Нощна Фиеста част 1

Day 3,073, 17:03 Published in Bulgaria Bulgaria by Demon Lee

Здравейте, това ще е малко дълга статия, даже не съм сигурен, че ще се побере в рамките на допустимите символи за 1 статия.

Има няколко точки които ще засегна тук и това са впечатленията ми от играта, изводи от живота, опит.


Аз, като играч в еРепублик.

За мене знаете предостатъчно, какъв съм бил и продължавам да бъда. Къде вярна информация, къде не вярна.
Общо взето всеки ме е видял през някаква негова призма и разбирания.
Като играч в еРепублик аз винаги съм се стремял да правя добро, макар и методите ми да са били не особено кадърни, подходящи, обмислени, въобще не винаги съм бил цвете.
Бях сравнително млад, като почнах да играя, намерих приятели, съотборници, намерих си врагове, съперници.
С времето натрупах онлайн социален опит, какъвто досега не бях имал. Научих се да правя някои неща, благодарения на нуждата от тях в играта.
Научих се да общувам с различни видове по характер хора. Да в днешно време общото ми общуване в играта опира до псувни, закачки, тролене.
Не ме съдете - както пее Слави - такъв ме направихте. Все пак, човек е това, което другите казват за него.
Ти може и да си мислиш, че си различен, но общо взето крайното мнение го чуваш от другите хора. Те не винаги са прави, но и човек сам по себе си, също не винаги е прав, но е трудно един човек да си признае грешките. Сам , на себе си.

Аз моите грешки към вас и към мен и към еБългария, съм си ги осъзнал, те са в миналото вече, преосмислил съм си нещата и съм си взел поуките.
Със сигурност тези грешки ме направиха по добър човек, след като осъзнах къде греша. Не приемайте моя хейт към вас, като нещо сериозно.
В последно време съм се превърнал в хейтър не само тук но и в реалния живот. Това е следствие на това, че искам не искам си го изкарвам на хората, около мене заради трудната ми работа и напрегнатия и динамичен начин по които нещата се случват. Работя с клиенти от цял свят, с различни характери и повечето са откровени идиоти.

Тук в играта, аз винаги съм гледал да се развивам сравнително бавно, спокойно, без да търся да съм топ 1 играч, без да се притеснявам от факта, че някой би ме минал по дадени критерии. Даже и пакове не си купувам, няма особено смисъл. В края на дена нищо особено не се случва. Победил си някъде, спечелил си битка , война. И какво от това. Взел си пиксел , значка, титла и какво от това. Други са важните неща в живота. Наложи ми се да ги осъзная още млад.

Моя профил на практика е развит от други хора, аз съм вкарал криво ляво 1000лв пълен максимум. И то не на веднъж и не в една година. А играя от 6.


еБългария

еБългария, за мен е родината, страна която беше моя така да кажем висш еталон за морал, ценности, стойности, за приятелство, за показ на другите държави, какво е да си възвишен духовно. За жалост, докато имаше хора с много висок морал и ценностна система които искаха да го прехвърлят на другите около тях. Така имаше и продължава да има боклуци. Има да, но има и малки недорасли човечета, дето нямат нужния опит и умствен багаж да осмислят в какво положение се намират.
То просто за някой неща си трябва опит, да си го изял тоя хуй и да знаеш втори път да не повтаряш. За жалост всеки блъска стиска, само и само да мине една стъпка нагоре, да се издигне, да е някой. Разбира се в игра в която игралния спектър на годините е от 14-15 годишен до 60-70 годишен, е напълно нормално да имаш много млади играчи, на които като цяло нещата не са им ясни. Нормално е да имаш възрасни хора, толкова свикнали с определен начин на мислене и поведение, че всичко ново им е невъзможно за осъзнаване и няма как да се справят с определен род ситуации.

Казвайки това визирам, че просто не всеки е създаден за всичко. Човек трябва да знае кога нещо не е в неговите сили и да отстъпи крачка назад, да си изчака реда.
Намерете си силните точки хора, намерете ги. Не надхвърляйте прага на вашата компетентност. Защото, когато това става, става мазаляк.

еБългария, в тази игра изпълни всичките си задачи. ние я превъртяхме вече. Няма за какво да се борим.
Бяхме топ 1 държава в играта, бяхме с най силната армия по едно време, бяхме в най силните съюзи, бяхме с наши приятели не в 1 а в 2 съюза макар и за кратко.
И все още имаме приятели, все пак и в това успяхме, създадохме си приятели. Изнесли сме поне по веднъж всяка от силите на картата.
Няма сила която да ние скочила и да не е яла бой в последствие. Щото сме твърдоглави упорити и не се даваме лесно.
еБългария, не е по политиките и там разни дипломатическия решения, ние нашите решение сме си ги взимали с оръжия в ръка. Последните години ме отвращават всичките опити да бъдем интриганти , да играем както Хърватия играе, да се мъчим да се надминем по компетентност, и то каквото нямаме.

Защо хората в нашата страна напускат играта?
Еми не е точно каквото си мислите, не съм сигурен, че и аз знам със сигурност.
При мене нещата са прости, безсмислена игра, няма смисъл да се играе. Толкоз. То стана днеска пуснеш няколко бона в евраци утре се едно не си ги пускал.
Е за какво да биеш да мъчиш да трудиш , въобще да висиш, кат накрая кат му дръпнеш чертата ти нищо не постигаш. А то трябва най накрая и да има приемственост между един управляващ и друг. И какво става когато те имат коренно различни виждания за нещата, или играта се променя и просто до вчера каквото е било на мода изведнъж става безполезно. Ами почват се нови промени, нови неща да се гласят, нов труд, нови нерви, нови псувни. Безсмислено. Човек кат си изпълни мини таргетите в тази игра и после осъзнава, че най голямата полза е да си шитне акаунта за някакви пари и айде.

Тази игра преди всичко е социална, нали така. Живи хора сме, не сме някакви ботори. Е, еБългария има и социална изградена общност, правеха се срещи, правеха се събития, снимки у а. И в това успяхме. не сме някаква умряла държавица дето повечето и играчи са я сърби, я някакви други.
Така че хора, казвам ви, няма за какво да съжаляваме ние като общност. Защото ние я играхме тази игра през тези години и постигнахме нашите поставени цели.

Връщайки се в спомените си от преди години, нещата при нас винаги са минавали весело. Не за друго, ами защото ние не сме много сговорна дружина. Но нещата някак си се до бутваха, до някакъв ефект. Може би това, което прави нещата интересни са вътрешните интриги между различните фракции, които общо взето те карат да се чувстваш част от нещо и че спориш с някой за нещо. Има предмет на дейност.

еБългария не е провал в моите очи. Това е. Ние сме победители и трябва да се държим, като такива. Разни други държавици не могат да се изсипват и да се правят на велики щото днеска точно днеска те са спечелили. Тая игра няма край, има само начало. Но началото насам, ние ги разбихме по доста пъти. Така че... ще ме извиняват ама това, че не сме комплексирани достатъчно, че да се намъкнем тука 10 000 човека, че не сме комплексирани достатъчно, че да намъкнем 50 000 полски мултака, че не сме като сърбите да си викаме 10 те най многобройни футболни агитки в играта да бият под строй, че не сме комплексирани толкоз, че да търсим как да изкараме другите лайна и да се чудим как да им направим гадно подмолно и за това да не сме на топ 1 място 6 години подред, моля ти са това не ме прави looser.
Това ме прави човек които е дошъл наиграл се е , и си бил шута по живо по здраво и си живей живота. Ред е на другите да пораснат.


За съюзите.

Съюзи е имало и винаги ще има. Ако трябва да кажа, кой съюз за мене беше най готиния от всичките, сигурно няма да има кой да кажа. Аз лично мразя ЕДЕН, не за друго ми щото , много измекяри там бе, много матрял за продан. Феникс донякъде беше ок, поне ония години на мен ми се струваше.
После не съм бил активен много по времето на КоТ и на Аврора, макар че последните ги закрих. Но, като цяло, то и моето време да лежа по 24/7 в битките мина отдавна. Това е занимавка за човек без работа, които тепърва ще трябва да се учи как да организира хора да натискат копчето в координация с другите. Детска игра. Аз това го правя, вече на по висок левел в реалния живот. Хубаво е когато даваш на някой път, ама е хубаво и да не го оставяш да се насере със се гащите до ушите. Пример тука едни двама дет ни наебаха в девета глуха.

Това, че някъде си имало господна намеса в тия съюзи и не са се пръкнали сами по себе си е ясно кат бял ден. Все пак тия маси някой трябва да ги бута една в друга, че иначе няма кой. То е доказан факт и закон, че кат пуснеш камък във вода, рано или късно камъка потъва а следите във водата заглъхват. Трябва да си има от време на време някой да метне други камъчета, че да движи колелото по сметките. Иначе те малки камъченца , големи камъни пробваха, ама то пусто глупаво, търси си приятели а не гледа щетата. Добре, че има едни продажни хървати и едни комплексирани сърби, та да може да бутне де трябва, че да се получи ефекта.

По принцип, неутралните държави в тая игра, не са особено в добра позиция, пък ние хептен не сме в добра позиция следствие на нашата геоложка позиция на Балканите. Обаче админите ни направиха добра услуга като ни дадоха перспективата да си пренаредим бонус ресурсите. По тоя начин вече не сме толкова апетитни откъм територии , а пък щетата ни все още е достатъчна да влезем кат таралеж в гащите, ако някой реши да ни занимава. Общо взето, важи и приказката, да би мирно седяло не би чудо видяло.

Много се ядосвах навремето, когато обърнахме мпп-тата. Не заради друго, а защото така или иначе на Феникс края му се виждаше, добре си бяхме неутрални, ама същия щурман де сега оди да бие за тоя неутралитет , същия той ни набута в Еден. И какво да се прави, станахме предателите. Не че някой го трогна това, о не всички бяхме на много кеф, щото и новите ни дружки мятаха каквото се сетят само и само да ни привлекат в лапите си. Което ми напомня метода с които привлякоха и Чили тия години. То щом 1 път е работило , що да не проработи и дваж. Така си я мислят и така си я направиха. И стана. И после кат станахме неудобни щото, и ние човек и ние искаме да прилапаме част от баницата. Да ама това върви и с анална изненада със пуйка. Щото не може да искаш и да има и за тебе и да ти е готино и удобно, трябва ти е гадно, щото ще си помислиш, че си станал сам шеф, а на ония от Еден шефчета нови не им трябват, само васали.

И те така я избутахме тия години, какво да се прави, хората се менят, но опита да се предаде.. ами не. Всеки повтаря една и съща грешка. За жалост, като част от един по голям филм и сценарии, ние сме подвластни в голяма степен на това което ни заобикаля и се случва. Общо взето имаме лимитирани откъм време и пространство реакции и няма кой знае какъв избор. Понякога просто си трябва да го пуснеш без бой по течението и да си чакаш реда next time.


За Приятелството

Много се изписа много се изговори. Едни казват, че няма приятелство има само интереси, други смятат щетата , трети отхвърлят предните две като съществуващи и повтарят като шизофреници приятели та приятели.

Истината е, че нещата не са черно и бяло. Едно време и аз така ги мятах нещата и ми казваха - ама ти гледаш черно на бяло. Ами така е гледах щото аз търсех най просто общо кратно, или иначе казано някакво алгебрично просто решение, което да не ме кара да го умувам толкоз. Отиваш правиш това и това, и готово. Стига толкоз мислене. Да ама нещата не са така, когато става дума за отношения между две живи същества от човешкия вид. А какво остава до две или повече съвкупности от хора , националности, религиозни и какви ли не възгледи, характери , черти , опит, разбирания за живота. Въобще няма как да на паснеш хиляди не съответстващи си едно с друго колела от машината. Така, че то да върви гладко, без ядове, въобще рай. Няма такова нещо.

Тук трябва да се подходи по различно. Трябва да има малко отсяване на нещата. Трябва да се види точно в конкретната ситуация как е най добре, как ще се отрази в бъдеще време. Да се избират така да се каже "по малко лошия вариант", защото няма перфектен. Всичките имат недостатъци.
Понякога, ако не си сигурен, какво искаш да правиш, ами не го прави. Но и когато става дума да взимаш отговорни решения от името на цял народ, не можеш просто ей така да претупваш нещата и да си мислиш, че ей тъй ще мине. То може и да мине, ама става малко като напукванията по ръба на метала, както сме свикнали да виждаме в разследванията на самолетни катастрофи. Ти може и да не виждаш ефекта, но ефект има и се някога ще удари някъде, и не се знае кое ще е катаклизмът.

А те са неизбежни. Ние като общност сме една вълна от различни личности и образуваме течения, тези течения менят своята сила, форма, посока с времето, те се менят при всеки чужд фактор, които се намеша и може и много бързо да избие като няколко метрова вълна или малко по малко да избие като прилив или да заприлича на отлив с прииждащо цунами. Човек трябва да ги знае тези неща. И да не се плаши, когато такова нещо се случи. Нормално е. Просто трябва да се проследи, къде ситуацията се е наежила и да се вземат съответните контра мерки.

За жалост и тук нямаме психолози, а не че и ако имахме това щеше да помогне. Просто няма контрол, а и не би трябвало да има такъв над свободната маса от личност, които обитаваме тази виртуална реалност.

Приятелствата са крайно субективни неща, що се отнася до тези визирани в играта между различните държави. Може да има симпатии, но в края на деня, като удари чука и наковалнята, всеки се оправя с проблемите си както може. И това не е нещо ненормално или лошо или края на света. Това е просто, както нещата се случват.

Извинявам се, ако не можете да следвате мисълта ми, но аз преливам от една фаза в друга и затова има и отклонения.

Да завърша за приятелствата - те са тектонични сили в тази игра, защото са анти админски и вървят противоположно на това което целят те а именно колелото да снася в сметките. Колкото повече се мъчиш да ги държиш, толкова повече съпротивление ще срещнеш по пътя си. Не ми вярвате? Е огледайте се.


Интересите

Говорейки за интересите по нагоре. Ами всеки в крайна сметка се бори за нещо. Не е срамно да си признаеш, че имаш някакви интереси.
Ето аз имам скромно желание за президентски медал да кажем. Не, че съм умрял загинал за него, ама виждате ли как добре ще заформи групата от медали дето вече съм взел, ще пасне идеално. И остана още един да преборя и профила да кажем е готов завършен откъм вид. Това е нещо като микро цел за играча да го държи в играта.

Понякога имаме групи от хора с общи интереси, така оформяме отряди, партии , конгрес, президент и диктатори , КС-та и други не официални групички.

Държавите сами по себе си оформят съюзи за да се справят с общите си проблеми. Както Ави каза, ако ще правите съюз , е па гледайте да е такъв дето поне ще можем да си свършим някаква работа едни на други, не да сме се малчугани повечето които висят затрити полугодишно и се чудят как да вържат двата края.

Не ме разбирайте погрешно, ама съюзите освен приятелски - ей така за фъна, се правят и с цел да докараш някаква щета, че да прокопсваш от нещо, за какво плащаш тия мпп-та иначе.

И докато ние с приятелите може да сме си приятели про форма в наш си съюз, който да не ни задължава да сме от едната страна на барикадата, дори може да не ни задължава да не се бием помежду си. Все пак игра е, кво толкоз, де ще си налетим няколко пъти и ще се изнесем едни други, сякаш кат си бил малък не си се плющял с приятели на CS в най близкия компютърен клуб.

Друго е вече съюз базиран на интереси. Там нещата са дебела работа. Имахме ONE TWO и прочие съюзи базирани на интереси.
Те плющяха с огромна щета ама защото не бяха събрали мъпетите, ами си бяха стабилна сила, всяка една държава вътре.
Един съюз, от които искаме да имаме и ползи, а не да гинем изтрити , трябва да е пълен с равни по сила на нашата държава или НАГОРЕ , а не обратното.
И те тия държави няколко от тях да не са под индиректна заплаха от затриване, бога ми , как ще се оправиш иначе, ако тия държави ти бият шута да се спасяват по единично? Както и стана при краха на Аврора и Сириус.

Последните събития тука гледам, едните реват за сръбски плескавици другите за лютиката. Ама то проблема не е там, ама единия що бил дал няколко хиляди евраци, а па другия не е спал от 8 месеца за да постигне нещо си. Еми не става. Вкарват се прекалено много лични впечатления и виждания за нещата.
Малко се търси подкрепата на хората, които са те издигнали и де факто са ти дали доверието си, че ще им представиш гласа подобаващо за 1 месец. Или повече.

В крайна сметка никъде няма да ходим и това е, 10 дена ред кръв ред сополи.


Интригите
Какво да ви кажа, както казах тука е веселата част, ако не бяха тия интриги, тука едно 100-150 човека отдавна да ги няма. Че кой го интересуват някакви безкрайни битки, дай му подиум и му гледай сеира.

РИП ли сте умрели ли сте не знам. Да ви кажа, честно въобще не смятам че крадете държавни пари, това ви пускам крачето да се задавите от злоба и слюнки докато сипете псувни и оправдания. Нали най сладко е да предизвикаш някой, а той като гузен негонен бега да се оправдава. Тогава лъсват ризите привидно скътани и скрити преди това ама веднага щом някой те бутне всичко си казваш.

Мен ми е ясно, че вие и тия другите летящите мърши, сте чисти като Дева Мария, ама действията ви са кат на порно звезда в цикъл. Хем ви се иска, хем не можете.
Щото то не става само да бръкнеш и да заредиш от картата и да си мислиш, че си го хванал за шлифера. Въобще да тръгнеш да си представяш, че ще над цакаш професионален карта-раздавач с неговите карти, направо нямам думи. Да за ония от запад и ония още по на запад говоря.
И двете страни са истукани професионални карта-раздавачи откакто ги помня в тая игра, да тръгнеш да си мислиш, че точно тях ще излъжеш.. аа ми не лъжеш са. Те са ти наредили картите и само те чакат да блъфнеш да ги то турят анално, кога ти е най кеф. Ей сега видели какво са случи.
И двамата действаха синхронно и си пратиха спатиите в третия играч при раздаването и на нас ни остана само да си го турим анално или да чакаме някой друг да го направи. Дзънка тръгна женската при първия вариант, ама вие се метнахте да осигурите вторият. То няма значение де, то всичко е положено вече и само човек никога не играл на покер може да сложи бита карта насред масата и да си мисли, че е ударил великата ръка.

Истината е, че отново като по команда си развихрихме една гражданска война и утрепахме коня от простотия. Българска простотия.

В случая Астерия победи и оцеля, ние да му мислим. Хърватите са готови с новия си проект и набират желаещи. Нии кат големите путки, ще гледаме пак отстрани. Обърках, ще гледаме от долу нагоре.

Както и да е де, нали казахме, че ние сме я превъртели тая игра вече, ама както хората казват, никога не е късно да станеш за резил.


Ползите и загубите
Какво спечелихме, какво загубихме. Спечелихме изгубе�