Л Е К С И К О Н - брой 10

Day 4,102, 04:12 • Published in Bulgaria Bulgaria • by The Nutcracker

В днешния Л Е К С И К О Н ви представям повелителя на хармониката


Име?
По принцип Мартин, но понякога се случва да ме наричат и с други по-весели имена.

Години?
След около месец ставам на 19.

Професия?
Ученик съм, та професия все още нямам.
Но съм професионалист в немалко неща.
Професионално разхвърлям, професионално лазя по нервите на хората, професионално попадам в тъпи ситуации и не на последно място - професионално отлагам всичко за последния момент.. и все пак се справям.

Разкажи нещо за себе си?
Идеалист, мечтател, любознателен и доста разсеян.
Разпилян човек съм, дори и в интересите си. Проличава си веднага, когато погледна назад към спортовете, които съм тренирал. На 8-годишна възраст станах международен шампион по шахмат. Няколко години след това бях футболист. После плувец (в продължение на 2 седмици). Междувременно и акробатика тренирах, пак за кратко. По-сериозно след това се занимавах с карате. С две думи – през всичко съм минал, дори и на спринт да е било.
И нека каратето да не ви заблуждава – кротко момче съм. И добричък, макар и устата ми да е голяма.

Кой си ти в eRepublik?
Не мога да отговоря еднозначно кой съм аз в eRepublik.
Зависи, кого ще попиташ.
Все пак, тук (уж) се влиза, за да се разтовариш. Затова и понякога съм показвал измореното
си Аз, понякога енергичното си Аз, понякога недоволното Аз.. с две думи – играта е огледало на настроението ми.
Но смятам, че ако задам този въпрос на приятелите си тук, все пак ще кажат поне една добра дума. Това ми е достатъчно.
https://www.erepublik.com/bg/citizen/profile/8893396

Герой?
Майка ми. Има хора, които животът ги гали с перце. За майка ми обаче животът винаги е бил спаринг-партньор. Нищо, че е 50 килограма, прекланям се пред силата на тази жена. Няма сила на тоя свят, която да може да я прекърши.
Трудно се живее с човек с толкова силен характер, несломим дух и решителност. Но знам, че най-трудното ще бъде един ден да живея без нея.
Вероятно въпросът е целял друг отговор, но първичната ми асоциация с думата „герой“ е майка ми.

Кога и как научи за играта?
Ако не се лъжа, да съм бил на 12 години. Тоест 5-6. клас някъде. Как съм научил за играта, не помня. До колкото знам, по това време е имало война с Турция. Вероятно и аз като повечето хора тук, съм влязъл да помагам на татковината срещу пуйките 😃 Но тогава не разбирах играта и сравнително бързо си бих шута.
Завърнах се в началото на 2016, вече по-мъдър, по-голям и по-нахъсан.
Да, определено съм бил доста по-нахъсан, защото все още се подвизавам 😃

Отряд, как и защо?
Бил съм общо в три отряда и е доста вероятно бройката да остане завинаги такава.
Първият ми отряд беше Knights of Honor. Там се задържах сравнително дълго. Избрах го, защото беше една от опциите, които играта ми даде, когато се регистрирах. В отряда се сприятелих с рицарите и си прекарвах добре. Лошо не видях от тях, напротив – помагаха ми доста. Проблемът за мен беше ниската активност.
Именно затова и станах мравка. В мравуняка се задържах не повече от 2 седмици.
Сега съм в ПЕРУН и се наслаждавам на всеки момент в отряда. Интелигентни, стойностни хора, с които ми е кеф да общувам. Разбира се, удряме доста тежко. Това ми харесва най-много. ПЕРУН за мен е виртуално семейство и приятели.

Партия, как и защо?
Имам известни опасения, отговаряйки на този въпрос.
Бил съм в общо две партии. Вероятно ще изненадам немалко хора, но първата беше БНФ. Прохождайки в играта, бях вербуван от Щурмана. Още млад и зелен, незнаещ (и нехаещ) за политиката, влязох и дори бях техен депутат веднъж.
След това напуснах по мое усмотрение.
Видях неща в тази партия, с които не можех и все още не мога да се асоциирам.
Замених БНФ с една обещаваща идея, в която повярвах.
АЛИАНС. Поседях и там, бях техен депутат и така.
Към днешна дата съм безпартиен. Политиката е нещо, от което просто исках да вкуся.
Е.. наситих се за месеци напред, дори години, ако щеш. Напускането ми на партията беше спонтанно и породено от една конкретна ситуация. Може да съм всякакъв, може да правя грешки, но мразя, когато ми се размахва пръст обвинително. Особено, когато отсреща не се поглежда обективно на нещата.

Бил ли си депутат? Ако да, какви са целите ти като такъв, ако не, не какво би те подтикнало и за какво би се борил като депутат?
Вече споменах, че съм бил депутат. С четири депутатски медала дори съм се накичил.
За какво съм се борил ли? В тази игра винаги съм се борил за едно и също нещо.
България.
Аз съм доста самокритичен и никога не съм напълно удовлетворен от резултатите си, но все пак смятам, че успях да дам своя принос.

Ако те поканят да си част от президентския кабинет, каква длъжност би ти подхождала най-много, с какво би бил полезен?
На този етап със сигурност бих отказал каквато и да е длъжност.
Но за последните месеци, в които бях част от кабинета, попих доста от добри управници. Смятам, че на този етап мога да изпълнявам доста от длъжностите и при наличие на желание (и време!!), бих се справил добре.

А президент?
Цуц, сакън!
По-скоро да ям стъкло.

Какво би посъветвал новите неопитни играчи?
Да се забавляват. Да питат, без каквито и да е задръжки. Така се учи човек. И в живота, и в тази игра конкретно. Добре би било да се социализират – отряди, чатове .. всичко помага.
А по-конкретни съвети – да си пазят златото, да събират вафли и да играят умно. Ако не им се получава – да се съветват с хора, които могат да играят умно 😃

И последно, но не и по важност. Какво те задържа в игата и какво е тя за теб?
Хаха, ами голяма краста си е тази игрица.
В началото беше страст в чиста форма. След това намерих приятели. По-късно вече бях поел ангажименти към доста играчи тук. Чувствах, че съм им полезен и това ме задържаше.
Сега не знам кое ме държи тук. Може би е навик, може би все още съм си запален.. наистина не знам. Но фактите са, че съм тук и ми е забавно. Макар и да има моменти, в които си късам нервите.

Цуц, много благодаря за поканата да попълня лексикона ти.
Страхотна идея, ще се радвам да се изредим повечето играчи.
Поздрави на теб и на тези, които ще изчетат фермана.

о7