Join the new world

Добър вечер на всичките ми 15 читатели...
Живи ли сте? Или вече сте и по-малко.

Дълго се чудех какво да пиша. Някак имах желание, ама седнех ли да пиша - изпаряваше се. Като български акаунти срещу КО-то на Колин 🙂

Миналия месец след последните циркове на изборите си виках - е, сега е вече време за тролене. Представяте ли си заглавията - "Мултака (Перин) би Крадеца (Щруди) с мултаци и Спецназ" 🙂

Ама после си рекох - майната му. То еБГ политиката стана скучна. Пък и вече знаеш, че играта е на командно дишане щом един Бакал го мързи да троли....

Затова реших да се върна към по-голямата ми любов - споделянето на разни неща с всичките ми 16 читатели.... (голяяяяяяма доза оптимизъм - може на някой да му е харесало).

И така реших да споделя една страничка от любимия си писател - Бен ААронович. Човекът е див бесен гений, но за съжаление не е издаван на български (към момента на публикуване на тази статия не можах да намеря нищо негово 🙂

(П.С Преводът е изцяло авторски. Всички права принадлежат на г-н Ааронович. Публикува се с неговото любезно разрешение.)

Музикален фон тук!!

"Всичко започна в един и половина на една студена вторнишка утрин през януари, когато Мартин Търнър, уличен артист и, по неговите собствени думи, чирак жиголо, се препъна в тяло пред източната порта на Сейнт Пол в Ковънт Гардън. Мартин, самият той не особено трезвен, първоначално си помисли, че тялото е на един от множеството празнуващи, избрали Пиацата като удобна външна тоалетна и спално помещение. Бидейки опитен лондончанин, Мартин хвърли на тялото „лондонския преглед“ – бърз поглед за установяване дали е пиян, луд или човешко същество в бедствие. Фактът, че е напълно възможно някой да бъде и трите едновременно е причината доброто самарянство в Лондон да се счита за екстремен спорт – като бейсджъмпинг или борба с крокодили. Мартин, забелязвайки доброкачествените палто и обувки, тъкмо беше определил тялото като пияница, когато забеляза, че всъщност му липсва главата.

Както Мартин отбеляза пред детективите, провеждащи разпита му – добре, че беше опиянен, защото в противен случай щеше да загуби време в писъци и тичане наоколо – особено след като осъзна, че стои в локва кръв. Вместо това, с бавното, методично търпение на пияния и ужасен човек, Мартин Търнър набра 999 и поиска да говори с полицията.

Полицейския център за извънредни случаи се свърза с най-близката патрулка и първите полицаи пристигнаха на местопрестъплението шест минути по-късно. Единият служител остана с внезано изтрезнелият Мартин, докато партньорът му потвърди, че има тяло и че при всичко останало вероятно не е случай на инцидентна смърт. Те откриха главата на около шест метра, докъдето се беше търкулила зад една от неокласическите колони, които образуваха портата на църквата. Отзовалите се полицаи докладваха обратно на полицейският контрол, които се свърза с местният Екип „Убийства“, чиито дежурен офицер, най-младшият детектив в екипа пристигна половин час по-късно: хвърли един поглед на г-н Безглав и събуди шефа си. С това, цялата помпозност и великолепие, което представлява разследване на убийство на Лондонската Метрополна полиция се спусна над двадесет и пет метра открит паваж между портата на църквата и пазарната сграда. Патологът пристигна , за да удостовери смъртта, да направи предварителна оценка за причината и да откара тялото за аутопсия. (Имаше кратко забавяне докато намерят достатъчно голяма чанта за доказателства за главата.) Експертните екипи пристигнаха на тълпи и, за да докажат че те са важните, поискаха обезопасеният периметър да се увеличи, за да включва целият западен край на Пиацата. За да го направят им трябваха повече униформени на местопрестъплението, така че главният детектив, който беше Старши разследващ се обади на участъка в Чаринг Крос и попита дали имат някои свободни. Командващият смяната като чу магическите думички „извънреден труд“ влезе с бойна стъпка в общежитието и издоброволства всички от техните приятни топли легла. И така бе увеличен обезопасеният периметър, бяха проведени претърсвания, младшите детективи изпратени на мистериозни поръчения и накрая, малко след пет часа, всичко замря. Тялото го нямаше, детективите си бяха тръгнали и експертите единодушно се съгласиха, че нищо не може да се направи до изгрев – който беше след три часа. Дотогава им трябваха няколко балами да пазят местопрестъплението до приключването на смяната.

Ето как се озовах около Ковънт гардън при замръзващ вятър в шест сутринта и защо точно аз срещнах призрака."

Това е началото на една невероятна сага, на която поне се надявам, че ще доживея края 🙂




И едно поощрение за всички фенове на Ааронович (май съм само аз де).

Давам 250 танка награда на първия познал професията на майката на гаджето на главния герой от сагата (приемат се и двете 😁

И дано все още се забавлявате 🙂