Върнах се от Европата

Day 1,166, 07:05 • Published in Bulgaria Bulgaria • by wmwmw

Привет, скъпи есънародници! Както най-вероятно не знаете, миналата седмица бях евродепутат за един ден в Страсбург, та и аз видех свет.
С две думи - разбихме ги.
Българите бяхме, може би единствените официално облечени (от другите 20 страни имаше ученици по дънки, все едно ще ходят на дискотека в Студентски град). Всички участници бяха разделени в шест зали, според темата, към която са разпределени. Във всяка от шестте зали се избира президент (председател), който да дава думата и да поддържа огъня на дискусията, и протоколчик, който да запише заключенията от дискусията и да ги даде като предложения в пленарната зала. В моята зала бяхме 4 българи (общо-взето по толкова и от останалите държави) и за президент беше избран един от българите, който превъзхождаше другите кандидати по владеене на английски, професионално поведение, както и по харизматичност. Пред нас седяха 4 австрийки, които гласуваха единодушно в подкрепа на нашия кандидат, след това ние им върнахме жеста, гласувайки за една от тях, която стана протоколчик.
Много от колегите ми евродепутати ме подразниха с простоватото си мислене. Една датчанка, например не спря да се заяжда, как в Европа не сме били достатъчно толерантни, как не сме уважавали достатъчно чуждите етноси и религии. Говориха против смъртното наказание, колко било лошо.... Добре, че накрая един ги скастри, че в Европа смъртно наказание няма, и че обсъждането на тази тема е безсмислено.
По въпроса, дали трябва да има обединена европейска армия - едно момче (от не знам си къде) каза, че ако имало евроармия, сме щели да изглеждаме агресивни и да ни нападнат. Според него, за да има мир не трябва да имаме армия, но както е казал Юлий Цезар "Ако искаш мир, готви се за война" (явно прехвалените европейци не си знаят урока по история). Освен това, ако някой ни нападне, няма да е за да си покаже мускулите, а ще е за да се сдобие с ресурс, намиращ се на наша територия. Аз, разбирасе не се обадих, защото, ако бях казал, каквото ми беше на ума, сигурно щяха да ме изхвърлят от сградата.
По-късно всички се върнахме в пленарната зала, като протоколчикът чете заключенията на групата, хора, които не са от групата задават въпроси, а президентът защитаваше решенията ни. На края гласувахме, дали предложенията се приемат или отпадат. От шест групи българите вкарахме два президента и един протоколчик (никоя друга страна не постигна такъв успех). Освен това нашите предложения се приха с най-голямо мнозинство.
По време на обяда играхме една евроигра. Имаше по една бланка за 4 човека с 20 въпроса на различни езици, като само на английски бяха 2. Повечето въпроси бяха на латиница, само гърците и кипърците разбираха гръцки, а 20-ти въпрос на кирилица го разбирахме само наще (за 20-ти въпрос като помагах на някакви, дори ми казаха, че не знаят, защото не разбирали руски).
След като си свършихме цялата работа, се проведе финала на евроиграта. Имаше 4 отбора от по 4 човека, които отговаряха на въпроси от обща култура и от областа на съвременната поп музика. Единственият мъжки член на отбора-победител беше българина Радко Котев, станал известен наскоро, като едни от петимата математици в света, които за последните 2000 години са открили решението на Аполониевата задача. Да не си помислите, че съм умен като него, просто сме съученици.
Между другото и аз добринесох, като не предложих това, което мислех (публична екзекуция на мафиотите; предложение за спонсориране на програма „АК47 за децата на България”; лекуване на наркомания с работа и бой и т.н.).
Очаквайте снимки в следващия брой (когато не ме мързи).