Да се държим като мъже!

Day 1,263, 15:37 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


Скъпи еСъграждани,
Пак го ударихте на пропагандна тролня. Статии много, действия малко. Както се пееше в една песен, май беше на Елвис Пресли /повечето от вас ще кажат, къв е пък тоя/, A little less conversation, a little more action, please ... Няма нужда от превод, нали?! Всъщност в песента става въпрос за интимни неща, а не за политика ... Но моето убеждение, е че мъжете говорят с дела. Та, къде са ви делата, господа?



Помня, че в казармата /да, бил съм там/, се отнасяхме с пренебрежение към няколко групи хора. А там взаимоотношенията наистина са сложни – един истински социален качамак. Всеки е с различни възможности /физически, интелектуални, сексуални 😉/ и трябва по неволя да бъде определено време с хора, които е твърде възможно да не му допаднат.

Първата група е на онези, които услужливо казват истината и само истината в най-неподходящите моменти. Така портят цялата рота. Накрая и те са сред наказаните.

Втората група е на нагаждачите, които винаги мразят средата си. Като зайци се слагат на старите кучета, а като стари войници плюят на своя набор и дружат само с новобранци.

Третата група беше съставена от момчета, които днес е модерно да наричаме “глобални хейтъри”. Все някой и нещо е виновно за техния неуспех, а те така и не научиха, че животът в казармата не е за самотници. Играта на войници е отборна игра – и в мирно време, и при военен конфликт.

Имаше и други групи. Да не ви занимавам със спомени.



Следя политическата тролня от последните дни и се сетих именно за казармените си години. Обикновено войниците от трите групи са мразени от новобранците, от старите войници, от сержантите и от офицерите. С две думи от всички. С такива хора не се печели война. С тях не играехме и футбол в свободните си часове. Заради тях цялата рота я наказваха. И не става въпрос за сапунка или бръснене на портрета на Ботев, а за отношение. В нашите очи те не бяха мъже!



Защо пиша всичко това?! Не смятам, че е достойно да се псувате в статии. Не намирам за мъжкарско да се разказват слухове и клюки. Не приемам, че е нормално една игра, която трябва да ни превръща в приятели и да ни забавлява, всъщност ни напряга и ни прави врагове. Това е безсмислено!
Приемете, че в еСвета всичко е стратегия – лична и отборна. Спечелването или загубването на избори е въпрос на стратегия. Печели онзи, които е успял да прецени по-добре своите ходове. Мъжко е да кажеш: “Браво, ти победи! Но следващия път аз ще съм по-подготвен и ще ти разкажа играта!”.
Не ви казвам как да харчите парите си, как да се държите, как да прекарвате времето си, само ви моля да бъдете достойни играчи!



С риск да ви стана скучен ще ви припомня един исторически факт от нашето минало.
Скоро след Съединението княз Александър Първи Български е принуден да абдикира /8 срещу 9 август 1886 г./. Страната изпада в политическа криза. В правителството влизат русофили, русофоби, туркофили /имало е и такива/ и про-западни политици. Докато се търси нов княз избухват бунтове в различни български градове. Каравелов, Стамболов, Цанков и Бурмов се плюят из пресата, а страната затъва. Бунтовете са ръководени от офицери, които са участвали във войната срещу Сърбия - майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, майор Филов, кап. Кръстев и др.
Част от несъгласните с управлението на страната отиват в чужбина и оттам водят енергична кампания срещу правителството. Някои от емигрантите дори подават “махзар” до султана с искане Турция да се намеси с войски и да защити българския народ /аз викам и сега да ги извикаме, а?/. Стамболов в качеството си на първи регент предлага на султана да бъде провъзгласен за цар на българите /това знаете ли го? – и всичко заради пустата политическа власт/! Пак той издига старата идея на туркофилите от възрожденската епоха за дуалистична турско-българска държава. Турция се страхува от война с Русия и не приема направените предложения. Веднага след това и румънският крал отказва българския трон.



Е, приятели, изглежда ли ви познато?! Постигнахме напредък в играта. Заличихме Македония, настъпвахме в Сърбия, а сега заради политически интереси губим всичко, което постигнахме...!

ПП: Благодаря на Maimunqk за логото, разделителите и главата на вестника ми. В началото ми изглеждаха малко злокобни и адски мистични, но колкото повече ги гледам, толкова повече ми харесват. 😉