Л Е К С И К О Н-брой 16

Day 4,108, 11:52 • Published in Bulgaria Bulgaria • by The Nutcracker

В днешния брой на Л Е К С И К О Н за нея мога да кажа само "Сашкеййййй"

Коя си ти в реалния живот?
Пиша, пея, пътешествам. Танцувам. Обичам люти шотове, шоколадов ликьор и плодови вина. Правя греховно яки десерти. Обичам да експериментирам – в кухнята и не само. Страстен колекционер на истории, книга с много жанрове и ходещ джубокс. Неспасяем мечтател. Пристрастена към удоволствията и еуфорията от новите изживявания. Търся другарчета, с които да правим щуротии.

Име?
По документи съм Димана. Баща ми (Слава Богу само той) се колебаел между Сузана и Лампитифорка. Артистичното ми име е Силвия. Според С. Ан. До. Толкин съм Еовин… Заради еРепублик отговарям и на Саша.

Години?
Реални 29. Виртуални 9. И в двата случая Водолей, с около седмица разлика. (Тук обикновено астро любителите разбират, че съм с асцедент Рак и се хващат а главата „Малееей, как си се насадила – най-влюбчивата с най-свободолюбивата зодия…“) Често чувам, че изглеждам на 20, понякога на 15. Чуят ли ме как говоря, ме изкарват няколко години по-стара и опитвала от всички познати наркотици.

Професия?
Писател, в свободното си време счетоводител.

Разкажи нещо за себе си?
Като малка си говорех с дърветата. Сега си говоря с армия от въображаеми приятели. Сънищата ми са цветни и подробни епични истории, в които често спасявам светове и повеждам революции. Живяла съм във Финландия и Казахстан. Веднъж паднах в една шахта…

Коя си ти в eRepublik?
Саша Владимировна. Душа с много животи, за които хората обичат да четат. Била съм шпионин, била съм вампир, била съм ментор в литературните конкурси. Била съм Муза… В периода 2011-2013 бях много активна по срещите. Запознах се с големи пациенти, но и с някои от най-добрите си приятели. За някои може би съм Духът на предишната Коледа. Разказвах историте, които оставаха незабелязани. Била съм критикувана, понякога гонена – тайно, защото все пак всички обичат да четат за себе си.

Герой?
Ако говорим в кого се припозавам - Катнис Евърдийн. Дълбоко вярвам, че за всеки период от живота ни има история, музика или някаква форма на изкуство, които резонират в нас. В различни периоди се разпознавах в различни книги, филми и прочие. Ако сте чели Игрите на глада обаче, може да се каже, че донякъде ме познавате.
Иначе съм голям фен на Илирия – древна богиня, затворена в човешко тяло (от Angel, spin-off на Byffy the Vampire Slayer). На профила ми има неин цитат – сложих го на майтап, без да знам, че ще се окаже потресаващо актуален в някакъв момент.
Та както казах, насън спасявам светове. Играла съм в театъра, сега всяка неделя играя D’n’D. Дали аз самата съм герой и какъв – не знам, хората да кажат.

Кога и как научи за играта?
Едни готини хора ме доведоха, но първата година не я броя, тогава бях двуклик, реферал и по-скоро бот. По-късно други готини хора ми показаха как се прави – запалих се покрай шарените характери в една варненска бирария. А аз им подарих приказка, в която те са герои. После още една. И още една…

Отряд, как и защо?
Бях сравнително новичка, когато ме поканиха в стартовия колектив на Дуло. Може да се каже, че съм сключила църковен брак – едва ли ще се обвържа с друг отряд по същия начин. Изключително интересни характери, специфични професии, постигнахме отлична симбиоза. Играта тогава предразполагаше много към сплотяване, обединяване на усилията. Отделно чата ни се превърна в едно изключително диманично и разнообразно място, не можехме да се наситим да си говорим, помагахме си... На тях е посветена съвместната ни поредица с Вальо Кръстев – КРЪВ. Топикът и досега там е Отряд ДУЛО:Софтуерни и хардуерни консултации, кулинария, битови услуги и проектиране, митници на четни дати| Секс,спомени и солени глоби на нечетни дати.От игла до конец!
Има един-два други отряда, в които съм била за малко – Squadron of Light, в момента Небесната Мафия (така ли му викате?). Откакто се оттекоха хората, с които бях по-близка, и играта много се изроди, не успявам да съм пълноценна в някой колектив. Може би е въпрос на време, знам ли.

Партия, как и защо?
0.4.3.! Екипът ме вдъхнови да започна да пиша първата си сага тук – Отряд Четвърта Зора.
Като изключим това, не бих казала, че принадлежа някъде. Винаги съм смятала, че има много по-добри начини да променяш света от политиката.

Била ли си депутат? Ако да, какви са целите ти като такъв? Ако не, какво би те подтикнало и за какво би се борила като депутат?
Веднъж на няколко години изкарвам по някой мандат. Смятам, че е полезно всеки месец да има хора в парламента, които не са свикнали с политиката, защото могат да допринесат с различна гледна точка и да дадат полезна обратна връзка. Когато човек е много дълго време на едно място, забравя да поглежда отстрани и спира да вижда алтернативни решения.

Ако те поканят да си част от президентския кабинет, каква длъжност би ти подхождала най-много, с какво би била полезна?
Случвало ми се е, писала съм изявленията на няколко президента през годините. Бих се пробвала и в международните отношения – имам дар слово и висока харизма, разбирам малко от психология и съм работила в много международни екипи.

А президент?
Веднъж се пробвах, през БНФ 😃 Историята е много дълга, но в общи линии ме подкрепиха почти всички партии, без БДП, а те бяха решаващи. Казах им, че правят огромна грешка и ще съжаляват, но въпреки това заложиха на (Mr.Tiger? как му беше името?). Тоя пич почти веднага разпусна държавната армия, баш в зората на наемническите отряди, и с това я затри завинаги като единица. След изборите бях тръгнала с Дуло на турне из съюзническите държави – вземахме гражданства и се отчитахме по True Patriot скалите. Почнаха да ми се молят да се връщам, за да импийчнат Тигъра, щото третият по гласове беше за майтапа. Отказах им, основно защото Дуло винаги са ми били по-важни от политиката. Отчасти и защото не смятах, че е честно да отнеса всички онези сексистки и незаслужени подигравки и после да отида да им оправям кашите, вероятно без да получа нищо насреща – донякъде смятах, че си го заслужават. Казват, че за жените е здравословно да бъдат злобни от време навреме. И че ниските хора са зли, защото са по-близко до Ада. Може от това да е било. А може би ако се бях върнала, това щеше да ми изгради репутацията, нужна, за да ме изберат наистина, кой знае. Определено не съжалявам обаче.
Празното място на профила ми ме дразни – бих искала някой ден да успея. Но ако тръгна да го правя, ще е в момент, в който нагласата ми към политиката е различна и ще мога да се посветя на позицията.

Какво би посъветвала новите неопитни играчи?
Общувайте с хората. Ходете на срещи и организирайте такива. Играта не е нищо особено и някой ден ще ви омръзне, но приятелствата и контактите, които създадете, ще останат. А и срещите на живо са едно здравословно и необходимо напомняне, че всичко тук е наужким. И не се подвеждайте – админите може да вземат решения, които не ви харесват, може да има играчи, с които не се разбирате, но псевдопатриотизмът е болест, за която човек сам си е виновен.

И последно, но не и по важност. Какво те задържа в играта и какво е тя за теб?
Тя беше моето бягство от нещо, което ме разтърси. После ме завладя с динамиката си в отношенията. От друга страна хората идват и си отиват. Съответно и „задържането“ ми е относително – изчезвала съм за дълго, после някой ме е издърпвал обратно с нещо чудесно за правене. Към момента това са хора като Сол, с който понякога водим дълги творчески разговори. Хора като Еми и Мария, с които откриваме заедно тайните на града с коктейли и много смях. Хората като Сандо и NoFly11, които човек е удоволствие да чете. Хората като Вятъра и Таблов, които ме карат да се чувствам полезна и значима, дори да съм отсъствала с години.
Голямата ми гордост са момчетата, на които бях ментор в едно издание на Мастиления лабиринт – Дидо, Жоро, Веско и Сашо (и Кольо, ама той се изгуби след конкурса). Почти напълно непознати, до голяма степен интроверти, години след това все още колектив. Сашо, чиято страст са гръмотевичните бури, за първи път се качи да плава лятото и до няколко дни се връща. Предстои да го посрещнем и за първи път да се съберем заедно в един град.
После как да не остана… Толкова още неща ни очакват!