Шоколадово изкушение

Day 3,714, 03:06 • Published in Bulgaria South Korea • by Rokamball

Статията е за “Мастилен лабиринт 4”, отбор “Саша Владимировна”.

До сега в "Теодор Руфъс"
Безвремие в спомена
Следвай Белия заек

Лайнер “Свободна воля”, космическа система Зета-Делта, на път за планетата Чоклет суинг

“Всеки има правото да си прекарва отпуската както реши, Кортана”
“Така е. Теодор, но защо точно на тази планета”
“Явно не си гледала достатъчно програмата за този сезон. Ако беше обърнала внимание щеше да видиш, че утре на Чоклет суинг почва ежегодния турнир “Шоколадови битки”.”
“Ясно, ще има много сладкиши,торти и тем подобни сладкарски изкушения”
“Ще има, но сама ще се изненадаш какви точно”
“Много мразя, когато се хилиш на ум. Теодор”
“Знам и за това го правя”

“Корабът ще навлезе в атмосверата до 30 минути, моля пътниците да се приберат по каютите”

Теодор Руфъс бавно стана от стола си в бара на пътническа класа и се насочи към тясното пространство, което се наричаше негова каюта за това пътуване. Някак си беше странно за бившият сержант от пехотата и настоящ войник на програма “Яшамиш” да има цяла седмица на почивка. Екипът му се събираше след 10 дни в системата Зета-Кси, от където щяха да се насочат към новата неизвестна цел. Единствените изисквания към екипа бе да пътуват по отделно и да се държат възможно най-далече от неприятностите. Особено това се отнасяше за Белия заек, който имаше навика да си навлича проблеми и на сън. Но това пътуване беше странична спирка.

град Изкушение, Чоклет суинг, два часа по-късно

Из информационият бюлетин на “Чоклет Нюз”

Тази вечер на “Чоклет Арена” ще се открият ежегодните шоколадови борби за титлата “Мис Шоколадов борец”. В турнира са записани над 100 представителки от различни планети и системи на Конфедерацията. Освен това като подгряващи турнири тази година са включени конкурсите “Мис Шокотен” и кулинарния конкурс “Шоколадово вълшебство”

“Теодор, ти сериозно ли дойде да гледаш как голи жени се борят в шоколадов басейн?”
“Не са голи, Котрана, а само оскъдно облечени.”

И в този момент Теодор Руфъс беше ударен със звучен шамар от миналото си.
-Извинете, господине не ви видя …. Теодор?
-Мариса?
-Какво правиш тук? Мислех, че си в самостоятелна капсула някъде, след … онази случка.
-Изолацията свърши. Интересно ми е ти какво правиш тук и къде са децата?
-А сега имаш деца така ли? Те са при родителите ми, а аз съм тук за да се боря в борбите.
-Ще излъжа, че се радвам да те видя. Но се радвам да видя, че си добре.
-А ти какво очакваше - да съм разстроена и с шоколадов сладолед в ръка ли? Е, този период мина - ти ми показа, че не искаш да имаш нищо общо с мен и аз се примирих с това.
-Всеки прави своите избори и плаща за грешките си. Чао, Мариса и успех в борбите.
-Чао,Теодор.
----
“Това ли е жена ти?”
“Бившата,Котрана, бившата.”
“Не си личеше - нещо много си те бяха повишили жизнените показатели.”
“Не ми е до това сега. Време е да се настаня и да се насладя на борбите.”

30 минути по-късно в стая 410 в хотел “Парадайс”

“Котрана, има ли как да провериш къде е отседнала Мариса?”
“Да, Теодор. Но ще трябва да намериш къде да ме включиш в мрежата.”
“Тук някъде трябва да има място за холограмни кубове - само трябва да го намерим”
“Мисля, че е до видеостената”
“Готова ли си да се разделим?”
“Не, но и по готова няма да стана”

Теодор натисна с пръст зад дясното си ухо и от там се показа микрокуб, който взе и внимателно постави в указаното място.
-Котрана?
-Чувам те, Теодор. Имаш приятен глас.
-Благодаря. А сега виж можеш ли да влезеш в системата на планетата.
-Няма да стане веднага. Все пак съм малко “ръждясала”. Нещо за пиене?
-Какво предлага заведението и имам предвид алкохол?
-Има бира, водка, както и четири месни питиета с шоколад?
-С шоколад?
-Да. “Ема Сайл”,”Нощен ангел”,”Линди Хоп” и “Убийствено котенце”.
-Я ги виж какво имат в тези четирите.
-”Ема Сайл” е горещ шоколад с червено вино, “Нощен ангел” е горещ шоколад с ром,”Линди Хоп” е е като “Ема Сайл” но с лют пипер, а “Убийствено котенце” е горещ шоколад с уиски
-Значи поръчвай “Убийствено котенце”.
-Поръчано е,“Убийственото котенце” е готово … сега.
Теодор стана и извади от поставката питието си и го опита.
-Не е лошо. Не е съвсем като земния шоколад, но е близко.
-Мисля, че съм готова с връзката. Ще я тестваме ли?
-Да. Като начало дай история на името на планетата.
-Когато са я открили са я кръстили Зета-Делта 5, но първите заселници открили тук странни гейзери - подобни на земните, но вместо вода изстрелвали някаква странна течност. След анализ на др Марков, биолог на групата изследователи се оказва че течността е близка до състав и вкус до земния шоколад. Освен това др Таим, геолог открил и бързо течаща подземна река край гейзерите, която имала същия състав. Когато открили пещера, през която преминава реката, звукът който се чувал в нея страшно напомнял на някакъв стил в музиката от 20 век - суинг, по-после значението на името се е променило. И така Зета-Делта 5 станала Чоклет Суинг.
-Достатъчно. Виж сега дали можеш да намериш къде е отседнала Мариса Руфъс или Мариса Торсен, както е моминското и име.
След 2-3 минути мълчание Котрана се обади.
-Мариса Торсен, на 30 години, регистринана в … “Парадайс” стая 716.
-Благодаря много за информацията. Поръчай да и занесат букет бели лалета и картичка.
-Каква картичка да бъде? И този твой поглед не ми харесва, Теодор. Намислил си нещо.
-Не съм, просто ще изпълня една своя закана от преди доста години.
-Внимавай, да не страдаш и ти от това си решение.
-Ще внимавам.
----

2 дни по-късно. Хотел “Парадайс” стая 716

На видеостената даваха откъси от завършелият преди час финал на турнура по борба. Даже беше уцелила момента на награждаването:
-Преди по малко от 10 минути стана ясна тазгодишната победителка в “Мис шоколадов боец”, Това е Мариса Торсен от Земята, която победи миналогодишната шампионка Мая Хуснова от Таурус 5.
Мариса се разхождаше из стаята, както беше в борческият си костюм. Беше приятната изненада на турнира. Но не титлата я вълнуваше сега, а по скоро един по-личен въпрос - дали имаше шанс да се събере с човека, с когото бяха разделени от 2 години и няколко месеца. Мъжът, от който тя имаше 2 деца и на който беше изневерила. Мъжът, който все пак ѝ бе простил, макар и след толкова време.
“Отивам при него …. Не, по-добре той да дойде при мен. Не. по-добре да отида аз, той направи първата крачка. Ами ако ми се изсмее и каже, че това са били единствените цветя. Какво да правя? Как да постъпя”
Просто не можеше да вземе решение. В този момент на врата се почука.
-Кой е?
-Познай - обади се от другата страна на вратата глас, който накара сърцето и да прескочи с един удар.
Мариса отвори вратата и покани посетителя си да влезе.
-Извинявай, че те посрещам по “бойно облекло”, но преди малко се прибрах от награждаването и още не съм се изкъпала.
-Нямам нищо против това облекло - отвърна мъжът - Много ти отива, но все пак без него си също толкова красива.
-Отивам да се изкъпя на бързо, а ти се разполагай както ти е удобно. До 5-10 минути ще съм готова и тогава ще поговорим.
Мариса влезна в банята, пусна душа, затвори очи и се остави горещата вода да я облива. Застанала така , тя усети как две ръце започват да я милват по раменете, после по гърдите, а накрая едната от тях се спусна и надолу.
-О, Теодор, толкова ми липсваше.
-Радвам се да го чуя. - дори и да бе усетила хлад от тези думи, тя не им обърна внимание.
Теодор бавно я обърна и започна да я целува по лицето. След това се спусна надолу по шията и се спря на гърдите и, докато едната му ръка продължаваше да е в нея. Той я надигна много бавно и я допря до стената. Тя обви крака около кръста му и се в този момент проникна в нея. Мариса се наведе леко към него и го целуна прошепвайки му след това в ухото : “Обичам те”. Теодор я раздвижи два-три пъти нагоре-надолу и …
-Въздухът ми … Не мога да дишам … - тя започна плаче, радостният миг се превърна в кошмар за нея. - Спри … Боли ме … Спри, моля те… Излез от там, моля те … Не искам повече ... - през сълзи редеше Мариса, но Теодор сякаш не я чуваше.
След 5 минути я остави на пода в банята ридаеща, а той се изправи и тръгна да излиза от банята и на изхода и каза:
-Изневярата ти простих, но лъжите - не. Сбогом, Мариса.
Теодор напусна стаята със спокоен ход, който му костваше много. Беше едновременно засрамен от себе си, но изпитваше и някакво задоволство. Задоволство, което го плашеше. Обаче едно нещо беше сигурно - споменът за ридаещата на пода на банята Мариса нямаше да се изтрие лесно.
Хотел “Парадайс” стая 410

-Котрана?
-Да, Теодор.
-Поръчай ми бутилка от най-долнопробното уиски, което предлагат тук.
-Теодор, какво си направил?
-Нищо, от което да се чувствам цял. Имам нужда да забравя.
-Какво си направил, Теодор? Само не ми казвай, че си убил бившата си жена, моля те.
-Не, Котрана, не съм. А може би така щеше да е по-малко болезнено и за двамата.
Той стана отиде до плота, взе бутилката, отвори я и я надигна
-Теодор, има чаши, не пий от бутилката.
-Знам, че има - отвърна и малко по-остро отколкото му се искаше. - Но имах нужда да отпия по-солидна глътка. А докато не съм забравил - утре ни резервивай билет за Зета-Кси 9. Не ми се седи повече на тази планета.
Той отново надигна шишето с надеждата, че тази глътка ще му помогне да забрави в какво се е превърнал.
-Знаеш ли, Котрана, до сега никога не съм те виждал как изглеждаш.
-Знам, Теодор. Но за да се случи това остави тази бутилка, вземи чашата, която ще се появи след малко на плота и ми разкажи какво се случи.
Той реши да я послуша - остави уискито, и взе чашата.
-Какво е това?
-Просто чаша горещ шоколад. Е, разказвай.
-Добре, но първо да те видя.
-Зад теб съм, Теодор.