Малко изкуство...?
Milenium3
Дали защото съм жена, или просто съм лирична личност, много обичам поезията....
Преди всичко обаче нека ви се представя. Казвам се Milenium3, но приятелите ми викат Милена. Част от еСвета станах на днешната дата преди една година. Правила съм много неща и все пак не съм направила нито всичко, нито достатъчно. И точно, за да опитам нещо ново, реших да създам този вестник.
Изморих се да чета за войни, политика и конспирации. Да, всичко това е неизменна част от еРепублик, но ми се ще да мога да прочета и нещо, което да направи деня ми малко по-хубав. Отговора на това лично аз откривам именно в поезията. А моето предложение към вас? Съвсем простичко:"Моят вестник е вашата трибуна". Сигурна съм, че не съм единствената поетическа личност тук и точно това е моето предизвикателство. Ще публикувам ваши творчески излияния, а произведението, получило най-много вот в края на месеца, от мен ще получава 0,5 злато. Ако имате поддръжници, може да получите и допълнителни бонуси, но това зависи единствено от благоволението на вашите почитатели. Условията са да изливате душата си в лирика, а не в проза, и темата да бъде еСветът. За какво точно ще пишете вече си е изцяло ваше решение. Ако успеете да ни разсмеете или разплачете, ще бъде само в помощ на вот-а. И не че искам да бъда подстрекател, но искренно се надявам кака ви Диди да даде "тон за песен" и да ни плени с мелодиката на стиха си. Творбите ви, разбира се, очаквам на лично съобщение.
Когато не сте споходени от музата на поезията, ще се опитвам да публикувам стихове, които поне малко да правят еСвета не толкова войнствен.
Първото, с което искам да ви спечеля като аудитория, е стихотворение, което повечето от нас знаят, но именно в това е чарът му.
В цъфналата ръж
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
Робърт Бърнс
П.С. Искрено се надявам критиката да не е безпощадна към моя първи журналистически опит.
🙂
Comments
Здравей Милена !
Поетическите личности в еРепублик преобладаваме и наистина има нужда от един такъв вестник !
Браво! Вот + суб!
Браваст! Вот&Суб
Много долни стихове 😛
здр всички ще може ли някои да ми прати moving tickeds да си направя мисиата и ги вращам веднага мерси предварително
ЕмПи, недей влиза остро с бутонките де ...
🙂
Да се надяваме че ще преобладават българските автори, които са доста талантливи.
Правила съм много неща и все пак не съм направила нито всичко, нито достатъчно.
Интересно :}
Я ти пък от кога взе да пишеш, поезия 😁))))
Рискуваш да ти изтрият статията, защото няма общо с еРепублик. Иначе според мен инициативата е хубава, но едва ли ще има много заинтересовани : D Мерси за стихотворението, едно от любимите ми е.
iimarenabg Надявам се да преобладават еРепублик авторите. В крайна сметка това е целта да се забавляваме.
Колкото до българските поети.... Мога да ви изненадам с любимите си техни стихове и гарантирам, че те няма да липсват. 🙂
ще е готино да добавяш някакви картинки, за да стане по-цветничко. Ако не знаеш как пиши ми на лично. : ) Поздрави!
Браво! Вот + суб!
Стихотворението нещо не ми допадна.
Аз лично предпочитам нещо на Ботев, Вазов и т.н.
v & s все пак...
Можело значи и поезия! ; )
http://www.erepublik.com/bg/article/-1-1633553/1/20
хубава инициатива! браво и успех!
ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов
Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;
Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"
Април, 1913 г.
В механата
Христо Ботев
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий... вий сте идиоти!
Здравей, дарлинг, липсваше ми! (намиг)
Чудесна идея, за която те поздравявам, малко лирика в сивотата на еЕжедневието ни, никак няма да ни навреди.
"Двата Бука" - Иван Вазов
Видях два прегърнати бука в гората,
прегърнати нежно, кат либета в жар,
от корен до върха обвили се двата -
столетия пият любовний нектар.
О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни,
се дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат прегръдки ви страстни,
целувка ви жежка и смърт не дели.
Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът...
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?
Магия ли страшна ил брачно венчанье,
ил клетви любовни - кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчание
и още по-силно прегръщат се там.
vot
СЪНЯТ НА ГЕРОЯ
Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.
И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:
- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.
Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!
Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипвахасе румени зари.
Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой.
Предистория: Първо искам да приветствам Миленка, че отново се върна при нас. С написаното никой не обиждам. Имаше период, в който част от момичетата се наричаха една друга "коалка", за което отбран кръг много негодувахме хаха. В момента, в който Миленка стана отряден на взвода, първата й заповед беше да не се споменава по никакъв повод в чата "коалка". Аз бях сред негодуващите, всички обичаме нежностите, ама толкова зоофилски да звучат, ни идва в повече )))
Към екс 49-ти
Миленка, взорът наш отдавна бе насочен
към входната врата на еРепублик
и чатът ни тъй сладичко порочен
те чакаше да вземе новий облик.
Анатема! Коалки и други твари
в редиците не искаме да има,
Че яко скука нещо се стовари
на мацките с душица тъй ранима )))
П.П. Това на прима виста го постнах, бягам на зъболекар ))) Съжалявам, че го пускам след такива уникални творби посочени в горните постове.
УНЕС
Говорù, говорù, говорù! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!
Елисавета Багряна