99 диктатора

Day 2,662, 12:55 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


Казват, че лично Буда предрекъл управлението на един от най-харизматичните индийски принцове – Ашока. Хроникьорите от това време са го описали като „господар на сабята, велик войн и изключителен авантюрист“. Легендата твърди, че той е станал господар на страната след като убил своите 99 братя. В началото на управлението си подложил на тест за вярност всички министри, ръководители на области, провинциални и градски наместници. Тестът не издържали 500 от тях – и те били обезглавени.

Веднага след това той станал първият индийски владетел завладял малката провинция Калинга, отбранявана храбро от свободолюбивите си жители. В летописите се твърди, че след тази битка Ашока се променил. Вместо да се радва на триумфа си той с дни съзерцавал, напоеното с кръв бойното поле. Свидетели са записали на каменни колони, че при обсадата и битките за Калинга били загинали 200 000 войници.

Ашока останал в индийската история със своите въпроси към Буда: „Господи, какво направих? Ако това е победата, какво тогава е поражението? Това справедливост ли е или несправедливост? Това достойнство ли е или разгром? Дали направих това за успеха на моята империя или го сторих, за да разруша щастието на едно свободно кралство?“



Знам, че всеки един от нас поне веднъж в тази игра е бил на мястото на Ашока. Задавали сте си въпроси без отговор, търсели сте истината и не винаги сте били доволни от своите постъпки.

За себе си сме изградили безкрайно много и все неверни стереотипи – ние сме лоши, индивидуалисти, крадци, мошеници, предатели, родоотстъпници … Улисани да ползваме тези клишета забравяме да отбележим онези играчи и техните постъпки, които не отговарят на негативния шаблон. А такива има.

Мога да ви разказвам с часове за Шефа на мафията, Слави и Киро. Играя с тях повече от 3 години. Те са всичко, което може да искате и да очаквате от играча до вас в една отборна игра – честни, достойни, раздаващи се, помагащи. Заедно влязохме в поредната авантюра, за да раздвижим ежедневието си тук и за да видим дали има хляб в пенсиите, които още цъкат и щъкът в Новия свят. За момента ни се получава.

На няколко пъти решавах да се откажа, но продължавах, защото тук откривах нови и интересни неща. Първият път влязох в ДУЛО, след това почнах да пиша по-активно статии, а преди година станах част и от политиката. Тогава се увлякох по идеите на Борето. Изключително приятно е да се работи и да се общува с него. Винаги съм го подкрепял на избори, защото му вярвам и защото той е човек, който работи за създаването на силна българска общност в играта. Доказа го и поведението му в навечерието на битката за диктатурата ни.

Приятно съм изненадан от Иво. Не винаги е достатъчно организиран, спор няма. Понякога му липсва чувството за диалогичност, но пък почти винаги има мяра в своето поведение. Разбира се, като всеки опитен политик, опитва и да шикалкави.😃 Но пък съм сигурен, че и той иска да види силна еБългария.

Той е голяма мечка и един истниски пич. Малко са хората, с които винаги можеш да се разбереш. Съжалявам само, че се наложи да се върне при меците. Говоря ви за Пламен. Той е голям човек. Направо титан с две звезди. 😉

Едва за втори път съм депутат, но няма как да не отбележа, че един от конгресмените, които уважавам е Патриота. Не ме интересува от кой отряд е, каква е политическата му сила, какви са клюките за него. Факт е, че този човек знае как да организира, знае как да отчита и умее да защитава конструктивно своята позиция. Понякога троли, но съм сигурен, че не го прави с умисъл и заради някаква омраза. При него е за забавление.

Мога да продължа да изброявам поне до 99. Димана, Вадис, Тома, Ники, Перката, Ицо, Гогов ... Не медалите и жълтите пиксели, а тези хора правят играта приятна и интересна.

Респект, приятели.



Написах всичко това, получи се длъжко, признавам и се извинявам, за да ви помоля за нещо - огледайте се, поговорете с хората на които вярвате и на които разчитате и предложете вашата визия за управлението и развитието на българската общност в играта. Отчетете и новите промени.

В парламента зададох няколко въпроса, с цел да провокирам дискусия по темата за диктатора и неговите права. Не се получи особено смислен разговор.

Личното ми мнение е, че е задължително да дадем нов живот на политическия модул в играта. Да, трябва да съществува диктаторски съвет. Нека в него влизат не повече от 10 човека – политици и членове на военни организации.

Избраният президент може да е диктатор, но не повече от три последователни мандата. В управлението е нужна мандатност, защото това ще помогне за ротация на управленските екипи. Различни екипи – различни идеи.

Нужно е да се създаде гаранционен фонд, в който да се натрупват суми, до които диктаторът няма да има достъп. Парите биха могли да се ползват за вдигане на революция или за защита на диктатурата, в случай че сме обект на външна заплаха или диктаторът се отклони от правия път. И понеже избираме доброволно своя диктатор е редно и морално той да дари спечеленото злато от медала на гаранционния фонд.

ПП: За тази стена от текст Стоич няма вина. 😃