета и пореден спор реших да направя собствена партия, в която да заложа своите представи за еПолитика. Така се появи и Нова България. Радвам се, че във времето партията успя да излезе от рамката - партията на Доктора и се утвърди като разумна и отговорна формация.

Бил ли си депутат ако да какви са целите ти като такъв, ако не не какво би те подтикнало и за какво би се борил като депутат?
Случвало се е. В началото ми беше изключително интересно, защото за да попаднеш в еПарламента трябваше да минеш през директни избори с едни от най-елитните играчи. Това караше всеки от нас да бъде активен, защото всеки глас имаше значение. С новата механика админите унищожиха интригата и сега знаем какво се случва. Затова и с времето загубих желание да бъда депутат.

Ако те поканят да си част от президентския кабинет, каква длъжност би ти подхождала най-много, с какво би бил полезен?
Мисля че съм бил най-полезен като Министър на младежта когато такава реално имаше. Дипломацията ми куца, въпреки че вземам активно участие в битките, военните кампании и тяхното координиране не са моята сила, а за МФ и дума да не става. Аз съм скаран с парите и тяхното управление. Вероятно сега бих могъл да съм полезен като съветник с оглед на опита, който натрупах през годините.

А президент?
Стига ми толкова. Ако питаме Хаоса всичките ми мандати са грандиозни провали, затова няма и смисъл да ви измъчвам повече.

Какво би посъветвал новите неопитни играчи?
Да станат авиатори. Да търсят приятели. Да обикалят по отряди и партии, да влизат във всякакви чатове. Да свържат във времето пикселите с хора, за да може както Smile каза в един момент пикселите да изчезнат, но да останат хората. Мисля че, всеки по-стар играч попитан защо е тук ще каже нещо от рода - играта е скрап, хората са ценни. Затова, мили мои неопитни играчи - заложете на хората. И не забравяйте - уважавайте за да ви уважават и не правете на другите това, което не искат да правят на вас. А ако с нещо мога да ви помогна не се колебайте да ми драснете два реда.

И последно, но не и по важност. Какво те задържа в игата и какво е тя за теб?
Зависим съм. Сигурно ако не вляза 2 дни в ряпата ще изпадна в най-тежката възможна абстиненция. Опитайте да си представите тинейджър без своя смарт телефон и безжичен интернет. Трудно нали? И при мен ще е така без еРепублика. Но отвъд тази зависимост са всички хубави хора, които срещнах тук през годините. Няма да ви изброявам, защото вие си знаете. Не искам и не мога да си представя ежедневието без вас, затова мога да ви кажа едно - благодарение на вас статиите за отказване, които в миналото бяха по-често явление от рязането на лентички от ББ, вече са само една досадна история. Бъдете здрави, приятели.

П.п. Благодаря ти, Цуци че ми даде възможност за тези 5 минути виртуална слава. След това интервю ще си легна една идея по-доволен довечера. 😘