От еБебе до еМладеж

Day 4,370, 01:39 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

Родих се точно преди една година и един ден. Първата ми глътка еВъздух не я помня, но сигурно е била горчива на вкус, защото много обичам горчива бира, а тая играя често я игра пиейки си бричката.

Когато за пръв път съм застанал пред екрана съм се опулил срещу многото опции, които се виждат на началната страница на еРепублик и съм почнал да щракам напосоки. Когато съм отворил страничката с военните отряди съм видял, че в много от тях има десетки членове. Честно казано не обичам много тълпите, защото там оставаш в повечето случаи незабелязан и никому неизвестен. Ето защо съм влязъл в малък отряд от десетина човека, където идването ми веднага е направило впечатление на командира.

Това беше и първият ми еПриятел в играта. Сега се нарича der Wustenfuchs, ама тогава бе познат като Викториус Фатмакус. После го последваха и други хора, като Андромеда, Пламен, Ивайло, Доктора, Мазохиста, Георги Василев и много други, та чак до номер 538. Явно или аз съм започнал да пращам покани за приятелство или съм написал някой статус, който е довел до появата на нови еПриятели.



Всички или поне повечето от тези хора известно време се грижеха за мен – кой със съвет, кой с нещо друго. Няма да казвам, че като еБебе някой ме е накърмил, защото докато пиша всичко това леко се усмихвам представяйки си реакцията когато напиша – Андромеда ме накърми. Или Мазохоста ме накърми. Затова просто ще кажа, че получих доста храна. Хората и пари ми пратиха и така успях да си купя ферми и заводи за хляб та после се кърмех сам.

Ако все още четете това, значи разказвам интересно, затова ще споделя още няколко неща.



Първото ми по-емоционално преживяване беше битката за първия ми земен медал и очакването на маверика, който да го открадне. Така всъщност станах и публична личност, защото от този момент почнах да Ви забавлявам със смешни измишльотини от живота в Ряпата. То не бяха раздути вицове, то не бяха викторини.

Някои хора явно толкова ми харесаха писанията, че дори за депутат като водач на листа ме издигнаха. Аз пък ги изненадах приятно с идеите си за създаване на „Младежката програма“. Слава Богу тя още работи. Хората явно харесаха и нея, защото станах дори Министър на образованието.

От еБебе вече бях станал еМладеж.



Ех, младостта е хубаво нещо. Имаш ентусиазъм за всичко. Пишеш обучителни статии, спориш с Лозаря за някакви неща, подминаваш с половин ухо око троленето на Бакалина. Смееш се на измишльотините на НоФлай. Забавляваш се с „гнева на Сандо“. Впрочем, жалко за него.

Още се подсмихвам на това как Аз, Сандо и Но Флай извадихме на 1 април България от Астерия, вкарахме я в Хидра и много хора ни се вързаха. Някои дори бяха писали на HQ на Астерия, вярно ли е, че съюзът се е разпаднал.

Да не забравяме и международната ми дейност. Колко от Вас помнят Оперция Леприкон? След нея Ирландското правителство беше поискало главата ми. Наложи се да се самоназнача за ирландски посланик, за да им покажа, че всичко е само шега и нямаме лоши чувства към тях.

Последните месеци малко се поуморих от обществения живот и не щях да чуя нито за депутатстване, нито за минситерстване. Съсредоточих се изцяло върху Младежкия отряд. Нещата там си вървят нормално. Едни играчи са активни, други не чак толкова. Някои изчезват. А бе обичайните неща.

От кърмаче станах кърмачка.

Купонът при мен все още си тече и на една година. И по случай рождения ми еДен ще понакърмя не само бебоците, но и всеки, коментирал тази статия.

А бе почва РАЗДАВАНЕ! По колко – не знам. Ама ще има за всички.

Ваш Боболино!