Стари спомени или глас в пустиня?

Day 1,944, 14:32 Published in Bulgaria Bulgaria by Mr. Yanakiev

Помните ли 1994? Живота не беше много по-различен, с изключение на сегашният технически напредък. Нищетата и мизерията бяха съизмерими със сегашните, заплатите ниски, магазините празни, пенсионерите не доволни, улиците с дупки – някои бяха по-малки от сегашните, ние бяхме с 19 години по-млади, други от вас още не са биле планирани, но тогава се случи нещо, което временно ни обедини. Нещо, което успя да ни избави от ежедневните проблеми и лошите мисли. Нещо различно от това да се обенидяваме само когато сме крайно застрашени и стъпили на ръба, както през 1997-ма и сегашните протести. Бяхме обединени от положителни емоции и щастливи моменти!

Това са част от „виновните“!



Шепа хора, започнали плахо, пред погледите на тълпите запалянковци, но с малко късмет и отборна игра успяха да изкарват на улиците цяла една страна да сподели радостта си с тях!



Да съберат приятели, роднини и непознати заедно! Да накарат малки и големи бизнесмени да бръкнат в собственния си джоб и да дадат поне по една бира на тълпите ликуващи хора! Да накарат по-голямата част от света да отвори атласите или да завърти глобусът и да се информира „къде аджеба се намира България“!







В нашия малък виртуален свят също имаме своите щастливи моменти /обикновенно след епични битки, победи или загуби/ и тогава се чувства един колективизъм, но винаги има хора, имащи се за влиятелни в играта, които дръпат останалите назад. Защо? Защо всеки път вместо да изваждате стари гафове за някого, не напишете какви положителни неща е сторил? Защо не пробиете злото в сърцето си и пуснете куршум на песимизма в главата си? Защо не бъдете позитивни и не работите заедно като екип?



....