Горящ мост
B0R1L
Пламъка между нас
Много неща от миналото ми се губят. Спомням си, че ме третираха като всички останали. Бях свикнал! И без това не се различавах от тях. От еднообразието и тясната кутия, която наричах свой дом, ме раздели една жена. Тя беше омъжена, с две деца – момче и момиче. Между нас прехвърчаха искри. Аз се нуждаех от мекия ѝ допир, а тя си играеше с мен. А след това тя често палеше цигара и размишляваше. За мен тя беше всичко, а в нейните очи аз бях предмет. Даже за един ден ме преотстъпи на нейната приятелка. Дланта и беше нежна, мека и топла и всеки един допир до съществото ми събуждаше огъня в мен. Щях да бъда с нея, докато съм ѝ полезен, после щеше да ме изхвърли на боклука. Не ми се искаше да идва този момент. За нея аз бях просто запалка.
Днес ме забрави на масата, до обяда на сина ѝ. Той ме грабна заедно със сандвича си. Пъхна ме в джоба си, до малък пластмасов покемон. Там прекарах няколко часа докато чух последния звънец и последвалата глъчка. Повървя с мен малко, докато ме извади. Извади и покемона. Преструваше се, че покемонът бълва огън. Запали няколко листа, които бързо огаснаха. Чувствах се несигурен в неговите ръце. Беше стигнал до въжения мост, символ на селото. Докато палеше с мен поредната страница от тетрадката си, се изгори и пусна листа. Пламъкът бързо обхвана сухите въжета и момчето се оказа в огнен капан над реката.
Сега лежа на дъното ѝ и бавно гния, а до мен гние и чантата на сина на любимата ми.
Публикувано от Зеленоочко в 2:01 ч.
Comments
Първия вот е моя 🙂
Страхотно е 🙂
Страхотно е найстина
имаш вот и от мен
викаш като за 20годишен не е зле
сега мисля че мога по-добре да пиша
никак даже.Ако си решил опитай
Както казва баща ми:От опит глава не боли.
Браво! Ей такива статии искам да виждам във вестника ти, не като последните объркани безсмислени какафонии 🙂
някой да те е питал ти какво искаш да виждаш?
Тази статия ме кара да правя мултаци да го съб-вам 😃 😃 😃
о7
уникално 🙂
чак след средата разбрах за кво иде реч 😁
ама сигурно всички са така
това е идеята бе, Бубе
Не е! Стигнах до края и още не съм разбрал нищо.
хахаха, а за какво си мислиш?
Е... Срам ме е - има лица под 18 годишна възраст.
пий 2 бири или 2 ракии и го чети пак.
ма спокойно, без да ти дреме за кво иде реч...тогава ще го разбереш 😁
Хм, не знаех за тази технология.
разбра ли го? ако не си да ти поскажа - главния герои не е човек или друго живо същество
Тц! И това не го разбрах.
Ех, къде остана времето на буквалистите!
то всичко е казано в разказа. Прочети бавно тоя абзац, той е най-важния - за главния герои както и фалшивите неща за които си мислим:
"За мен тя беше всичко, а в нейните очи аз бях предмет. Даже за един ден ме преотстъпи на нейната приятелка. Дланта и беше нежна, мека и топла и всеки един допир до съществото ми събуждаше огъня в мен. Щях да бъда с нея, докато съм ѝ полезен, после щеше да ме изхвърли на боклука. Не ми се искаше да идва този момент. За нея аз бях просто запалка."
Значи е басня ли?
Иначе, защо запалката говори?
Не е басня 😁
Не си ли чел книги или разкази в които главните герои са предмети?
Това си е вид художествена литература, съвсем нормална е
Идеята е че главния герои е една запалка, а ние си мислим други неща.
Също така разкрива на нас, хората, живота и емоциите които една запалка изпитва, което е интересно 🙂
Ми... тогава можеше да започва така:
Аз съм запалка и любимата ми песен е "Искаш огън да ти дам".
Почва така както реши писателя.
Нали си чел Емилиян Станев? Там разни истории за животни, лисици и т.н.
То е подобно
Ама това Емилиян Станев ли е? То преди на животни и лисици не им даваше да говори по такива теми.
Гледах снимки. Много запзен изглежда. Дали е от клана МакЛауд?
хм.. махна ми главата 🙂
тва беше яко..
о/
Ще ме извиняваш Бо, ама да ти го туря на спама и на заяждането дето правиш с този и оня!!!
Ебаси ЯКОТО !!!!! Браво! Евалата!
Давай в този дух човече и няма да сбъркаш!
Чудо!
Днес Борил не е друсан.
никога не съм употребявал тежки наркотици
Е... тежки, тежки... колко да са тежки?
Как гние пластмасовата запалка? На вино ли става?
остатъците след огъня? иначе знаем... Dont panic, its organic
Хмм, значи гние като въглищата - за 1 до 2 млрда години.
А "огасва" и "прашдосва"?
на 20 бях, тамън бях завършил училище, работил 1 година в киното, зад "бара" пуканки и кола и някоя друга бира , после сърф-училището- после докато ги пишех съм бил сервитьорче в радисън, ама да.. така е като само в киното си пуснах св и после само препоръки 😉
пък и уни бутах криво ляво, завърших без прекъсване и плащане, което си ми беше целта, успех не съм гонил, но пък намериха да ми пишат отличен на дипломата въпреки лошата рецензия преди защитата
А сега на колко си?
мн ме дразните като не смятате , пише кога съм го публикувал, намам 30 още
всъщност повечето пластмаси гният за няколкостотин години
аз като ви казвам да слушате Шилето отвереме на време
Стилът, стилът....респект!
младежки , но някои съм "непораснало дете, дето не може да хване костенурка в леген", а той просто си е заровил главата в корубата
това ще го покажа на сина си, дето ходи да лови покемони
eha
АЗ ЗАТОВА искам той да ми пише статиите, ама се дърпа 😉 хаха 🙂
Впечатляващо!
Имаш вот
вот и ендорс!