И все пак.... надежда има!

Day 936, 07:18 Published in Bulgaria Bulgaria by NKFV

Така... С тази статия искам официално да обява краят на кампания "Аватар". Ще се осмеля да кажа, че тя пожъна доста голям успех, като получи над 300 гласа и повече от 100 коментара. Друго нещо, което ме зарадва е че много хора, непознати за мен до този момент, се включиха в инициативата и ми напомниха, че всъщност активните еБългари не са 50на човека. Най-много обаче се изненадах от активността на "бебетата". Ето една красива гледка 😁
Точно това беше и една от главните ми идеи с това начинание, а именно да покажем на новите играчи, че в еБългария има едно стабилно и сплотено гражданско общество. В този ред на мисли, няма как да не благодаря на всички, които се присъединиха - президенти, министри, депутати, военни и обикновени граждани. Благодаря и на критиците, които открито се изправиха и изразиха своето мнение. Относно самият аватар аз ще продължа да го нося известно време, поради факта, че не намирам причина да го сменям в момента. Но стига толкова думи за кампанията, а да продължаваме напред.

За тази цел направих една извадка, проследяваща развитието на населението на топ държавите в еРепублик. Доста статистици се навъдиха напоследък точно по тази тема, но нито един не успя да ме убеди в точността на цифрите, които изнася. Смятам, че таблицата, която ще ви представя ще даде пълна яснота на въпроса кой колко население има всъщност. Данните са събрани от активността при президентски избори, като за мен това е най-показателното. Ето какво показват цифрите от началото на тази година: ТУК.

Ясно е вижда, че България е единствената държава постигнала чутовния растеж от 400%. Това може само да ни амбицира, защото в близките месеци ни очаква армия от Фелд Маршали, която сериозно да респектира враговете си. Също така с голям интерес ще чакам следващите президентски избори, защото тогава ще се види реално какъв е ефектът от babyboom-a. Единственото, което мен ме притеснява е прословутият V2. Лично за мен играта ще загуби много, но както се казва "ще поживеем, ще видим."

Днес ни има, утре – не, но помнете: