Цинизъм и снимки (има и бомби ОМГ лол)

Day 3,260, 14:24 Published in Bulgaria Romania by Sirius Kampoff
Привет на който разглежда това тук./Greetings to whoever browses through here.
Info on English for foreign readers at the bottom of the article.

Неделя е, почти полунощ. Чакам тука да ми се приготвят едни неща и рекох да драсна нещо за ряпата. И без това чувам, че пресата е в окаяно състояние и има нужда от ренесанс. Аз няма как да го доставя, но ако се намерят образи, дето да ни пояснят критично важни неща, като, например, истинското име на ЦНАЦ, определено ще има живец.

Прилагам връзка към въпросния материал, белким се забавлявате и вие.

ЦНАЦ!!!
https://www.erepublik.com/bg/article/-c-1-1862235/1/20
Няма нужда да ми благодарите за смеха. Благодарете на LIKEAB0SS, щото, аз от него научих тая история, та от тогава животът ми е пълноценен и с пълен член.

От моя страна, 'ми пак само няк'ви снимки(НАКРАЯ ШЕ ИМА И БОМБИ, кой знае за к'о ви са, ама хайде...) още цинични изказвания и т.н.. Не ми е ясно как още не съм обрал критика и псувни, при положение че ставам все по-голям хейтър с времето(и аз наистина мразя почти всички), а даже се намират и хора, дето подкрепят статиите ми от този вид(ъм, палци горе и респект от мен за това, предполагам?).

Така, стига дъра-бъра, вчера беше Caturday. Изтървах, но пускам котка днес. И тя е от тез, дет' все просят нещо. Направо прозира през снимката желанието да каже на развален руско-български: "Добръй человек, имате ли левче за хлебушек?". Или нещо от сорта.


Считам това за едно от най-добрите ми полеви арт изпълнения. Много добре хваща настроението от съответния ден: сиви облаци са обгърнали небосвода, оставяйки дъжда спокойно да се сипе навсякъде. Кал. Далеч от уютен дом, или дори покрив над главата. Лекият студ лишава от чувствителност ръцете ти, и превръща всеки държан предмет в безчувствено продължение на тялото. Противниковият отбор се е окопал някъде в бункер няколкостотин метра навътре в гората. Наоколо само шум от съприкосновението на капките падаща вода с листа. Но всеки от екипа е нащрек. И макар подплатата да ни спасява от студа, влагата бавно и упорито си проправя път през нея, за да добави своя принос към дискомфорта на ситуацията...
В такива моменти винаги се сещам за капризни образи като кифлите и кифльоците, дето, като вали, викат: "мальеее шъ ми са развъли кусата" *представете си произволна тъпа физиономия, докато го казват*. Хаха и сори, опитах да представя нещата малко по-художествено, знам, че ми е рудиментарно умение, рекох поне да пробвам.


Аспарухово към Варна. Плавателен канал. Пристанищни кранове. Положението розовее. Светът не. Но снимката си е порядъчно релаксираща.


Златната рибка. И една сребърна такава, явно спечелила престижното второ място в генетичната лотария. Понеже, о каква привилегия, да си роден риба в аквариум, и да не осъзнаваш как съществуването ти в тясно пространство е просто развлечение за други, които също са ограничени от физичните закони да се скитат из лимитирано пространство, бидещо мизерна точка от обема на вселената. Направо мечта. Бих съжалявал такива животни, но само ще се кося безсмислено, те нямат концепция за нещата, задоволиш ли им елементарните физиологични потребности ще са също толкова "щастливи", колкото и ако са другаде.


Хората принципно се радват на такива изгледи - слънчеви, позитивни(пфу), без намеци за, и откъсващи ги от сивото ежедневие, бруталността на съвремието, и мизерията на човечеството. Ха, ей затова напоследък скивам споделяния на снимки от България през миналия век, в едно привидно хубаво и винаги(случайно!) слънчево соц-време. Образът тук е на път за Адидас таун, между другото.


Фестивал на пясъчните фигури, Бургас, няколко години назад. Голям праз. Ама пясъчният замък ми хареса и направих няколко снимки, които после трансформирах на ХашДеЕр, за по-цветно.


Тука съм се правил на тарикат, и съм вкарал у композицията една палма, щото пасък, палми, слънце, и хората стават :"ееееее мноу йако". Хубаво, че на повечето не им трябва много, да се зарадват.


За капак, някой ги беше изнамерил тез снимки в дебрите на мрачния и коварен интернет(не знам как е станало, оставам с впечатлението, че повечето са в нета заради порното), и ги беше споделил в бургаска група във Фейлбук. Ама аз не съм кат' много пишман фотографи, дет' са имат за голямо доброутро, и да плямпат за авторски права и подобни в такъв случай. Даже бях доволен, че повече хора ще ги видят. Съдейки от отзивите там, на мнозинството им допаднаха, ем кот' тако'а.
¯\_(ツ)_/¯


Такааааам, вървя си аз към нас един ден(вечер) и, хоп, буря. Какво прави опортюниста в такъв случай? Марш с камерата(която почти винаги носи със себе си) към любимия покрив и заема позиция. Тук май се пада как някой в Поморие е отнесъл бая волтаж. Хаха, съкс ту би дис гай.


В следващия половин час бурята взе да си проправя път през морето към града. Аз пък ползвах слънчеви цаки за филтър, щото ако се прибера и върна обратно, ще изтърва момента, по-добре бе да импровизирам с наличния инвентар.


Вероятно, това е момента, където повечето смъртни пълнят гащите и казват: "Уъъъъъъъъъъъъъъъъ падна толкоз наблизо, за малко да мА удари!"...Чакай, не, това е Бургас. Поправка: "Въйййййййййййййййй падна толкоз наблизо, за малко да мЪ удари!"
Еми, кат' та удари ш'та удари. Ако не ти стигнат точките живот, даже и ще те утрепе. Времето за реакция на човек е усреднено приблизително 0.2 секунди. За това време мозъчен импулс пропътува разстоянието от изпращащия го център до периферията на пръстите на ръцете/краката. Демек, неспособни сме да реагираме, и всяко кахърене е безсмислено, па и за сметка на провеждащия го. Ние сме сериозно биологично ограничени при изправяне срещу такива обстоятелства. Поради тази причина, ако не сте като мен, т.е.: оценявате живота си на повече от 2 стотинки, следвайте инстинкта за самосъхранение, и поддържайте дистанция от рискови зони каквато е и покрив по време на буря. Но, знайте, че и няма да може да заснемете нещо такова.


И пак изгрев от един вълнолом в Бургас(близо до "моста"). Доста по-приветлив и допустим финал.


А, да, бе, бомби щеше да има. Така и не ми е ясен тоя интерес към тях, ама щом толкоз искате...ще ви дам. Ще каже човек, че тука пращи от авиатори, или частни лица, разполагащи с хилядите долари, нужни за снабдяването с единична бройка.

GBU-43/B Massive Ordnance Air Blast. Понеже абревиатурата е МОАВ, и викат и "майката на всички бомби". Явно, щом е майка, е по-голяма нещо, де да знам...


Руснаците, да не останат назад, създават "бащата на всички бомби": Авиационная вакуумная бомба повышенной мощности (АВБПМ) или "Отец всех бомб". Водят я 4 пъти по-мощна от "майката". Ама как са ми забавни големите нации с тия меренета на п...бомби, само и само да се тупнат в гърдите и да изпеят: "ЗАПОМНИ едно, бомбите ми...са МНОГО по-добри...от бомбите ТИ"


Айде още едночка, че три за...каръче. GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator, или трепач на бункери. Подходяща за цели, скрити зад няколко метра здрав бетон, бостански плашила, и всякакви видове еретици.


Хахахаха, нямаше как да не направя такъв прочит на бомбите, но, сериозно, стига сте чакали някой да ви качва наготово снимки на голи жени в ряпата. Ако толкова ви требе жена, намерете си. Ако, като мен, по една или друга причина, не може да си намерите такава, си наемете една. Достатъчно продажни и меркантилни кифли има(да живее пазарната икономика). Ако изкочите с довода, че нямате пари, ами не цъкайте ряпата, а решете проблема като си набавите такива чрез извършването на платена полезна дейност. Заради подобни изпълнения на мъжката половина от човечеството и излиза лошо име, а на мнозина им се позволява да ги водят за носа.


И ИМА ОЩЕ НЕЩО. Забелязах, че не само аз съм фен на класическите стари игри, от времето, когато разработчиците ги правеха за забавление, и от сърце. Ей ви ретро скрийншотче за носталгия.






English explanation: Yea I uploaded some more photos from my personal archives and shared them "for the lols", so to speak. Some of these are rather not-easy to acquire(lightnings), so this time there might actually be value in this article after all. Enjoy if you wish.

PS:Also added couple of inside jokes, like my answer to the famous and numerous "bomb requests" and a short walk down the gaming memory lane. Because it's cool.