Професия Мигрант

Day 3,258, 10:01 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Garabeda
Благодаря на всички вотващи и най-вече коментиращи в предишните 3-4 статии. Мисията е изпълнена. Тази статия няма за цел коментари или вотове.

Препубликувам една моя статия от личния ми блог: garobg.wordpress.com

Пиша този коментар провокиран от телефонен разговор с мой приятел, който работи зад граница. Професия мигрант. За едните си емигрант, за другите имигрант. Общото впечатление като цяло е негативно. Много българи не гледат с добро око на напусналите страната ни сънародници. Не особено добро е и мнението в тамошните държави за по-голямата част от нашенците навън. Какво е моето мнение?



Лион, площада пред ЖП гарата – чудно ми е колко от хората на снимката са имигранти. По официална статистика 15% от жителите на Лион са родени извън Франция.

Като човек, който е имал възможност да живее за малко навън, не бих могъл да упрекна хората, които отиват да работят в чужбина. Не ги и защитавам, но ги разбирам. Обикновено българите отиват на гурбет не защото им харесва, а защото нямат друг избор. Други бягат от страната ни, като я определят като „потъващ кораб“. С мисълта, че никога няма да се върнат. Причините поради които хората бягат не винаги са финансови. Понякога неуредиците в България и чувството за беззаконие отвращава хората до такава степен, че ги кара да с радост да се махнат от тук.

В последните няколко месеца двама мои познати заминаха да работят за дълго в чужбина. Единият в Англия, другия в Германия. Не работят при идеални условия. Работата им не е лека и със сигурност не е по специалността им. Парите за българските стандарти са добри, за тамошните – едва ли. Аз и жена ми също сме се замисляли дали да не „избягаме“ от тази дъжава. Причини, както казах по-горе: не малко. Вариантите за избора на държава: също не са малко.България е на 59-то място в класацията по Индекс на човешко развитие, което означава, че има пон 58 страни, в които животът на теория би бил по-добър. Нещо обаче за момента ме спира.

Знам, че Господ ме е оставил да се родя в България с някаква цел. Би било много лесно просто да избягам в държава където животът е по-уреден, парите са повече и мога да знам, че спокойно ще отгледам децата си. Има една поговорка, че камъкът си тежи на мястото и знам, че колкото и да е зле в България тук бих бил най-оценен, тук са голяма част от близките и приятелите ми. Знам също така, че бих могъл да служа на Господ, както тук, така и в чужбина. Бих се преместил да живея в чужбина само ако чувствам, че животът ми тук е застрашен. За момента изборът ми е да остана тук. А какво ще е решението ми утре: бъдещето ще покаже.