Join the new world

Уффф, кой не иска да гушне някое златце ей тъй? За малко тракане по клавиатурата. Щом го дават, що да не се пробва човек.

Сядам да мисля как да стане този номер, и нищо не става. Седя и мисля, мисля и седя, накрая се оказва, че само седя.

Обаче, докато седя, си спомням, че едно време имаше конкурс за българска (не е-българска де) естрадна песен "Златният Орфей". Ей на този конкурс Развигор Попов и Мими Иванова спечелиха веднъж страхотна награда с песента ..."Как пониква тиква" Ъ-ъ-ъ?

Точно колкото смешно звучи заглавието, толкова тъпа беше и песента. А е толкова дърта, че даже във Вбокса и Ютубето не я намерих, да ви я покажа.

Обаче! Есента след спечелването на конкурса, дойдоха на концерт в Русе. И публиката взе да скандира: "Тиквата! Тиквата!"

Тогава Развигор взе микрофона (щото той по онова време си седеше тихо зад клавира и не се обаждаше) и каза: "Има песни, които се правят за конкурси. Има и песни, които са създадени да се пеят пред хубава публика. Вие сте хубава публика, затова няма да ви пеем за тиквата!"

Ето и аз цяла седмица се чудих, да пиша ли статия за конкурса, или да пиша, каквото мисля, че ще е полезно за хубавата е-публика.

И понеже отворихме дума за песен, аз винаги се сещам за:

"Не зная с каква е

закваса заквасен,

не зная и как е

замесен,

но своята участ

от книга по-ясна

му станала с някаква песен."

Ако не се сещате, това е "Песен за човека" на Никола Вапцаров. Изключително актуален по темата на този конкурс, понеже е разстрелян не заради поезия, а защото се е нагърбил да работи във Военната Комисия на една забранена по неговото време Партия ( да ще някой и днес да забрани всички партии, па и да разстреля, не поетите, а партийците, няма да е зле. Ама тук забиваме в друга тематика).

Ето че и мен, като героя на Вапцаров, ме удари в челото една песен:

Песничка за дивия звяр Вл. Висоцки

И понеже не всички владеете руски съм ви я превел: "Песничка за дивия звяр - БГ Текст" цитат

Не я пействам наново, защото ние класиците сме затова, да бъдем цитирани и после откривани в оригинал (bow). Бягайте сега да прочетете оригинала и се върнете да си дочетете тази конкурсна статия, защото ще ви е нужен.

А какви мисли ми навява тази песничка, свързани с темата „еБългария 2012 – военен обзор”?

В песента има армия явно, но армията не се занимава със страшния звяр, а изпълнява стражеви и евентуално парадно-представителни функции. Тяхната работа е да докарат под стража човека, който може да унищожи заплахата за кралството.

Долу-горе дотук се беше докарала и нашата армия преди да бъде закрита/разпусната/пратена в отпуск... Както си щете му казвайте. Нищо не може да промени факта, че си беше изживяла времето в онзи си вид.

Значи не е това.

Другият военен елемент в песента, е неразбраният военен експерт. Пие си в своето ъгълче на кралството, прави краля на луд, не му пука от нищо. Хусар!

Сещате ли се за такъв герой в нашата еБългария?

Не бързайте да ми изброявате плеядата супертанкове. Да, те са велики, респект! Ама все понякога, а и (в интерес на истината успешно) минават като метеори и спечелват стратегически битки. Някои от тях даже се нагърбваха и Крале на кралството да стават (пфу, грешка на езика - имах предвид Президенти на ерепублика България). С оспорван, но все пак, с успех.

И през цялото това време, във военната област, имаше един военен експерт, който никога не излезе от своята кралска (да де, президентска) немилост и хусарство.

Експерт, когото нито един от последните крале/президенти, прекрасно описани в този именик на българските ханове от моя приятел и отличен военен специалист Bukso не потърсиха. Експерт, чийто отряд винаги (поне откак аз се помня като ерепубликанец) е бил в топа на българските юнити и сега е. Експерт, който наскоро коментира най-новата, най-адмирирана, най-експертна и най-НАПРЕДничава военна програма с думите: Още малко и ще откриете топлата вода!

Митрев, стига си хусарствал, ами вземай властта, за да мога следващия път да пиша статии за „еБългария 20?? – военен обзор”, а не литературно поетични анализи 😃

Наздраве!