Интервю с Йоро

Day 3,330, 09:40 Published in Bulgaria Greece by Mas que un club

Здрасти и честита нова година на всички. 🙂

Пожелавам на всички ви много здраве, щастие и новата година да е по-добра от старата във всяко едно отношение.

Ръководителя на ДК - Олег реши, че ще е добре да се направи обзор на събитията от изминалата 2016-а година и във връзка с това направих кратко интервю с президента за месец Юни - yoro.

Приятно четене 🙂

1. Какво и кога те доведе в ряпата?

Имах един приятел, с който играехме друга онлайн игра и той започна да цъка ряпата. Реши да ме прави негов реферал и ме навиваше да се регна, но аз се чудех дали ми трябва още една игра. И един ден във вестника имаше статия за еРумъния, която ни е нападнала. Тогава вече не устоях на любопитството и се регнах, но забравих да използвам линка на вече еПокойния ми приятел.

2. Като какъв тип играч се самоопределяш?

Отдавна, през първото ми пришествие исках да стана Ники Милев, така де, фермер магнат. Тъкмо натрупах спестявания и смениха цялата игра, така наречения редизайн. И не останах за дълго. Когато се върнах миналата година бях отново ориентиран към виртуални богатства, но със спекула на валута. Първо се изнедах, че няма различни валути на практика, после научих за лимита от 10 злато по-трудния начин и много по-късно разбрах, че имало и бот в задръстения пазар, но тогава вече се бях пренасочил. Сполучих добре със журналистиката и хуморът, та може би бих се определил като бясна катерица експерт писател и шут.

3. Добре, в това детайлно описание не виждам да фигурира "политик". Как се реши да станеш президент?

Почувствах се като лидерска фигура и също се интересувах от вътрешните дела в държавата. Като станах министър на забавлението (още ли го има или МНО го погълна?) при Дзънка видях какво преставлява правителсвото и реших да се включа в същинската власт. Нямах възможност като депутат (помогнете на Старчетата да влязат в листата, присъединете се) и остана само поста на президент. Там направих грешка, като се поколебах и не се пуснах за ресурсните войни, а след това. Сега като гледам назад към това време, ставам за политик, но това не е точно златната среда за мен.

4. Измина половин година от президентския ти мандат. Какво си спомняш от него, какво ти струваше и съжаляваш ли за нещо?

Спомням си... Ах, какво си спомням.
Изборите бяха доста напрегнати. Бих ги обявил за изборите на годината. Там заслугите ми в ресурсните войни се отплатиха. И така, станах президент очаквайки да са като министерската ми работа, но с повече тежест на думата ми. Реално се шашнах от срещи с разни хора, които не познавах и всеки от тях искаше своето, та дори да са от един съюз или правителство с другите. Забавих обновяването на МПП-тата и явно е имало смут за това, защото някои мислеха че е заповед от Астерия, но просто не знаех че депутатите не могат да пускат такива закони 😃 Спомням си и че правителството на Чили беше по-разделено от нашето. Президентството ми отне доста време, но бях и МВ, така че беше особена ситуация. Както казах, съжалявам, че се кандидатирах месец по-късно. Съжалявам и че не опитах по-агресивно да ни преместя в самолетния регион, тогава щях да изпълня плана.

5. А имаш ли амбиция/желание след време пак да се пробваш като президент?

Да, но трябва да съм свободен за повече от месец от друга работа и да е ясно, че има какво да правя през месеца - доста трудно ще се получи това съвпадение. Тогава вече няма да съм толкова зелен като първия път (да бе, разбира се, че ще съм зелен, нали съм зелена катерица)

6. Как оценяваш сегашната ситуация на еБългария в ряпата? И ако отново станеш президент, какво ще се стремиш да постигнеш/подобриш?

Много смотан договор за мир, направо признахме врага за владетел на планетата. Иначе е далеч по-спокойно от преди, няма суматоха и бунтове както между втория мандат на Дзъни и преди войната. Може би бих разнищил въпроса с еЧили, колкото и вряла да е темата. Все пак още не знаем какво мислят и дали мислят като цяла държава. Пък и държат „заложници“ фермери.

7. Стигнахме и до Чили... Твоето мнение относно разрива в отношенията ни? И ако станеш ЦП, били опитал по някакъв начин да ги възстановиш?

Да кажа честно, аз и понятие нямам за каква дружба се говори. Като се съживих и стана патакламата с еХърватия и последната статия на Стоич. Какво е било преди това не знам, но е било много добро, щом хората още бленуват. За възстановяване на тази легенда няма шанс, дори ако ще и Надето да стане президент. Чили не ни мрязят, но не ни обичат. Чили ни мразят, но ни обичат. Бих казал, че разделението при нас го прихванахме като зараза от тях. Точно за това има още какво да се разнищи, може да има още мат'рал в тях, обаче на старата дружба срока на годност е минал.

8. Хаха, ти си непоправим оптимист. Няма какво да се нищи по въпроса. Чили ни предадоха и си платиха! А ако тръгнеш да правиш нещо за затопляне на отношенията ни..., нали ти е ясно, че има група играчи (към нея спадам и аз), които никога няма да позволим това да се случи?!

Брех! Нищо в тая игра не е постоянно, ако ние не се променим, Плато ще го направи.

9. Тъкмо си мислех, че стигат въпросите с политическа насоченост и ето, че ти спомена Плато. Представи си, че Плато ти позволи да промениш едно нещо в играта, само едно..., какво ще бъде то?

Ами има два пътя - смирения и бесния. В смирения си избор бих изхвърлил изродената икономика през прозореца и бих сложил нещо, което не иска ниво 100+ че да се ползва нормално. Звучи смирено нали. Та какъв е бесния подход? Едното нещо, което бих променил е играта...

10. И с какво би заменил повреденият икономически модул?

С турбо-нитро фантастичната адаптируема и сходяща схема за икономически баланс от небeсата на yoro™.

Нямам представа какво ще рече това, но нещо ми подсказва, че и ти нямаш... 😃
11. Няма как да не те попитам...: Можеш ли да караш трактори (това във връзка с ника ти в скайп)?


Само ако са със турбо.

Стига съм те изтезавал, пожелай нещо на играчите ни за нова година и да приключваме.

Да получите новогодишни подаръци от Пато, че голяма скръндза излезе на Коледа. Надето да продължава да пази журналистическия модул и котките сутрин да не спират (веднъж ми се стори че са спрели и щях да си глътна езика)
Пожелавам им... каквото биха искали да им пожелая.