Join the new world

"- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго."

Луис Карол
Алиса в страната на чудесата
....................
Точно както Алиса се чувства човек, прекрачвайки прага на двореца в Балчик. Толкова много красота събрана на едно място и ти се иска всичката да я обхванеш за един миг, да вдъхнеш всички аромати, да се докоснеш до всички легенди...
Просто трябва да вървиш достатъчно за да достигнеш до всичко.

Днес ще ви покажа едно от приказните места на България. Едно истинско парченце от рая.



Имало едно време.
Така започват всички приказки. Така ми се иска да започна и аз, но... времето когато е започнала тази приказка е сравнително близо и ще се наложи да съм малко по-конкретна. 🙂

Както повечето приказки и тази си има кралица.
Нашата кралица е една от най-красивите и успешни владетелки през миналия век- румънската Кралица Мария Александрина Виктория де Единбург родена през 1875 г. в графство Кент, внучка на английската кралица Виктория.



На 18 години тя става кралица на Румъния чрез брака си с румънския принц Фердинанд Виктор Алберт Мейнред де Хохенцолерн (1865-1927 г.).
Винаги усмихнатата златокоса и синеока Мери или Миси (както я наричали) била любимка на всички.




Като кралица тя била много успешна, но в личния живот дълбоко нещастна жена. Тя обичала съпруга си Фердинанд и била силно привързана към него и към шестте си деца, но истинската любов непрекъснато бягала от нея. "Любовта живее в моето сърце непрекъснато. Нито едно сърце не може да забрави преживяното", пише в своя дневник владетелката.

Кралското семейство изглеждало напълно щастливо и вероятно щяло да бъде, ако на Мария не било огказано правото да възпитава първородния си син- бъдещия крал на Румъния Карол II.

През 1923г. Кралицата изпаднала в тежка депресия след загубата на скъп приятел и потърсила спасение в пътуване из Южна Добруджа. Така попаднала в Балчик и била запленена от красотата на това място. Белите балчишки скали, синевата на морето, богатството на полски цветя и вековни дървета грабнали сърцето й. Старите запуснати воденици,многобройните каменни чешми, водопадите и ручейчитата тичащи по земята я омагьосали и тя решила да направи това място свой дом.



Италианските архитекти Аугустино и Америго се справили много добре със задачата поставена им от Кралица Мария. Изискването й било, при проектирането на двореца- лятна резиденция, сътвореното от хората да не нарушава красотата на околността.



Специално поканен за да сътвори красивите паркове, е швейцарецът Жун Жани. След неговата смърт делото му довършва Гутман- швейцарец от еврейски произход.

Архитектите изграждат красиви праговидни тераси, отвеждат водите през специални каменни канали във водни огледала, а водападите допълват живописната картина.



Така се родил двореца "Тенха юва" или Тихото гнездо.

Кралицата била поклонничка на персиеца Бахауллла, чиято религия проповядва единство на Бога , единство на всички религиозни учения и на човешкия род. Това е причината в двореца да съжителстват различните религиозни сюжети, архитектурна композиция, митологични персонажи.
Между тях е декоративната джамия с минаре, поставените на много места кръстове с надписи на черковнославянски език- донесени от гробищата на манастирите в Молдова. Също така византийски православен параклис, колонади и двор в мавритански стил, красиви митологически същества по чешмите. Елинистичният мраморен трон бил докаран чак от Флоренция, "съжителствайки" с езически барелефи, мюсюлмански каменни надгробия с изваяни чалми и огромни глинени делви от Мароко.
Твърде странна смесица. 🙂



Строителството на двореца продължава повече от 11 години за да постигне съвършинството, на което се радваме днес.

Преминавайки през красивите порти от ковано желязо може да се разходиш из Гетсиманската градина ( най-източната част от парка), из Градината на Аллах -там където сега са кактусите, в новата Плачеща градина с плачещи върба, вишни и кедър, да минеш през Моста на въздишките или да поседнеш под най-голямата на балканския полуостров магнолия. Няма тасова ухание! Тук ще видиш нимфеума (римска баня) и красиви водопади. А може би ще ти се прииска да спреш в Пушалнята“ – пристройка до „Тихото гнездо“, обзаведена в ориенталски стил, където кралицата и гостите на Двореца прекарвали времето си в разговори и пушене на наргиле или пък да походиш из лабиринти от тайнствени и красиви места.



През 1955г. на територията на парка е изградена университетската ботаническа градина, която вече е сляла историята си с тази на двореца.Тя е разположена на площ от около 65 дка и има втората по големина колекция от едрогабаритни кактуси в Европа след Монако.



Тук могат да се видят над 2 500 растителни вида, принадлежащи към 85 семейства и 800 рода.
Впечатляваща е огромната колекция от кактуси и голямото разнообразие на екзотични видове като бонбонено дърво, моливно дърво, метасеквоята, която доскоро се е считала за изчезнал на планетата вид. През пролетта се провежда парад на лалетата- истинска рабост за очите.



Това райско кътче е отворено за посетиели през цялата година. Тук може да видите повече подробности и да направите виртуална разходка по алеите му, а ако искате да останете няколко дни или да си организирате сватбата тук можете да направите и резервация. 🙂



Искаше ми се да ви разкажа и за други места в Балчик и наоколо, но може би следващия път. 🙂

Благодаря ви за вниманието.🙂




Ани - посланик на еБългария в еМакедония