Мила Родино!!! А беше земен Рай.

Day 3,211, 08:12 • Published in Bulgaria Bulgaria • by bakalin

Драсти Мафията.

Честно казано, не смятах да пиша за конкурса „Мила Родино“ но след ЧУДЕСНАТА СТАТИЯ на Sollam , смятам че трябва да има и неин антипод.
Статията на Sollam е прекрасна, моята ще бъде ужасна.

И така... Мила Родино.

1.Пролог.

Преди десетина години в едно малко подбалканско градче един истински българин, носител даже на медала „ За Храброст“ връчен му от лично от Президента – решава да заведе жена си на заведение, да се повеселят.
Отиват, хапват, пийват както си му е реда и решават да продължат в едно нощно заведение. Влизат, поръчват, музиката бумти, те си танцуват на дансинга. Всичко е цветя и рози, докато посетителите един по един си тръгват и накрая не остават само те и горилите на входа. Едната от горилите внезапно я спохожда желанието да изчука жената на моя приятел. Предполагам се сещате какво следва. Четиримата боклука сядат на масата и почват с недвусмислените си намеци. Да, ама са объркали рейса... Приятелят ми е не само як, ами си е и истински български войник и набързо охлажда меракът и на четиримата нерези, пращайки ги на пода в четирите ъгъла на заведението.
Приятеля ми взима жена си и двамата си тръгват. Боклуците обаче се обаждат на други четирима боклука, които уж пазят съседно заведение. И докато българският войник и жена му чакат извиканото такси, изведнъж се появяват осемте бабаита и почват да налагат нашият човек.
Той, як, як, ама срещу осем назобени млекопитаещи си яде здрав бой.
Жена му пищи и в този момент покрай тях минава дежурната патрулка с двама полюционери вътре.
За тези които не знаят – полюционер е хибрид между връзкар милиционер и корумпиран полицай.
Та полюционерите, вместо да приберат осемте разбеснели се горили, арестуват нашият пребит от бой приятел.

А жена му??? На кой му пука за жена му!

На другия ден го пускат и им е през РУК-а изобщо.
Той се прибира у тях и вижда жена си ревяща и насинена. От дума на дума проумява и страшната история, че докато той гние в ареста невинен, единият боклук е забърсал жена му, нашамарил я е и я е изнасилил.

Дотука му издържат нервите. Тази РОДИНА, за която той е дал кръвта си/ реално е раняван и медал има за това/ им е през ... да не пиша какво.... за него, за жена му и изобщо за който и да е.
Взима пистолета, отива в дома на нереза – все пак е малък град и всички се познават, и хваща нереза по бели гащи.
Шест куршума в туловището и един седми, последен контролен между очите.
Оставя пистолета и сяда на стълбите, да чака полицията. Два часа чака полюционерите да се престрашат, да се съберат поне осем от тях, за да го арестуват.

Следва арест, присъда , затвор.

Историята обаче не свършва дотук.
Шефа на нерезите не може да преглътне факта че един обикновен човек може да се окаже истински, достоен българин и го поръчва. Нека го очистят в затвора.

Този българин обаче – имаше ПРИЯТЕЛИ.
Приятели, готови да влезнат в Ада за своят приятел. Приятели, които още помнят, как някога там в Кербала, той пое куршумите предназначени за тях с гърдите си.
Приятели които не спираха да му ходят на свиждане в затвора, знаейки че той е НЕВИНЕН по човешките закони и плюейки на тази Родина, която отказа да го защити.
...
И една сутрин намериха Шефа на борците проснат пред мерцедеса му, с три куршума в туловището и един контролен в тила.
...
Няколко месеца по-късно двамата полюционери разбраха значението на израза: „Да се срещнеш с товарния влак“. И напуснаха работата си... и града.

Това е МОЯТА РОДИНА.
Това е моят ПРИЯТЕЛ.
Вече е навън. Вече е свободен, но изтърпя присъдата си до последният ден. И всеки един път когато там в затвора са го питали – Съжаляваш ли? , той винаги е отвръщал НЕ.


2. Tема
Литературният конкурс за статия е на теми:
2.1„Българската кухня“

Кебабчета с бира. Това е българската кухня. След това се минава на ракия.



2.2„Българските традиции и фолклор"

Тука е лесно. Като удариш две ракии и пет бири, почва да ти става игриво. Право хоро до откат и посред нощите - " Гра-а-а-а-адил Или-и-и-и-ии-я Ки-и-и-и-и-лия-а-а-а-а-а-а-а-а--а-а"

2.3„Българските природни забележителности“.

Хм, ето ги забележителностите ни.









тука мога да сложа ХИЛЯДИ фотографии.
Защото това е Сърцето и Душата на България!
Нейните изоставени градчета и селца , в които някога баба печеше сладките катми в черният , омазнен сач.
Сач, който отдавна е захвърлен нейде из руините и седи спукан - там в тръните.

Спукан, сякаш една саркастична усмивка е застинала като забравена болка по миналото.
А миналото е запустелият гроб на баба и отдавна забравеният гроб на дядо.

А Родината??? Къде е Родината?

Родината е там, където са гробовете на дедите ти!