Join the new world

---

---

Ден 1232: В навечерието
Ден 1233: Атакувани от три страни
Ден 1234: Унгария ни обявява за ЕВ
Ден 1235: Мармара под българска окупация, Видин се вдига на въстание

---

---

Напуснах коктейла след като видях, че посланикът на еИспания си тръгва заедно със сръбския премиер. Имаше слухове, които трябваше да проверя.
Тичешком прекосих площада пред Министерството на външните работи на Република еМакедония и се насочих към парк “Майка Тереза”. Запалих “Хонда”-та и започнах да чакам. Минути по-късно покрай мен мина първо кортежа на сръбския премиер, а веднага след него и лимузината на испанското посолство. Знаех къде отиват.



По-рано през деня бях проверил къде е отседнала сръбската делегация – хотел “Каменния мост”. По традиция при всяко свое посещение в Скопие сръбският премиер наемаше целия пети етаж на хотела. И този път бе направил същото.
Десет минути по-късно наблюдавах скрит в храстите, как високопоставените гости слизат от лимузините си и заобиколени от охрана влизат в пет-звездния хотел.



-Што сакате, господине? – любезно ме попита усмихнатата администраторка на рецепцията на хотела.
-Имате ли слободни соби? Сакам да најмува една! – отговорих бързо аз.
-Се е преполнетите, господине! – каза тя, но продължи да се усмихва.
-Штета! Сакам да престојуваат во вашиот хотел ... И ништо не може да се направи?! – попитах аз и леко показах 100-доларова банкнота. Момичето погледна наляво, след това на дясно и каза:
-Мислам дека имаше една слободна соба. А ете 301 на третиот кат
-Хвала! – казах аз и поех подадените ключове, като не пропуснах да й дам спечелената банкнота.

Стаята беше на ъгъл и с огромна тераса, гледаща към центъра на града. Свалих униформеното си сако и започнах работа. От кафявата чанта със сребърната тока извадих четири вендузи – две за ръцете и две за краката и тъмно кафяв екип за гмуркане. Сглобих ги, намазах ги със специален крем и след като се екипирах застанах на парапета на терасата.

Лява ръка – десен крак, дясна ръка – ляв крак ... Изкачвах се бавно по гладката каменна облицовка на хотела. ДУЛО определено не ми плащаха достатъчно за тази акробатика. И пак: лява ръка – десен крак, дясна ръка – ляв крак ... Никакво поглеждане надолу. Гледаш само напред и нагоре. Като Бонд, Джеймс Бонд. Всъщност не точно като него, щото мартинито му е прекалено сухо. Сигурен съм, че трудно бих могъл да бъда забелязан, защото маскировъчния ми костюм поглъщаше светлината от нощните лампи и се сливаше с облицовката на хотела.

Трябваха ми 15 минути за да стигна терасата на 5-я етаж. Точно в този момент вратата се отвори, показа се главата на охранител, който високо извика “Чисто е!” и отново се прибра вътре. А аз притиснат до стената с плавно движение се придвижих до перваза и стъпих на здрава повърхност.
След още 15 минути в стаята влязоха испанският посланик и премиерът на еСърбия. Двамата почнаха да си говорят тихо, като от време на време се усмихваха. Испанският посланик постави ръка върху рамото на премиерът и ... Фотоапаратът запечата останалото.
Половин час по-късно стоях в “Хонда-та” и изпращах снимки до щаб-квартирата на ДУЛО.



Току-що бяха започнали да сервират супата на официалния обяд даван от Правителството на еМакедония. На дългата маса бяха седнали премиерите на еСърбия и еМакедония, посланиците на еИспания, еУнгария и еПолша, военни аташета, шефът на македонските тайни служби Александър Плужевски, Милица Янкуловска и моя милост. Часовникът ме стягаше и аз го поставих върху масата. Милица се присегна, взе го и започна да го оглежда.
-Спомен от годеницата ви командир Ривера?
-Не, Милица. Купих го с първата си заплата. И спри с този командир Ривера, за теб съм Примо. – видях, че забележката ми я смути. Остави часовника ми и се съсредоточи върху супата.

На масата разговори почти не се водеха. Имаше леко напрежение, защото пресата днес публикува информация, че българите са успели да си върнат контрола над област Видин. Фактът се омаловажаваше на фона на “бляскавата” сръбска победа край Пловдив.

Всъщност на масата се коментираше как еУнгария днес ще спечели в битката край Варна, еСърбия ще атакува отново във Видин, а Бургас ще бъде оставен или на унгарци или на турци.

Заповедите, които получих вчера вечерта от ДУЛО бяха да направя всичко възможно окупирана България да няма пряка граница с оригинални сръбски провинции. Работите за нас не вървяха добре, но поне можехме да си спестим някои трудности при освобождението на регионите си. Освен всичко друго губехме влиянието си и в Азия. Имаше и една положителна новина - Хърватска и Босна и Херцеговина се върнаха на картата на еРепубликата и нанасяха удар след удар над сърбите.





Мобилният ми телефон иззвъня. Всъщност това беше алармата ми, която предвидливо бях навил. Извиних се и станах от масата, за да проведа “важния” си разговор. С две натискания на бутона “#” на телефона си се свързах с часовника си, който стоеше на масата. В него имаше скрит предавател, който записваше всяка произнесена дума. Исках да чуя какво си говорят в мое отсъствие.

-Командир Ривера има много дълго и добро досие, г-н премиер – каза Александър Плужевски – Вчера пуснах запитване до ONE и те провериха в базата данни на агентите на служба. – продължи разузнавач номер 1 на еМакедония. – Оказа се, че г-н Ривера е герой от войните между Испания и Бразизилия, САЩ, Франция и Португалия. В знак на уважение към войнските му успехи испанският крал му е връчил най-високата титла: “Почетен син на престола”.
-Прощавайте г-н Плужевски, но откъде дойде това момче? Аз не съм чувал за него! – каза испанският посланик.
-Интересно! Може би трябва да се провери! – допълни тихо Милица.

Ех, проверявайте. Но докато разберете аз ще съм си обратно в Родината! И без това цяла вечер подправях досиета в системата на ONE и създавах фалшивата си самоличност.
Видях как посланика на еИспания стана от масата и се запъти към санитарния възел. Последвах го.

-Г-н Посланик, позволете да ви се представя – командир Примо де Ривера. – подадох ръката си.
-Млади момко, не ви познавам, но обещавам да попитам за вас където и когото трябва! – погледна ме строго.
-Г-н Посланик, аз съм тук, за да ви пазя гърба – посланикът отново ме изгледа сурово, но и учудено.
-Така ли? И от кого ще ме пазите? – иронично отвърна той.
-От вас самия, г-н Посланик! – казах аз и му подадох плик с две снимки.
Той отвори плика погледна снимките и от устата му се отскубна звук на изненада.
-Но... – с треперещи ръце започна да къса снимките
-Не е нужно г-н Посланик. Аз ще се погрижа за всичко. Все пак получавам заповеди директно от Испанския кралски двор – в този момент разбрах, че посланикът се страхува от мен – Според испанската корона е важно да убедите сърбите, че не бива да нападат новоосвободеният Видин, а да се съсредоточат върху област Бургас. Испанските интереси изискват българският регион Видин да бъде нападнат от Македония...
-Надценявате ме! – прекъсна ме посланика
-Според снимките никак не ви надценявам. Ние с вас, г-н Посланик, сме от един отбор! Вярвайте ми! – казах аз шепнешком.



Час по-късно докато се сервираше кафето посланика на еИспания излезе с предложение – храбрите македонци да нападнат Видин, а еСърбия да атакува Бургас. След кратък размисъл сръбският премиер прие идеята.

Милица ме погледна и каза:
-Чувствам ви много близък, Примо! Искате ли утре да пием кафе заедно и да си поговорим? – изчерви се или поне така си мислех.
-Приемам поканата ти Милица! С радост ще пия кафе с теб! – отвърнах аз.


Всичко се нареждаше по план. Само да можеха сънародниците ми да потърпят малко. Вярвам, че накрая ние ще победим – на фронта, в дипломацията и в шпионските игри!