Join the new world

През вратата на апартамента на Дебел Сашо се чуваше силна музика.

Seasons don't fear the reaper
Nor do the wind, the sun or the rain
We can be like they are

Come on baby
Don't fear the reaper
Baby take my hand
Don't fear the reaper

.............................

Дебелия заудря бедрото си с длан в такта на песента и запя единствената и част, която разбираше.

La, la la, la la
La, la la, la la

..............................

Изведнъж столът издаде странен, скърцащ звук, за секунда, достатъчно време дебелото момче да смени ъгъла на своя мироглед, принизявайки го на кота под. Още един счупен стол, помисли си Шишо, вече няма да си купувам столове, пари хвърлени на вятъра, ядосваше се той докато потъркваше с ръка натъртения задник.След минута самосъжаление, Дебелия се претърколи по корем, като с едната ръка се подпря на пода за да не се превърти от инерцията пак по лице, след което сви крачетата в коленете, навирчи дебелия си задник нагоре и с няколко мощни оттласкания успя да се надигне, първо на колене а след това и прав, а на лицето му се бе изписало, гордото изражение на състезател по вдигане на тежести, счупил световния рекорд в движение, ставане със собствено тегло. Шампионът си е шампион.

Днес Дебел Сашо искаше да си почива от натовареното си ежедневие изпълнено с непрестанно ядене на кюфтета, палачинки с шоколад, пак кюфтета и всякакви бивши живи творения, родени за да бъдат изядени от всеядната му уста. Парадокс. Някой работи се раждат за да бъдат основно изядени или в по-богатите общества убити и изхвърлени на боклука. Работи. Дори и Дебелия ги смяташе за работи, а те си бяха живи, като него, преди да...........уф, ужас.
Дебел Сашо беше решил да става вегетарианец, като по този начин искаше да увеличи застрашената популация от розовии прасенца, в огромната си част служещи за неговото изхранване. Колко ли прасенца щяха щастливо да си ровят зурличките в кочинката и да си квичат махайки с навитата си опашчица след този съдбоносен за техният вид ден. Тази мисъл караше Дебел Сашо да се усмихва с умиление. От днес беше дошъл редът на зеленчука. Краят на доматите, краставиците, червените и зелените чушки потопени в марината, както и на зелето, морковите, ряпата и карфиола наближаваше, като 2012 в календара на маите. Безмилостно. Палачинката се бе обърна и видовете смениха своето положение в света. Дебелият отхапа с едно рязко движение половин морков и започна да хрупа енергично.
Хруп-хруп-хруп-хруп-хруп-хруп-хруп ........................... хруп-хруп.
Уф, изпъшка Шишо след минута и половина хрупане на оранжевия корен.
- Няма да стане така - каза на оцелялата половина на моркова в дясната си ръка Дебел Сашо - искам да те изям ама не мога. Зъбите ми ще изпадат след година ръфане на корени и грудки.

Дебелия стана от масата отиде до хладилника обгърнат от дебела верига заключена с катинар, взе ключа напипвайки отгоре му, и след секунди отвори вратата.

- Извинявайте, прасенца мои - каза на купата с кюфтета стояща точно срещу него - повече никога няма да ви изоставя.