Гъбата и розата в свят на пепел и огън 🍄 🍄 🍄
Guba Otrovna
Тъжната Отровна гъба беше самотна в средата на гората, където всичко около нея беше огън и пепел. Но тя беше решила да преживее и да цъфти в тази пустота, като се защити със своя ядовитост.
Но един ден, една млада жена откри гъбата, докато се разхождаше из гората. Тя носеше в ръцете си една красива роза, която пожела да сподели с Отровната гъба. Но когато я докосна, Гъбата усети топлината на жената и ядовитата ѝ същност избухна.
Тъжната Отровна гъба се чувстваше все по-самотна и неразбрана. Тя мечтаеше да намери някой, който да я разбере и обича, но това беше невъзможно, защото тя беше опасна за всички. Вместо това тя продължаваше да расте в своята мрачна пустота.
Но един ден, приятелите на младата жена, която беше изгоряла в контакт с гъбата, решиха да направят нещо специално в нейна памет. Те създадоха градина, изпълнена с цветя и различни растения, където сред всички тях наредиха и Отровната гъба. Тя най-накрая имаше място, където да расте и да процъфтява, а нейните мечти за приятелство и любов бяха изпълнени.
Така, в света на пепел и огън, розата и Отровната гъба най-накрая намериха цветната си реалност, която и двете заслужаваха.
P.S. Никак не е в моя стил, да. Защото и текстът и изображенията са плод на разни нашумели изкуствени интелекти по зададени от мен думи и ми беше интересно какво ще се получи
😉
Comments
записана, браво за усилията - 5 злато за участие и успех!
Гъбиииии,
къде ги намираш тия изкуствени интелекти, ма'аму стара?
Яз каквото и да пиша все бира и ТсиТси излизат...
Бе намират се... особено като изфиряса моя интелект и като вкарам малко вино вечерта 😆
хубава снимка и интересна статия
Браво Гъба 🙂
Леле-е-ей - 'но'у злу'ещу туй ньещу!
Чефо Шефчето (у Америка се изкилиферчи на Стивън Кинг) ряпа да яде!
Хаха, чак пък толкова 😃
Чак, чак!