Join the new world

В Окото на Бурята

Част Шеста

Ордите на смъртта, на таз болест - чума бесовска излизаха извън контрола на отбраната и контрола на ОС. Ниво 5,7 и 9 бяха превзети, а интериорът им превърнат в рамките на часове в биомаса от останките на погубените нещастници.

Положението беше трагично.

***

-"Лия, идваш с мен. Време е да напуснем командния център. Приготви се - изтеглям те." - Адонис Опитни извади чипът, на който бе инсталирана ОС Лия и го мушна в своя екзоскелетен костюм, откъдето тя можеше да комуникира с него.

-"Сега накъде командире?"

-"Сега към оста - изтегляме се. Надявам се спасителните совалки да са в изправност."

Комендантът напусна мостика с остатъка от персонала си.

***

Надежда обаче не изглеждаше да има. Многобройния екип, който Добри Очи водеше със себе си беше в позиционна битка от два часа с неспираща притока си орда на инфектирани.

Това беше голям проблем защото нямаше начин да бъдат заобиколени, те идваха директно от посока на мостът, по който трябваше да се мине за да се стигне до евакуационната палуба. Единственото преимущество, което Добри Очи имаше беше, че ордите на врага идваха отдолу, нямаше как да се покачат по стените към платформата, на която се бяха укрепили той и хората му.

Това обаче не беше добре. Станцията се пълнеше с орди дивашки, а всеки паднал беше заразен с чумавия паразит, който съживяваше тялото му за нов живот - живот под хомота на заразата. Мутациите се случваха изключително бързо и доскоро нормални човеци, едва сега убити или заразени избухваха в кръв и биваха обезобразени в нови форми за нуждите на този паразит.

***

-"Оттук няма слизане...освен ако не се върнем назад и не опитаме от друго място." - продължително настояваше Първи Инструментариум.

-"Назад?" НО изходите там са блокирани! Нима ще успеем да ги отворим навреме?"

-"Заслужава си един опит."

Нямаше нужда да се чака решение. Обстоятелствата принудиха целия екип да отстъпи - в суматохата на битката, паниката и умуването на планове, от недрата на това прокълнато място се довлачи огромен, пъклен в мерзост звяр.

Голям като цял камион, дълъг и широк, подобен на огромен червей, беше се довлачила поредната мерзост на чумата - огромен звяр, който изглежда нямаше проблеми с това да се покачи на стената и да достигне платформата - крепост. Скоро всички бяха принудени да отстъпят назад.

Този звяр, сякаш не от космическа станция, а от недрата на пъкъла беше излязъл все своите жертви. Мнозина бяха хванати и погълнати, други бяха погубени от разяждащите киселини, които този отвратителен червей изхвърляше, Не останаха мнозина.

В своето бягство Добри Очи умело успя да види вентилационна шахта, през която можеше да се провре и веднага разби решетката и се хвърли в нея, а след него влезе и Първи Инструментариум.

Тези двамата съумяха да избягат...засега. Същото не може да се каже за другарите им - едни следите им се изгубиха, съдбата им неизвестна. Други - бяха погълнати от огромния звяр, а трети погубени от киселините му, или от други прокълнати.

***

-"Давай...само напред..."

-"Дано ни отведе на добро място..."

-"Където и да излиза тази шахта все е тук...на тая проклета станция."

Двамата пълзяха из шахтата и се оглеждаха и ослушваха за знаци накъде отиват. Не след дълго се чу и гласът на командирът Адонис Опитни.

-"Близо сме значи! Има изход тука някъде."

-"Хайде,напред-напред!"


Да, ето го там - решетка, през която проникваше светлосиня светлина.

***

-"Истина ли казваш?"

-"Да командир! Целият отряд на Добри Очи и Скорострел Плазма е бил разгромен от чумата. Пътят ни към евакуационната палуба е прекъснат."

-"Лия, други идеи?"

-"Можем да заобиколим, но ще трябва да минем през ада за това. Минава се през ниво 9, а то е изцяло под контролът на инфекцията."

-"В такъв случай имам нужда от всички налични бойци."

Встрани от командира се сгромоляса металната решетка на вентилационната шахта. Оттам изпълзяха Добри Очи и Първи Инструментариум.

-"Вие сте живи?"

-"Някак си да."

-"Какво стана?"

-"Превзеха платформата ни...за други не знаем, но само ние останахме..."

-"Добре...добре... Искам връзка с Дагер Протектор или който и да е боец!"

Такава връзка обаче не можеше да се осъществи. Комуникациите изпадаха в срив, сякаш планиран, всеки превзет участък от станцията губеше връзка с останалите. Адонис Опитни, Добри Очи, Първи Инструментариум и още десетина души, от които едва петима въоръжени бойци трябваше сами да преминат през Ниво 9 - сериозно замърсено и заразено от чумата.

***

Вървейки към платформата водеща към Ниво 9, групата беше пресечена от дълъг, тънък висящ израстък, на цвят кървавочервен. Докъде стигаше не знаеха, отиваше някъде нагоре. Адонис Опитни погледна опитвайки се да разбере дали е безопасно преминаването покрай тази мерзост, но в този момент нещо падна в ноздрата му и той го усети да влиза дълбоко в него, през гърлото.

Последва време, в което той кашляше, имаше главозамайване и дори беше изгубил съзнание за определено време.

***

-"...ела..."

-"Върви..."

-"Насам...насам..."

Адонис Опитни се събуди.

Бяха се изминали около два часа от загубата му на съзнание, а той и хората му вече бродеха из Ниво 9. Първи Инструментариум и още един го носеха на рамене,а Добри Очи водеше групата.

-"Кой ме повика?"

-"Командир, буден сте!"

-"Да...какво стана?"

-"Нещо падна в носа Ви и изгубихте съзнание."

-"Кой от вас ме повика?"

-"Никой командире. Какво има?"

-"Някой ми прошепна - насам-насам, ела и върви..."

-"Сигурно е от загубата на съзнание."

Комендантът обаче не мислеше така, той всъщност не можеше и да мисли адекватно. Мислите му блуждаеха, а зрението му сякаш си играеше шеги с него. Той гледаше лицата на подчинените си, но вместо да види тях и техните лица - виждаше ходеща безформена плът, гола и грозна, покрита в кръв, лицата им бяха обезобразени, а говорът им заглушен и изкривен.

-"В...капан...си..."

-"Ще умреш...от тях..."

-"...ще умреш."

-"Кой е това...?"

-"Отвличат те..."

-"Това...не са...твоите хора."

Гласовете в главата му продължаваха да го убеждават, че тези около него са врагове, а зрението му наистина виждаше само зверове, демони и прокълнати.

Скоро Адонис Опитни изгуби ума си, подтикван от гласът в главата си и от привиденията, той се разбунтува, отскубна се от придържащите го помощници, хвърли се върху им с удари и когато съзря, че към него идваха другите извади пистолета си и застреля първия стигнал до него. Млад миньор падна на земята прострелян в сърцето и издъхна на мига.

-"Назад демони черни! Вие искате да ме отвлечете и погубите! Назад!"

-"Какво по дяволите? Бързо вземете му оръжието!"

Първи Инструментариум бързо грабна ръцете на командира си и изтръгна оръжието му. Двама от отбраната го повалиха на земята и задържаха там, а Адонис Опитни не спираше да вика и проклина. От устата му излизаше пяна, от очите - кръв. Изведнъж гръбнака му изпука, а оттам започна да си пробива път някакво нещо подобно на голям израстък.

-"Той е заразен!"

Един от охранителите откри огън по цялото тяло на Адонис Опитни и той умря.

***

Шумът от суматохата и стрелбата привлече вниманието на всяка една покварена твар, погубена плът и мерзост на платформата Ниво 9. Добри Очи бързо извади чипът с ОС Лия, вгради го в своя екзоскелет и всички се втурнаха към изхода. От другата страна ги чакаше пътят към евакуационната платформа, но бидейки без нужните инструменти и кадри, то не беше ясно как ще успеят да избягат.

Докато се опитваха да отворят вратата, няколко души бяха свалени на земята и разкъсани пред очите на другарите си. Започна стрелба, разрази се битка. Врата се отвори.

Добри Очи пръв излезе, а след него тичаше Първи Инструментариум, който тъкмо да премине към това помещение бе хванат за крака и свлечен на земята.

-"Първи Инструментариум бърз, ставай...стреляй!"

-"Бягайте Добри Очи...ще ги задържа!"

Добри Очи се втурна по дългия коридор и гледаше само напред, докато зад него се чуваше стрелба, която изведнъж спря...писък и после - нищо.

Добри Очи остана сам - сам с ОС Лия.

***

Откри се широка и празна зала, която по същество беше палуба, навярно без особена функция, освен отдих и наблюдение, в дясната си страна това голямо пространство беше отворено към космоса, оттук не се виждаше бурният и оранжев Жупер, а открития космос с безбройните си звезди и милиони светове. Гледката наистина бе красива. Оттук влизаше и най-много светлина в този момент благодарение на позицията на планетата и респективно станцията спрямо оста си. Червения гигант, звезда, чието име отдавна бе забравено огряваше и топлеше станцията със своите огнени лъчи и жарък полъх. Ако обстоятелствата бяха други, този момент би могъл да бъде красив и незабравим, но не. Пространството беше огромно, а единственият видим изход беше на половин километър разстояние от единственият оцелял от това клане. Отгоре на това нямаше кой да затвори и без това повредената механична врата, по-скоро порта служеща за вход и цялото това място се пълнеше с мъртва плът обладана от нечисти и космически демони.

***

-"Добри Очи, този план не ми харесва. Знам какво си мислиш, но няма да стигнеш до края на палубата."

-"Ха...аа...какво предлагаш тогава? Ахх..."

-"След 200 метра рязко свий вляво. Има малка врата, която води към локален контролен център (ЛКЦ). Дори не спирай, това е стара врата, не изисква код нито електричество, просто я бутни и ще се отвори. Не забравяй само да заключиш след себе си, че те гонят."

-"аааа....Супер..."

Добри Очи тичаше колкото сили имаше и едва му стигаше въздух. Ето-сега. Вратата се отвори с трясък, а офицерът я затвори, заключи и барикадира.

-"ахх...хааа...уф, това беше ужасяващо..."

-"Да."

-"Какво разбираш ти? Ти си просто данни, ИИ, нямаш тяло, нито плът, нито душа."

-"Е, не така с лошото. Представи си какво ще е да прекарам останалите си дни прикрепена към екзоскелетът на ходещ мъртвец при това мутирал под въздействието на космически прах, бактерии и паразити."


-"Аха...виждам."

***

-"За какво служи този локален контролен център?"

-"Доста елементарно, но важно."

-"Е?"

-"Локалните контролни центрове са създадени с цел улеснение работата на персоналът в случай на пожар, авария, отвличане или нещо друго, което да попречи използването на главния команден център. От тук главно може да се навигира работата на станцията в определена степен, по-конкретно само зоната, в която се намираш."

-"Разбирам...Доколкото виждам тук, то западното крило липсва. Предполагам е било отстранено."

-"Да. Моя работа."

-"Можем ли да отстраним и това тук?"

-"Да,но не съм сигурна, че го искаш."

-"Защо?"

-"Защото ще бъдеш изхвърлен от станцията заедно с цялото крило."

-"Не мисля."

-"Как така?"

-"Ето там - вентилационна шахта. Ще настроя таймер на процедурата, който да ми даде достатъчно време да напусна крилото. Нека само проверя дали е възможно."

-"Ммм...не звучи зле Добри Очи. Знаеш ли? С такива планове и ти започваш да ми харесваш!"

-"Ха-ха!"

***

Локалния контролен център, в който се намираше Добри Очи отговаряше за две нива - Ниво 9 и Ниво 10, както и палубата. Това обаче представляваше проблем. Системите показваха, че вентилационната система, от която мислеше да се изниза Добри Очи водеше до Ниво 10 по път за Оста. Пълзене по вентилационната шахта за такова разстояние щеше да отнеме поне час, а системите не позволяваха дълго изчакване за откачане на цяло крило. Самата функция е замислена за извънредни ситуации, в които се предполага, че се изисква скорост и ефективност, не изчакване. Ако бъде активирана, функцията по откачане на крилото ще отнеме не повече от 20 минути.

-"Добри Очи...има и вотир вариант."

-"Какъв?"

-"Ей все пак съм ОС и ИИ от най-нов тип и клас. Мога да се свържа със системата и да ти дам нужното време. Проблем ще представлява единствено комуникацията защото ще трябва да остана тук докато ти се евакуираш."

-"Лия...нали осъзнаваш, че така ще се жертваш? Това е самоубийство!"

-"Зависи. Аз съм просто данни, не съм душа с тяло - сам го каза. Мога да изкарам в космическия вакуум или докато личното ми захранване спре, или докато не изтече естественият ми жизнен цикъл от 10 години, броено от сега - 3 и половина години."

-"Добре...добре..."

-"Хайде."

***

Добри Очи мушна чипа на ОС в съответното място, тя се прехвърли отново в системата на станцията.

-"Е, офицер Добри Очи, за мен беше чест."

-"За мен беше удоволствие Лия."

-"За мен също. Успех."

ИИ активира откачването на крилото с нива 9,10 и прилежащата им палуба. Планът беше Добри Очи да премине час път през вентилационните шахти на нивата докато стигне вътрешността на станцията и евакуационната палуба, докато ОС Лия прекъсва и включва наново процедурата по откачането на крилото. Така Добри Очи щеше да има достатъчно време да пропълзи шахтите и да се изстреля от станцията.

-Следва продължение...