Един ден в дюкяна

Day 2,044, 12:40 Published in Bulgaria Bulgaria by the_patriotBG


Имало едно време едно малко царство, затънтено в гората.
Като всяко царство и нашето си имало малко дюкянче.


Като във всеки такъв тип магазин вътре имало всичко необходимо.
Собственик бил Магазинера (озлобен от живота човек на средна възраст),
както всеки ден по това време той седял по турски зад тезгяха и разглеждал
домовата книга. Чудел се кой да мрази след обяд. Магазинера си имал обичай,
до обяд мразел себе си и проклинал живота, а след това някой поданик на царството.


Този път той бил по-замислен от обикновено. Причината била, че се скарал с
главатаря на една от бандите в царството тази на "Свраките".



До като се чудел с него ли да се занимава или с някой от бандата,
по радиото започнала емисията новини. За съжаление те не били добри
за Магазинера. По радиото съобщили за провален опит за превземане на
властта от член на неговата огранизация "България търси таланти".
Техният шеф храбрият Мултимбер обаче и този път ударил на камък!
А иначе при успех бил обещал на Магазинера малка субсидия с която да
санира вехтият дюкян и да започне изграждането на верига от такива в
царството. Също така щял да бъде говорител, не че имал качества, но
поне спамел по пощите на другите поданици с листовка с намаленията за неговият магазин.

В този момент вратата се отворила и вътре влетял Шпилко, стар познат на
Магазинера с когото често пъти се събирали да мразят заедно.
Шпило идвал с молба към Магазинера. Искал да му даде стара стока с която
да нахрани членовете на другите организации Организацията на Демократите
и тази на НАГОРЕ.
Понеже нямал възможност, а много му се искало да сипе помия по тях. Знаел
че в дюкяна стоката е скапана, но за сметка на това скъпа и бързо се разваля
и можел да вземе помията без пари.
Илко взел две баки и тръгнал, на изпроводяк Магазинера му казал:
-Нека омразата бъде с теб!
След което целунал портрета на Мултимбер, които бил закачен срещу вратата на
дюкянчето.


Преди да се разделят Магазинера попитал Шпилко, дали ще му ходатайства пред
вече не съществуващата армия на царството да го пази от лошите "Свраки".
Проблема бил, че преди да почне да мрази "Свраките", той дълго време изливал
омразата си по армейците, за това се надявал времето да е заличило този момент
и те да му помогнат. Другата надежда на Магазинера бил храбрият Емилиан, той бил
от най-здравите момъци в царството, говорило се, че ръката му е 75 сантиметра.



И все пак Магазинера останал верен на своето житейско мото, че една лъжа повторена сто пъти става истина...



Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.