(ДК) Български традиции и обичаи- св. Варвара

Day 3,667, 08:30 Published in Bulgaria Bulgaria by Andromeda 11
Здравейте приятели 🙂

Отдавна не съм ви разказвала за традициите и обичаите по българските земи. Днес е Света Варвара или женската Коледа, както наричат още празника. Този ден поставя началото на зимните празници и какъв по-добър повод от това да се върна към тази поредица от статии. 🙂

Православната църква отбелязва празникът на великомъченица Варвара (наричан в различните краища на България Варварица, Варваринден, Варвардан). Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра. Това ядосало баща й езичник, който я предал на градоначалника и лично я обезглавил.

Светицата се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт- хора, които са нямали време да се покаят и пречистят.

Според старите българи светицата покровителства плодородието, децата и домашните птици.Тя предпазва от болести (най-вече от шарка).



Легендите разказват, че тя заедно със свети Сава е сестра на свети Никола. Много популярна е народната поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.

От този ден започва цикълът на зимните празници. Празникът е наричан също Женска Коледа. На него млади девойки (наричани „варварки“), нагиздени с нови премени, обикалят по къщите и орисват хората на щастие и берекет. Стопаните ги даряват с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

Жените опичат питка, която вечерта оставят край огнището, за да може баба Шарка да „дойде да си хапне и отиде“. Върху обредната пита се пали „варварска свещ“. След това домакинята на къщата разчупва погачата високо над главата си, за да пораснат житните класове и децата. Свещта се смята за магическа и се пази през цялата година. Вярва се, че ако тя се запали при бури или градушка, облаците ще се разпръснат.

Жените месят и раздават за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и "баба Шарка".

Освен обредната пита, на трапезата се слага и погача, намазана с мед, ошав, пълнени чушки, варено жито, боб и други посни ястия, които се прекадяват. Но основните блюда са от пшеница, варива или царевица, като задължително всеки от къщата хапва поне по залък от тях, за да не се „запече полето“. От тях се раздава и на съседите.




В миналото децата прескачали огън, запален на кръстопът, за да са здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“.

На места се извършва обредното гадаене по първия гост, "полазник", влязъл в къщата - по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.

На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите."




По седенките в този ден гадаели коя девойка за кой момък ще се омъжи.

Благодаря ви за вниманието и весели празници! 🙂

Линк към статията в македонската преса.


Ани- посланик на еБългария в еМакедония