Join the new world

Здравейте,

Замисляли сте се когато погледнете страните от топ 5 във всички класации, защо почти през цялото време от своето начало в играта, Страни като Сърбия, Македония, Румъния, Гърция и не на последно място България, задържат такива позиции, как така толкова малки страни в реалния живот са такива "велики сили" в тази игра?

Защо тази игра е толкова добре приемана от тези страни...

Може би защото винаги сме били хора втора ръка и винаги някои друг е диктувал съдбата ни, може би в тази игра хората търсят "възмездие" за изгубеното минало оцапано с нашата кръв, кръв която е написала историята ни, но автора не е народа, народа е само инструмент, перо в ръцете на великите писатели..
Дали не страдаме заради лошите управници или малшанса да сме на грешното място, дали е виновна вековната ни история, дали ни толкова много, че избора които се налага да правим е непосилен за нас и затова трябва някои друг да решава нашата съдба. Дали не сме твърде ангажирани в опитите си да се докажем на съседа, приятелите, роднините и сами да правим грешка след грешка, само защото искаме да докажем че можем всичко, но в крайна сметка да не правим това в което ще сме най-полезни.

Дали всъщност това не е поредната гавра със Балканите и дали играта на великите сили не се е преместила от дъската в Интернет пространството, винаги сме си мислили, че ние диктуваме играта, през различните периоди са били Сърбите, Румънците, Гърците, приемаме играта толкова на сериозно, че самата бруталност в политиката, икономиката и военния модул карат средностатистическия възпитан западняк да спре да играе и да остане отвратен от грубия налагащ се модул..

Най-голямата заблуда през цялата ни история на този полуостров е била когато са ни карали да се чувстваме значими, опиянени и със замъглено съзнание да се хвърлим в дълбокото, заради страните направили ни "комплимент"

Винаги вървим с 20-50 години след останалите западноевропейски страни, може ли страха ни към промяна да ни кара да правим толкова малки стъпки, да искаме да стъпваме само на твърда почва и това нямаше да е проблем, но почвата не е твърда, тя е пропита с кръвта на хората дали живота си за свободата ни, за това гордо да стъпваме с широки крачки към бъдещето...

Дали наложения модел от миналите поколения е грешен?
Според мен той е бил правилен, но за едно отминало време и сляпото спазване на тези правила, (да чакаме да хванем клон преди да се пуснем от този на които се държим), сега ни изиграва лоша шега.

Не очаквам мненията ви да бъдат, че сме боклуци и че не струваме, целта ми е поне малко да се замислим, дали всичко което правим е по наш избор или го правим заради другите.

"Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ"

с Уважение,
cTaHucJIaB