Join the new world

Здравейте приятели 🙂

Утре е 14ти февруари. Денят на любовта и целия свят лудва по него. 🙂 Да ви е честит и да изкарате най-запомнящия се празник с любимите си хора.

Но не за него искам да ви разкажа днес.

В България на този ден празнуваме още един не по-малко тачен празник- Трифон Зарезан. Това е празник на виното и на лозарите. Един от най-обичаните празници у нас, който води началото си от древните езически обичаи на траките, обитавали днешните ни земи и е свързан с почитането на бог Дионисий. Преминал през вековете, празникът съчетава езически и християнски традиции.



Православната църква го свързва със свети мъченик Трифон, а народът го е нарекъл Зарезан защото се празнува в началото на пролетта и поставя началото на лозарската година с обредното зарязване на лозята.

След приемането на Григорианския календар църковния празник на свети Трифон се измества на 1ви февруари, но народа запазва традицията празника на виното и на лозарите да се празнува на 14ти, както е било преди това.



Традицията повелява!
Рано сутринта стопанката на къщата замесва прясна питка, украсява я с фигурки на грозде и лозови листа,запича сварена кокошка напълнена с ориз или булгур,приготвя по парче сирене, сланина,луканка, бабек,малко туршия и по глава лук и чесън и ги слага в нова вълнена торба.
Мъжът пълни с най-хубавото си вино бъклица, украсена с китка здравец и чимшир завързани с червен конец, почиства и наточва косера (инструмент за рязане на лозята), слага и тях в торбата и заедно с другите мъже от селото тръгват към лозята, съпровождани от музиканти.

Като отидат в лозето,всеки от мъжете се прекръства, зарязва обредно по 3(или 5) пръчки от 3(или 5) лози, прекръства се отново, полива лозата с вино и казва благословията "Както тече виното, така да расте гроздето". Правят венци от лозовите пръчки и се закичват с тях.

След като всеки е зарязал лозето си се събират и избират цар на лозето.
Мъжете разстилат обща трапеза и всеки нарежда храната, виното и ракията които носи.В средата слагат голяма китка босилек с 3 лозови пръчки в нея. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: "Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!" Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е "царувал" и през неговото "царуване" е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят "царството" и угощението започва.

Неусетно денят преваля. По обед мъжете тръгват обратно към селото, водени от царя. Обикалят всички къщи. Домакините изнасят котел вино, черпят първо царя, после всички останали и ако остане неизпито вино се плиска върху царя и се казва благословия. Последната къща в която отиват е тази на царя. Там той се преоблича в нови дрехи, нарежда се масата в двора му, прави се голямо угощение с песни и хора за цялото село.

Това е първия от пролетните празници, свързани със лозарството и овощарството. Той е на особена почит защото поставя началото на новата година в земеделието.



Честит празник, приятели! 🙂
Който и от двата празника да изберете да празнувате все си трябва чаша хубаво вино. Наздраве! 🙂
Ани