Join the new world

Не е важно дали имаш златна мина. По-важното е да се чувстваш щастлив. Пък и златните мини са до време. Пари. За какво са ти? За власт? Да. За по-добър живот? Да. За да имаш, ти и семейството ти, спокойствие пред утрешният ден? Да. За да може да си независим от пошлата неправда? Точно, така. За да си Батман, който през нощта, гони бандитите с супер-хипер мощната си кола-самолет-амфибия-вседехот-вертолет-ракета 6 в 1? Ма-а-а-л-к-о е, би казах Ханко, точно в този момент. Чувате ли го?
С няколко думи казано, парите са си пари каквито и лоши работи да си чувал за тях от бедните си приятели. За обикновените хора, парите са лошо нещо, по същата причина, по-която и гроздето е кисело, за лисицата. Нормално. Психологията го обяснява. Това не е лошо. Лошото е, че парите биват придобивани от случайни минувачи по тротоара на късмета. Защо? Защото така е трябвало да бъде. Находчивостта, знанието, сръчността и интелекта винаги са били по-безполезни качества, от качеството, баща ти да е бивш министър на икономиката или бивш кмет на средно голям град. И ако не може, всички да имаме бащи, министри и кметове, то какво да правим с тези, сирачетата, изоставените в киреча, без връзки на обувките си. Да ги поощрим да учат и да им обещаем, че след като си научат едно хубаво, живота им ще стане друг, по-добър и справедлив. Аз не мога да ги лъжа. Не мога да ги гледам в очите и да им обещавам Валхала при положение, че знам, че всъщност живота е шиш с малки и големи проблеми, поръсен с злоба и мъка и сервиран с голямо количество несправедливост.

Справедливо ли е да живеем в държава в която злоупотребете с власт и положение се приемат за нещо нормално? А справедливо ли е децата в тази държава, болните деца, да умират защото някоя леля или чичо е излъгал в работата си и е взел паричките с които те, болните, можеше да се излекуват или поне да притъпят ежедневната си болка. Само този който не го е боляло всеки ден ужасно, само той не знае за каква мъка става дума. И какво правим ние. За да компенсираме несправедливостта даваме от малкото, което имаме за да помогнем на горките деца, защото и ние сме били деца и знаем колко е тъжно да не можеш да играеш пред блока с приятелите си а много да ти се иска. Справедливо ли е това? Не. Не е справедливо. Справедливо би било чичкото или лелята виновни за това децата да страдат 24 часа на денонощие, да бъдат заключени в тъмен затвор, без светлина и с оскъдно количество храна, колкото да ги поддържа живи а те да страдат поне наполовина на децата, които са обрекли на мъка. Ето това е справедливост. Колко още много несправедливост има тук в нашата страна? Ако искам цялата да я напиша няма да мога да я събера във всички редове дадени ми тук. Несправедливост. Дали ако имахме златна мина щяхме да се преборим с нея и да я отстраним завинаги от тук?