Една недопрочетена книга

Day 5,671, 18:22 Published in Bulgaria Bulgaria by AudAncho

Снимка: 1.bp.blogspot.com
Теснолинейката Червен бряг - Оряхово
==========

Преди много, много години, през миналия век, когато бях млад като теб, пътувах за вкъщи. Тръгвах в 18:00 и стигах в 08:00 на другия ден. Не пеша, разбира се, а с влаковата композиция София - Силистра.

Уцелих време, когато вагоните бяха полупразни и можеше да си поговоря с някого, ако си допаднехме или да подремна, ако не. Кой не е заспивал с песента на колелетата?
Патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик...

Друго сигурно приспивателно е нещо леко и приятно за четене. Бях сам, не ми се спеше и извадих новозакупената книга "Нестандартното дете" на съветския психотерапевт Валадимир Леви. Тогава, все още, не знаех, че е светило в областта си и то в световен мащаб. Просто си четях без мисли за световна слава.


Снимка: knigizateb.com
===========

Леви е не само майстор в Занаята, но и обясняваше сложни неща с прости, точни, ясни и запомнящи се думи. Бях във възторг от прочетеното. Така се бях захласнал, че не обърнах внимание на новия си спътник. Всъщност, бе спътничка - жена на около 40-50 години, некрещащо облечена, но неспокойна. Всичко това забелязах много по-късно, чак когато ме заговори.

Не помня как започна общуването, но стигна до обичаната фаза - изповядването. Не знам защо, но предразполагам хората "да си кажат всичко". И то без бой.
Оказа се, че бе горда майка на дъщеря - преподавател във ВУЗ (нарочно не уточнявам кой). Но се появил... и тук не помня точно - американец или българин, живеещ в USA. Нещата вървяха към брак и преселване зад граница.
Някои биха се учудили какво има да го мисли. Да върви! Да, но бе есента на 1988-ма. Животът за 75% от народонаселението вървеше идеално - спокойно, сито и безгрижно. Нямаше инфлация, мутри, купонна система и всичко онова, което превратаджиите-горбачовисти ни спретнаха, тяхната ...кмх.

- Какво да правя? Да я пусна ли?
Не знаех какво да я посъветвам, затова казах следното. Цитирам по памет:
- Никой от нас не знае бъдещето. Аз бих й позволил да замине. Тя иска това, защото може той да е Половинката й, но даже да не е, то това ще е шанс от Съдбата. Ако не я пуснете, тя цял живот ще съжалява за пропуснатата възможност. А и Вие ще се обвинявате, ако тук не й тръгне в личния живот.
Жената се успокои и замисли, а аз продължих:
- Аз бих й казал, че каквото и да реши, ще я подкрепя. А, ако в Чужбина не й потръгне, винаги ще я чакам да се върне при мен, защото я обичам.

Не знам откъде се пръкнаха подобни думи. Сам се учудих, но не се издадох. Жената ме гледаше ококорена:
- Вие сте по-малък от дъщеря ми. Откъде тази мъдрост?
- От тази книга. Подарявам Ви я.
Тя взе книгата, благодари ми и слезе от влака. А аз нямаше какво друго да правя, освен да дремна.

Патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик..
===========
Честит празник, деца, независимо от възрастта! 😎
===========



===========
Една недопрочетена книга
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2769820/1/20