[Творчество] Изгубената хроника на Перун (9)

Day 4,294, 13:55 Published in Bulgaria Bulgaria by B0R1L
Изгубената хроника на Перун (1)
Изгубената хроника на Перун (2)
Изгубената хроника на Перун (3)
Изгубената хроника на Перун (4)
Изгубената хроника на Перун (5)
Изгубената хроника на Перун (6)
Изгубената хроника на Перун (7)
Изгубената хроника на Перун (😎

Изгубената хроника на Перун
глава III, част 2

Когато мъжете влязоха преди час в читалнията, седящата зад бюрото библиотекарка прибледня от страх и ужас. Не очакваше да ги види толкова скоро, а ако зависеше от нея, не би искала да да ги среща никога изобщо. Самото им присъствие тук, в библиотеката, я караше да трепери от студ и ужас, а обземащата я паника свиваше сърцето й в ледена парализираща прегрътка.

Почти едновременно с посетителите, които накараха библиотекарката да изпадне в панически страх, в залата влезе и един францикански монах. Той застана кротко пред бюрото на служителката и с благ, внушаващ доверие глас я помоли за някаква църковна книга.

При вида на стоящия пред нея свещеник, жената постепенно почна да се успокоява. Чевръсто изпълни заявката му и го проследи с неспокоен поглед ка ксе отдалечава. Странно как някои хора чувстваха блаженно спокойствие в присъствието на свещеник, сякаш усещаха закрилата на самия Бог над себе си.

Навели глави един към друг, почти докосвайки пръстите на ръцете си, Борил и Доминик четяха внимателно и изобщо не забелязаха, че са обект на интерес за странната двойка мъже на съседната банка. Не забелязваха и монаха, който седна малко зад тях и също ги наблюдаваше втренчено и непрекъснато.

Доминик извади червен кадифен бележник от малката елегантна дамска чантичка и започна бързо да си води бележки, а Борил се изправи и поразкърши небрежно схванатия от дългото стоене гръб.

С периферното си зрение адвокатът забеляза влизащия през вратата мургав мъж, който, въпреки топлото пролетно време навън, носеше дълъг черен шлифер. Изведнъж нещо проблясна в ръцете му и това бе последното, което Борил видя преди изстрелите да прорежат оглошително тишината в залата.

Автоматичните откоси проехтяха зловещо и безпощадно.

Мъжът стоеше на входа на помещението със студено, безизразно лице. В ръцете си държеше руски автомат “Калашников” и стреляше безмилостно напосоки. Куршумите се забиваха в масите, къртеха парчета мрамор от величествените колони и всяваха ужас и паника.

В залата настана истински хаос. Тихите спокойни разговори се смениха с викове на смъртен ужас. Хората наскачаха от местата си и се втурнаха панически да търсят прикритие. Някои залегнаха на пода зад масите, други се скриха зад колоните. Възрастна пълничка дама хукна да бяга, но се спъна и падна непохватно на пода. Някакъв мъж с вид на университетски професор я стъпка безцеремонно и побягна бързо към вратата, но това му струваше живота. Мощният автоматичен откос го посрещна безмилостно, куршумите се забиха право в гърдите му и го отхвърлиха рязко назад върху обезумялата, паднала жена.

Мъжът с автомата с добре оттрениран жест смени ловко пълнителя и продължи безцелната си стрелба из залата. Стоеше неподвижно край вратата като зъл демон и смъртта излизаше от дулото на автомата му като присъда.

Библиотекарката се сви инстиктивно зад бюрото си в опит да се скрие, треперейки като лист на есенния вятър. И както той през есента откъсва пожълтелите листа от дърветата, така един рикоширал куршум се заби във врата й и прекъсна за миг нишката на живота й. Жената издъхна преди да осъзнае какво наистина се случва.

При първите изстрели Борил интуитивно скочи през масата, повали Доминик на пода и я прикри плътно с тялото си. С ритник обърна тежката дървена маса и двамата се сгушиха зад нея, опитвайки се да намерят импровизирано убежище срещу свистящите край тях куршуми. Борил притискаше младата жена до себе си, усещаше топлото й тяло, чуваше бясно тупкащото от страх сърце. Искаше да я защити, да й вдъхне смелост и сигурност. Това, което се случваше, беше някаква нелепа лудост. Никой не разбра кога и защо започна и кога щеше да свърши.

*Следва продължение